Свиленградчанката Елена Недева спечели двa злaтни мeдaлa oт пъpвoтo Oтĸpитo cвeтoвнo пъpвeнcтвo и Cвeтoвнa ĸyпa пo тaeĸyoндo в cвoятa ĸaтeгopия дo 62 ĸг пpи вeтepaнитe. Eлeнa ce нaлoжи нaд вcичĸитe cи пpoтивници в две диcциплини: фopмa дo 1 гyп и cпapинг.
Сaмoтo cъcтeзaниe пoзвoлявa yчacтиe бeз oгpaничeния нa вcичĸи, ĸoитo тpeниpaт Тaeĸyoн-дo, бeз знaчeниe ĸъм ĸoя фeдepaция или acoциaция пpинaдлeжaт. Opгaнизиpa ce oт ITF HQ Korea и ce пpoвeдe в Бapнeвeлд, Xoлaндия, oт 28 ceптeмвpи до 1 oĸтoмвpи 2017 г. Обхванати са вcичĸи Тaeĸyoн-дo диcциплини и вcичĸи възpacтoви гpyпи – дeцa, юнoши и дeвoйĸи, мъжe и жeни и вeтepaни. Състезатели от 35 дъpжaви, cpeд ĸoитo пo няĸoлĸo oтбopa oт Kaнaдa, Pycия, Xoлaндия, Aнглия, ĸaĸтo и ĸлyбни и нaциoнaлни oтбopи нa Apжeнтинa, Aвcтpaлия и Hoвa Зeлaндия, Xoнг Koнг, Япoния, Xъpвaтия, Бeлгия, Гepмaния, Πoлшa, Maлaйзия, CAЩ и дp. взеха участие в надпреварата.
Ето подробно интервю с Елена, дадено първо за в. "Старият мост:
Таекуон-до ми дава възможност за развитие и усъвършенстване
- Елена, представи се накратко заради читателите, които не те познават. Къде си родена, къде си учила, какво работиш...
- Родена съм и съм израсла в Свиленград. Завърших СОУ „Д-р Петър Берон“ , след това УАСГ - София. Инженер-геодезист съм по образование, а професионално се занимавам с имотна и строителна документация. Разведена съм, имам син на 18 г. А аз самата съм вече на 44. По стечение на обстоятелствата живея в София над 10 години.
- Откога се занимаваш с Таекуон-до? - Практикувам Таекуон-до от малко повече от 3 години. Не обичам много да казвам, че тренирам, защото Таекуон-до е бойно изкуство, а не спорт.
- Къде започна да тренираш? Какво ти дава това бойно изкуство и защо избра именно него?
- Започнах да посещавам класовете по Таекуон-до в столичния ABC FIGHT CLUB, част от който съм и днес. Когато за пръв път прекрачих прага на залата, бях очарована от атмосферата. Таекуон-до повелява уважение и спазване на определени правила в залата и спрямо останалите практикуващи. Това много ми хареса. Другото, в което и до днес съм влюбена, е така нареченият тул или форма. Това е нещо като съчетание, като бой със сянка, в което се показват техниката и красотата на това бойно изкуство. Също така, всяка форма има своето послание, носи името и символиката на хора и събития от корейската история. И още, всички удари и блокове в Тоекуон-до са научно обосновани, т.е. математически и физически изчислени, така, че да генерират максимална сила. Практикуването на Таекуон-до е процес на непрекъснато учене и усъвършенстване, не само за постигане на съответните степени. Това е другото, което много харесвам, че имаш възможност да се развиваш и да учиш от всеки, от всеки да вземеш това, което работи най-добре за теб, било то начин на заучаване на форма или пък начин на изпълнение на техника. И това е, което ми дава Таекуон-до: възможност за развитие и усъвършенстване, среда, в която съществуват ценности и дух, и вяра в неограничените човешки възможности.
- Как стигна до световните титли? Разкажи за пътя, за тренировките. Това ли е най-големият ти успех досега?
- Това беше неочакван успех за мен, но и тайничко много желан, разбира се. А пътят е съвсем обикновен като самата мен. Таекуон-до е за всеки, без ограничение във възрастта, образованието и пола, и аз съм доказателството за това. Влязох в залата на 40 и само преди няколко седмици взех своя черен колан. Преди три години това ми изглеждаше невъзможно и дори не съм го мечтала. Мечтата ми беше да успея да стигна до син колан. Но когато правиш нещо, което обичаш, резултатите идват неусетно. Разбира се, не мога да кажа, че не съм полагала усилия, напротив. Аз съм от хората, които редовно са в залата. И за това състезание положих доста труд, тренирах по два пъти на ден през по-голямата част от времето. Въпреки, че съм ветеран и участвах в първенството за цветни колани(регистрацията за състезанието беше преди да получа сертификата си за черен колан), съм много щастлива, че усилията ми бяха възнаградени. Истината е, че нямах почти никакъв състезателен опит. Участвала съм в едно вътрешно и едно областно състезание, когато бях жълт колан, и то само в дисциплината форма. Спарингът беше голямо предизвикателство за мен, признавам си - и страх. Но явно в моментът на напрежение на самото състезание успях да се фокусирам и да дам най-доброто от себе си. Разбира се, допуснах и грешки, но това е опит, много ценен опит за мен, а аз обичам да уча и от всички ситуации да извличам уроците и положителното. Но това е резултатът, независимо от всички обстоятелства: две дисциплини (спаринг и форма) - два златни медала. Още съм в еуфория.
- В момента къде тренираш, в кой клуб си?
- Продължавам да тренирам в ABC FIGHT CLUB. С гордост мога да кажа, че съм част от него. Вече споменах за атмосферата, но тук ще добавя, че клубът е като семейство, буквално. Обичам Таекуон-до, но не по-малко обичам хората, с които тренирам. Освен от най-добрите инструктори майстор Красимир Гергинов и сабоним Недялка Бачева, тук можеш да учиш от многократни световни и европейски шампиони, малки и големи, от всеки. Това е толкова ценно и аз съм безкрайно благодарна за тази възможност! Инструкторите имат широк мироглед и използват съвременни и разнообразни методики за обучение, и затова състезателите постигат толкова добри резултати.
- Какви други занимания имаш извън професионалните си задължения?
- Освен с Таекуон-до, в клуба се занимавам с Кумдо, Хапкидо и кикбокс. Извън него, с фитнес и също съм инструктор по Табата и HIIT. През свободното си време правя бижута, аксесоари, кукли, шия, плета, рисувам, пиша.
-Налагало ли ти се е в житейски ситуации да прилагаш уменията си по тези спортове?
- За щастие, не ми се е налагало да използвам уменията си самозащита извън залата.
Интервюто взе: Стефка КОЛЕВА
