16
Пет, Ное
18 Нови статии

Здравеопазване
Инструменти
Шрифт

Интервю с Петър Мърмъров, студент по медицина, автор на научни разработки

Петър Мърмъров е на 24 години, родом от Любимец. В момента е пети курс студент по медицина. Автор е на три научни разработки в областта на онкофармакологията, биохимията и патофизиологията, публикувани в различни сборници. Предстои издаването на още две негови научни разработки. Заради успехите си, през изминалия уикенд взе участие със своя презентация в международна научна конференция на тема „Новости в онкологията част 2“, като получи поканата лично от завеждащата клиниката по нуклеарна медицина към УСБАЛО София проф. д-р. Елена Пиперкова. Ето какво сподели Петър за читателите на „Старият мост“:

- Петре, Вие сте пета година студент по медицина в Пловдив. Къде искате да се профилирате след завършването си?

- Все още не съм взел кардинално решение, тъй като имам възможности в няколко престижни клиники в България.

- Занимавате се и с наука в областта на онкофармакологията, биохимията и патофизиологията. Имате и редица публикации в национални и международни списания. Откъде е този интерес към толкова сложна материя?

- Интересът ми към тези дисциплини датира още от първи курс в университета. Конкретно научните ми интереси са свързани с метаболизма и основните регулационни системи в човешкия организъм и как те се променят в редица патологични състояния, като например канцерогенезата или пък диабета.

- Какви по-точно разработки имате и къде са публикувани те?

- Засега съм автор на три научни разработки и ми предстоят още две. Публикуван съм в областното списание „Хирургия, но не само“ за Пловдив, както и в „Сборник за млади учени“ към дома на учените в Пловдив на европейско ниво. Предстоящата ми публикация ще я изпратя за престижното списание на МУ-Пловдив „Folia Medica”, а занапред, като разширя познанията си върху мултилекарствената резистентност върху собствени миши модели, се надявам да бъда одобрен от списание „Nature”, което държи най-висок импакт фактор и най-много цитирания. Октомври ми предстои научен форум също на европейско ниво, на който ще се спра на „Сигнални трансдукционни пътища при пулмонална хипертензия”. Декември пък ще присъствам на мащабен трикомпонентен симпозиум познат, като МедиКрон обединяващ в себе си световни авторитети от неврологията, ревматологията и онкологията. Няма как да пропусна да изкажа личната си благодарност на най-добрите ментори и учители, от които научих много и продължавам да научавам. Това са доц. д-р Делян Делев, д.м., доц. д-р Анелия Биволарска, д. б. и проф. д-р Иванка Костадинова, д.м.н. За много мои успехи е „виновна“ тяхната класа и професионализъм. Искам също да благодаря на директорката на СУ „Желязко Терпешев“ Мария Станкова за перфектното ръководство по отношение на учебния процес, въпреки че школото е обикновена провинциална гимназия, г-жа Станкова и мултидисциплинарният и подход на управление правят така, че от това училище всяка година да излизат качествени млади хора, които в крайна сметка са бъдещето на българската нация. Адмирации, разбира се не на последно място, заслужава и прекрасната ми майка, която от малък ме е възпитала, че няма по-голям човек от този, който се е навел да помогне.

- През изминалия уикенд взехте участие в международна научна конференция на тема „Новости в онкологията част 2“, като получихте поканата лично от завеждащата клиниката по нуклеарна медицина към УСБАЛО София проф. д-р. Елена Пиперкова, дмн. На каква тема бе презентацията ви?

- Смея да твърдя, че презентацията ми беше на изключително интересна тема и това събуди интерес в цялата академична аудитория, тъй като темата на моята разработка е свързана с един протеин, който нормално се локализира в клетъчните мембрани на абсолютно всички хора и е отговорен за мултилекарствената резистентност при онкологично болни пациенти.

- Как мислите, дали един ден ще бъде открито лечение на тази толкова коварна болест – ракът?

- Ракът е заложен в генотипа на абсолютно всички хора. Всеки един от нас притежава онкогени и т. нар. гени, пазители на генома, които нормално супресират действието на онкогените. Бъдещето е в генната терапия и т. нар. персонализирана медицина, т. е. медицина за конкретния пациент, а не за всички пациенти. Именно поради тази причина големите фармацевтични брандове пускат на пазара нови молекули, т. нар. таргетни молекули или лекарства, които блокират определен клетъчен процес в злокачествено променените клетки, като по този начин предпазват нормалната тъкан от разрушаване, както е при конвенционалната химиотерапия.

- Повечето млади медици след завършването си напускат България, за да работят другаде. Лично вие къде виждате бъдещето си?

- В България има изключително много качествени и кадърни лекари на световно ниво. Има много какво да се научи и да се даде за българското здравеопазване. По абсолютно всички критерии ние конкурираме нашите колеги от чуждестранните университети в Европа. В момента последните година и половина в МУ-Пловдив отвори врати най-мащабният технологичен център за симулационно обучение в медицината, целящо намаляване до минимум на лекарските грешки. Учим при безспорно най-добрите преподаватели на световно ниво, които ни мотивират и поддържат академичния пламък в сърцата ни. Лично аз виждам своето бъдеще в България. Естествено, това не изключва възможността да обикалям из Европа и света, но мисля, че най-полезен бих се чувствал на родна земя!

- Избрали сте трудна специалност за реализация. Остава ли ви свободно време и с какво се занимавате извън научната дейност? Какви хобита имате?

- Естествено, че ми остава свободно време. Обичам да пътувам, да се разхождам, да излизам с моите колеги и преди всичко приятели от групата ми в университета, спортувам, обичам да ходя на кино на театър и т.н.

- Вие сте от Любимец. Разкажете малко повече за семейството си...

- Баща ми се казва Найден и по професия е рехабилитатор. Майка ми Аня е учител по английски език в СУ „Желязко Терпешев“ в Любимец. Искрено съм благодарен на цялото ми семейство, тъй като винаги са били до мен във всеки един момент и са ме подкрепяли във всяко мое решение.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА