Ако не ни дадат дотации и за 2009 г., ще фалираме
Демир Сарафов е завършил Ветеринарния институт в София. Има 35-годишен стаж в животновъдството. Бил е ветеринарен лекар, а по-късно и председател на ТКЗС. От 1991 г. е частен земеделски производител. С проект по САПАРД той създаде в село Студена ферма за месодайни коне. Продукцията си изнася основно за Италия. През седмицата стана ясно, че Демир Сарафов има задължения към общината от такси за ползваните пасища в размер около 20 000 лв. По този повод го потърсихме за интервю.
- Г-н Сарафов, вие сте един от големите длъжници към кметството с 20 000 лв. Защо се стигна до това положение?
- Това е вярно. През 2007 г. след като очертахме площите, сме си платили наема за ползваните общински пасища. За 2008 г. от общината направиха разсрочено плащане на наема. Ние погасихме три вноски наведнъж и се уговорихме, че четвъртата ще издължим, след като си получим субсидиите от фонд „Земеделие“. Едната ни вноска е около 4 800 лв. Не сме имали намерение да бавим плащането, но какво се оказва. През януари 2009 г. министър Валери Цветанов пусна заповед за проверка на всички пасища и наредба, която гласи, че за пасища с повече от 5 храста на декар не се полагат субсидии. От там започна борбата с министерството, фонда, жалби, нови проверки и така за 2008 г. още не са платили нито стотинка от субсидиите и не се знае дали ще платят. Сега водим борба с Министерството на земеделието, занимавахме и парламентарната комисия по земеделие. Получим ли парите, ще си платим на кметството едната вноска от 2008 г. плюс наема за тази година.
- Всъщност каква е сумата, която трябваше да получите от субсидии за 2008 г.?
- Двете наши фирми - „Агрохолд“ и „Карве“, трябваше да получат над 600 000 лв. Това са субсидии, които ни се полагат като преки плащания за единица площ и агроекологично подпомагане.
- В какъв срок трябваше да ги получите?
- До 1 юни 2009 г., но и досега не сме получили нито стотинка.
- Лятото бяхте започнали да чистите пасищата от тези храсти.
- Да, след като получихме писмото, се принудихме да купим специализирана машина за почистване на храсти. Заедно с оборудването тя ни излезе 35 000 лв. Но почистването става бавно - максимум 20 декара. Ползваме около 55 000 дка пасища. Общинските, които сме заявили за субсидиране, са около 30 000 дка.
- А възможно ли е да изчистите всичките?
- Да, и ще го направим. Машината целогодишно действа. Трудно е първото почистване, защото това са храсти от 100 години и става много бавно.
- По закон вие ли трябва да чистите храстите?
- Не знам точно. Мисля, че е редно, след като даваш нещо под наем, то да е качествено, в добър вид. Не знам дали сме задължени, но като искаме да получаваме субсидии, ще чистим. Очаквах, че общината ще проведе някакъв разговор, защото не само аз не съм получил субсидиите. В планинските и полупланински райони в цялата страна над 3 000 животновъди сме пострадали.
- Ще си получите ли със задна дата субсидиите, след като почистите площите?
- Не. Това е вече занапред, защото заповедта на министъра и наредбата третира статуса на пасищата по време на проверката.
- Искате да кажете, че тези 600 000 лв. са безвъзвратно загубени?
- Край. Освен ако някой не ни разбере сега в Министерството на земеделието и парламента, защото ще се внася предложение да се категоризират пасищата на планински, полупланински и равнинни, с различни изисквания към тях. И тогава смятаме, че след като ги почистим, трябва да попаднем в нормалните пасища за субсидиране. Дали това ще стане през 2009 г. или през 2010 г. един Господ може да го каже. През 2007 и 2008 г. сме били коректни към общината и сега, след като вложихме толкова пари за машини и след като не получаваме нищо, аз мисля, че тя трябва да прояви разбиране. Ако е въпросът да ликвидираме производството, няма проблеми, това може да стане за няколко месеца.
- Съществува ли опасност и за 2009 г. да не си получите субсидиите?
- Да. Сега приключват инспекциите от Службата за теренни проверки към Областната разплащателна агенция в Хасково. Ако продължи да действа тази заповед и не се категоризират пасищата, съществува реална опасност. Това значи пълен фалит и ликвидация на дейността. Но основната грешка е на бившия министър. Явно парите са свършили и като вкараха тази мярка за 5 храста на декар, отрязаха най-лесно нас – планинските и полупланински пасищни животновъди.
- Какви други спънки в работата ви създава неизплащането на субсидиите?
- В момента имаме одобрен проект за създаване на 2500 броя овце от породата Цагай, който не го задвижваме, защото не можем без тези субсидии. Той е по „Странджа-Сакар“ и е на стойност 880 000 лв. Очакваме до 10-15 дни да бъде одобрен и проект за пълен ремонт на базата по Програмата за развитие на селските райони и подобряване на конкурентноспособността. Смятаме фермата да я направим наистина европейска като ремонтираме халетата, пътищата и т. н.
- За да стартира този проект с овцете, какво трябва да се случи?
- Трябва да платят субсидиите, защото срещу тях имаме ползван кредит от банката, който не сме платили. Получим ли ги, покриваме кредита и тогава вече ще имаме кураж да задвижим новите проекти.
- Фактически преведат ли парите от субсидиите проектът може да стартира?
- Да, веднага може да стартира. Всичко като документи, които се изискват от банката, са представени.
- А проектът за ремонта на базата?
- Той вече е разгледан и има няколко формални забележки по документите. Отстранил съм ги и изпращам бланките в София. Стойността му е 2 900 000 лв., от които 50 % са субсидия.
- Как се развива коневъдната ферма, която създадохте преди 5 години?
- Добре. Имахме проблеми докато усвоим технологията и на табунното отглеждане, и на заплождането, и на жребенето. Най-тежкото беше това, че жребците бяха внос от Франция - чиста порода Арден, но кобилите са български и много от тях се оказаха безплодни. Но вече нямаме проблеми. Сега са над 600 кобилите, подрастващите кончета и новородените. Изнесли сме през 2009 г. около 200 кончета за Италия, до месец ще експортираме и останалите 50.
- Всъщност вашата конеферма е единствената в България?
- Единствената е в Европа. Табунно коневъдство има в Аржентина, в Русия. Има по-големи конезаводи, но там се произвеждат чистопородни животни за езда, за състезания. Нашата конеферма е месодайна.
- Съжалявате ли, че се захванахте с този бизнес?
- Много е рисков, труден, но не съжалявам, защото съм свикнал цял живот да се занимавам с производство. Тук въпросът е за месец-два да се изяснят нещата. Ако не, ще приключим с всичко, ще оставим базата като паметник и ще кръстосваме из центъра с ръце в джобовете.
- Значи не изключвате варианта фалит?
- Не го изключвам, разбира се. Аз не съм ходил да се моля за това, което се полага. Всичко като документи надлежно е направено, но изведнъж някой е измислил, че трябва да вкара нормата за 5 храсти на декар. Ако те са 5 храсти на декар, земята няма да е мера и пасище, а ще се обработва. Струва ми се, че сега новите управляващи ще намерят някакъв изход и ако за 2009 г. се платят субсидиите, пак ще съществуваме. Няма да е лесно, но ще намерим някакъв начин.
- Максимум колко време може да издържите при това положение?
- До Нова година. Ние ще чакаме да се изяснят нещата до месец, за да знаем какво да правим, защото в края на краищата идва зима.
- Това означава, че ако до Нова година няма решение на проблема ще ликвидирате стадото?
- И на този вариант може да отидем, още не мога да кажа твърдо. Нашето намерение е борба до край за запазване не само на конското стадо, но и създаване на овцеферма.
- Едно време Студена се славеше с животновъдството. Сега има ли някакво животновъдство там?
- Аз когато напуснах стопанството през 1991 г. оставихме 10 000 овце, 2 000 говеда и 2 000 свине. Сега овцете и козите са под 1 000, а говедата са към стотина. Едно време обработвахме към 22 000 декара земя, сега се работят 2-3 000 дка. Всичко друго пустее. Аз все още вярвам, че ще се намерят държавници, които да разберат, че създадено не бива да се разваля. България и от трите национални катастрофи излиза благодарение на земеделието. Арабският пазар си стои. Ако има достатъчно шилета и телета, арабският пазар ще ги купи и няма да има никакъв проблем.
- Според вас какво трябва да стане в животновъдството, пък и изобщо в селското стопанство, за да тръгнат нещата?
- Трябва да се облекчат процедурите, да се прецени за кое производство каква е нормалната субсидия, като се остави някаква печалба от 5-10 %. Освен това, субсидирането трябва да е на глава добитък, а не на база пасище. Трябва и да се измисли субсидия за експорт. Това е пътят. А не да ни вадят престъпници и лъжци, че очертаваме пасища, за да получаваме лесни пари.
Интервюто взе:
Николай КОЛЕВ
