Анкета
10 ноември 1989 г., петък... Типичен облачен и хладен ноемврийски ден. Един от многото през този сезон, които сякаш трудно различаваш от останалите и в които времето се изнизва приспивно и монотонно. „Работническо дело“ съобщава, че „днес в столицата започва своята работа пленум на ЦК на БКП, който ще обсъди доклада на Политбюро „За хода на преустройството на сегашния етап и за подготовката на 14-ия партиен конгрес“. Едва ли някой, освен посветените, осъзнава какво се крие зад това лаконично съобщение. По Първа програма на държавната телевизия от 20:40 ч. е предвиден съветският игрален филм „Само един завой“. Втора програма залага на капиталистическа продукция - втори епизод от шестсерийния австралийски филм „И животът си тече“. Само че животът изведнъж поема в друга посока. Предварителната програма на Българска телевизия е нарушена в 19 ч., когато е излъчена извънредна новинарска емисия, съдържаща една-единствена новина - „Пленумът на ЦК на БКП освобождава другаря Тодор Живков от поста генерален секретар по негова молба и сърдечно му благодари“.
25 години са минали оттогава. По този повод „Старият мост“ направи анкета сред свиленградчани, за да разбере с какво свързват 10 ноември. Ето по-интересните мнения:
Димитър Хърсев (50 г.):
Свързвам датата 10 ноември с много неща, но най-вече с падането на Тодор Живков от власт. След навлизането на демокрацията имах големи очаквания, които обаче не се сбъднаха. Въпреки това мисля, че това бе по-добрият вариант, но преходът продължи твърде дълго. Беше немислимо старият политически строй да продължава. Не съм на малко години и си спомням доста неща. Вкъщи, например, не можехме да говорим нормално. Все си казвахме, че и стените имат уши.
Ангел Караиванов (69 г.):
На 10 ноември дойде демокрацията, която ни излъга, че е демокрация. Повечето от промените, настъпили след тази дата, са в ущърб на хората. Много са малко нещата, които са по-добре отпреди. Преди 10 ноември всичко беше по-евтино, по-достъпно за хората, а сега не е така. Комунизмът си имаше и своите лоши черти, разбира се. Тогава може да имахме пари, но по магазините нямаше какво да купим.
Марияна Милчева (50 г.):
С 10 ноември дойдоха надеждите ни за много по-добър живот за младите, по-добра професионална реализация, но мечтите ни не се оправдаха. Може би в по-големите градове нещата са се променили, но в Свиленград всичко си е същото. Беше абсурд да се запази предишният режим, но трябваше нещата да тръгнат с по-бързи темпове и в друга посока. Има напредък и промяна, но не е това, което всички млади хора очакваха. Миналата година бях в Чехия, която също бе социалистическа държава. Успях да направя сравнение между тях и нас и останах още по-разочарована. Това което сме мечтали за демокрацията – отношение между хората, начин на живот, там е постигнато. Навсякъде в Чехия се чувства спокойствие и свобода. Селата са пълни с млади хора. В България всичко това го няма.
Антоанета Айвазова (45 г.):
По времето на Тодор Живков беше много по-хубаво. Нямаше безработица, живеехме по-спокойно. И за нас – ромите, имаше работа. По три дни сватби правехме, а сега кризата удари всички. Виждате – банките крадат, държавата каква е. Очакванията ни не се сбъднаха.
Добри Тодев (50 г.):
На тази дата се случиха демократичните промени в България, които продължиха доста дълго. Много години бяхме под комунистически режим затова и по-трудно стават промените. Има още доста неща, които трябва да се направят. С коалицията между „Реформаторски блок“ и „ГЕРБ“ се надявам, че тези промени, които са се отлагали в продължение на годините, ще се случат сега. Те са изключително наложителни, за да може България да тръгне с бързи темпове по европейския път.
Елена Димитрова (33 г.):
Нямам много спомени оттогава, тъй като съм била на 8 години. Както всеки на моята възраст, свързвам датата 10 неомври с разнообразието на стоки в магазините, които дойдоха с демокрацията. Спомням си, че по времето на Тодор Живков ежегодно в Свиленград се организираше коледен базар, на който родителите ми чакаха с часове, за да купят банани и портокали. След 10 ноември реденето по опашки отпадна. Появиха се разнообразни стоки - шоколади, дъвки, дори и кукли Барби вече имаше. Дотогава нямахме такива неща.
Петко Петков – Херо (57 г.):
Свързвам 10 ноември с падането на режима на Тодор Живков и пристигането на уж демокрацията в България. Всеки строй си има положителни и отрицателни черти. Преди 10 ноември имаше добри неща. Едно от което беше липсата на безработица. Сега сами виждате, че животът е много труден, безработицата е голяма, напрежението у хората също. Демокрацията от своя страна ни донесе свобода. Лошото е, че много хора разбират по различен начин свободата. За мен на този етап нито едното, нито другото е хубаво. Дано по-нататък нещата се подобрят и жизненият стандарт се повиши.
