27
Пет, Ян
19 Нови статии

Култура
Инструменти
Шрифт

С голяма изложба в столицата Националният археологически музей отбелязва 130 години от своето създаване. В експозицията за юбилея са включени над 150 от експонатите, някои от които са станали част от фонда на музея още в началото на неговото създаване.

В летописа на най-стария и с най-богата колекция музей в страната активно присъства и свиленградският край. Експонати от археологически разкопки могат да се видят и при 3D виртуална обиколка на постоянната експозиция на музея, и в юбилейната изложба.

Сред знаковите находки директорът на Националният археологически институт с музей при БАН доц. д-р Христо Попов, който преди години е ръководил изследвания край Капитан Андреево и Вълче поле, на първо място поставя откритията при Мезек. Те са направени при проучванията на куполната гробница от 4 в. пр. Хр. от проф. Богдан Филов и д-р Иван Велков. Златни накити, бронзови и керамични съдове, бронзови предмети, нагръдник и други предмети стават част от постоянната експозиция на НАИМ.

Седем предмета от могилата Мал-тепе край Мезек са участвали в изложба „Келтите“ в Единбург, организирана от Националния музей на Шотландия. През 1941 г. седемте бронзови апликации са идентифицирани в Оксфордския университет като части от келтска колесница.

Над 100 000 посетители от Германия и чужбина са разгледали изложбата "Светът на келтите. Центрове на властта – Съкровища на изкуството", уредена от Баден-Вюртембергския държавен археологически музей и Вюртембергския държавен музей и посветена на келтите от първото хилядолетие преди Христа и тяхната роля като една от формиращите сили в европейската история. Седемте предмета от гробната находка от Мезек, превърнала се в част от представителния фонд на НАИМ, значително допринесоха за успеха на изложбата, казват учените.

До края на ноември т.г в зала „Трезор“ на музея може да се види изложбата „Доспехите на тракийските воини”- съвместна инициатива със Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение и развитието на военното дело в Древна Тракия. Сред експонатите е нагръдник от Мезек, който носи информация за воините-траки и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, за технологичното и ювелирно майсторство. Нагръдникът е датиран от последна третина на IV в.пр.Хр., използван е за защита на шията на воина. Изработен е от желязо, покрито с тънък сребърен лист с позлата. Украсен е с лъвски глави, лотосови пъпки и други растителни орнаменти.

Част от колекцията в зала „Праистория “на Националния археологически музей са две необичани по форма керамични чаши от III хилядолетие пр.Хр. Те са открити близо до раннобронзовото селище край село Михалич, което се споменава в научната литература още в далечната 1933 г. Двете чаши се появиха и в класацията на музея „Експонат на месеца“. Те са намерени близо до местността Баа дере край Михалич, на километър и половина от днешното село. В археологическата литература присъстват с името Троянски чаши, използвани са по време на церемонии, свързани с консумация на вино от елита. В България за първи път са открити именно в Михалич.

В съкровищницата на НАИМ влязоха и представителни находки от голямото праисторическо ямно светилище край Капитан Андреево, проучено преди десет години под ръководството на чл.-кор. проф. Васил Николов / сега академик/, изследвал и обекти край Любимец. Някои от откритията са показвани на временната археологическа изложба "Светилището на Великата богиня с кока. Праисторически обреден комплекс край Капитан Андреево, Свиленградско (5200 - 4600 г. пр. Хр.)". Сред организаторите бе и Историческият музей в Свиленград.

Експозицията на 130-годишния Национален археологически музей- свидетелство за богатото културно-историческо наследство на българските земи- ще е отворена за публика до 5 февруари догодина.

СМ

Снимки: НАИМ