Популярният мим от Свиленград Герасим Дишлиев – Геро подписа договор със световноизвестния „Цирк дьо солей“. Родният талант ще се представи с напълно нова роля в напълно нов спектакъл на именитата канадска трупа. Изключително съм щастлив, защото признанието за усърдния ми труд дойде от хора, които познават по-голямата част от най-добрите световни артисти в момента, сподели Геро пред „Старият мост“. Ето какво още каза той в специално интервю за читателите на вестника:
- Геро, от септември ти ще се влееш в редиците на световноизвестния „Цирк дьо Солей“. Как бе избран?
- Като един редови мим. Представих моят профил на кастинг и го спечелих. Те търсеха мим за новия им спектакъл. Аз съм мим! Е, с тях се дебнем вече 8 – 9 години и ето, че най-после се намерихме. Явно човек трябва да е търпелив и да не спира да работи усърдно. Един ден трудът му се възнаграждава.
- Каква ще е ролята ти в спектакъла и каква е основната му тема?
- Ролята все още не я знам конкретно. Те търсеха мим с моята физика и с бащино излъчване. Обещавам ти да информираме повече аудиторията на вестника, когато нещата набъбнат. Но за сега дори и заглавието на спектакъла не знам. Нищо мое няма да представям. И по добре, защото веднъж представено то щеше вече да стане легално притежание на цирка. Аз ще работя по нов проект. Напълно нов спектакъл, в който ще изградя напълно нова роля. Героят ми вече е описан от драматурга, но аз ще му дам плът и кръв. И, вярвайте ми, това е много приятно и същевременно отговорно деяние. Така че „куфарът“ и „не на мястото си“ ще останат малко на страна, но след като приключи един ден договорът ми с цирка, ще мога спокойно да се върна към тях.
- Какво е усещането за теб да получиш такова признание?
- Признание... Това е думата, която предпочитам, благодаря, че ми постави въпроса по този начин. Често пъти за артиста се говори (защото доста често е така), че той обожава да бъде известен. Аз предпочитам да съм признат. Когато си известен, хората рядко са виждали наистина твоята работа, за тях ти си известен, защото много други около тях говорят за теб. Признанието го получаваш от хората, които познават труда ти. Това е важно за мен. Това приятно усещане за признание получих, когато режисьорът на бъдещия спектакъл на „Цирк дьо Солей“ ми съобщи, че иска да работи именно с мен. Тук признанието получи нова светлина, то се превърна в професионално. Дойде от хора, които познават по-голямата част от най-добрите световни артисти в момента. И точно те ме избраха. Да, това си е признание, за което съм горд, без да забравям от къде идвам и колко път съм извървял за да го постигна!
- Миналата седмица те потърсих за коментар по темата, но тогава отказа да дадем гласност. От суеверие ли, или по друга причина? Суеверен ли си по принцип, имаш ли някакви ритуали, които изпълняваш, преди да излезеш на сцената?
- За суеверието. Не знам. Според зависи. Преди спектакъл нямам определен ритуал. Опитвам се да се разсея, защото за мен най-тягосно е чакането да изляза на сцената. Един път като стъпя там и всичко е наред, но докато не съм и чакам, е трудно и затова се разсейвам с каквото мога.
- Съвсем наскоро нашият фоторепортер Христо Русев издаде книга за теб. Какви са отзивите за луксозното издание?
- Знам, че Христо взе много при сърце този проект и се радвам на успехите, които книгата жъне, където и да отиде. Дано да продължава все така.
- Ти си изключително дейна и креативна личност. Работиш ли по някакви нови проекти в момента?
- Новите проекти, говоря за спектакли, трябва да почакат малко. За сега на първо място е този нов ангажимент с „Цирк дьо Солей“. Той изисква доста време и концентрация. За което пък лично аз съм много доволен, защото обичам работата си и не ми се свиди да поизпотя ризата си. От там нататък... Да, имам нови идеи, проекти и мечти. И те само още по добре ще нараснат, ще се развият и покълнат през времето на престоя ми във цирка. За сега ще се съсредоточа върху новата ми роля.
- Като че ли пантомимата е елитарно и непечеливше изкуство. Как успя да „оцелееш“ и все още го правиш толкова дълго време?
- Да и не! За мен това е най близкото до човешкото въображение изкуство. То е в нас откакто сме съзнателни на тая земя. Абсолютно всеки един от нас е мим и практикува ежедневно изкуството на мима. Другата част на въпроса... непечелившо ли е? Пак да и не. Но нека да отвърна на въпроса с въпрос. Може ли някой да ми каже кое изкуство е печелившо? Рядкост са артистите, които са забогатели приживе от изкуството им, което и да е било. И извинявам се, но тук не говоря за един определен вид кино, което върти милиони долари, защото в този конкретен случай става дума не за изкуство, а за индустрия, каквато стана футболът, модата и редица други. Редовият артист, в чието число слагам и себе си, е друг казус. Да, той притежава нещо, с което може да се гордее и да се чувства богат. Но това богатство е повече във факта, че той всекидневно прави неща, които обича. И мисля, че това не е никак маловажен факт. Искрено се надявам, че с много други професии е така. Та така оцелях и аз, правейки всекидневно това, което обичам, а именно да заставам по такъв начин пред публиката, че тя да получава възможно най-много от отразената от мен светлина, която лъчи от изкуството на мима! Повтарям, отразена светлина. Ние сме само едни отражатели на светлина за другите. Ако осъзнаем това, ще се почувстваме по-свободни!
- Скъпо изкуство ли е пантомимата?
- Нека отговоря лаконично. Не! Бюджетът за създаването на последния ми спектакъл „Не на мястото си“ достигна баснословната сума от 100 лева. Да, това са може би доста пари, за да се отиде на ресторант с приятели, но за един спектакъл, който до сега е бил изигран около 90 пъти, бивайки оценен от аплодисментите на публиката на десетина различни страни и статиите на журналисти, е нищо. 100 лева, начална цена, като сума се приближава до абсолютната нула, ако я сравним с милионите долари, които поглъща създаването на един спектакъл на „Цирк дьо Солей“. Изкуството на мима може би е единственото изкуство (на едно с хореографското), което е способно на такова икономическо постижение. Трябва ти малко неща - добър сценарий, който да е актуален дълго време, стар панталон (или дънки), стара риза, може би стара шапка (леко демоде). Но най-важното е да не забравяме това, за което говорих малко по горе... да застанеш така пред публиката, че да отразяваш максимално добре светлината към очите и сърцата им.
- В личен план какво ново при теб?
- В личен план - тичам, карам колело, чета книги, излизам с приятели… Опитвам се да се опозная кой съм и на къде съм тръгнал, нищо интересно. Като всеки един, който ще прекара дълго време на ново място, се опитвам да набавя повече и повече информация за това място, за хората му, за природата. Да това е много интересно. Винаги досега в пътешествията, които съм осъществявал, така съм постъпвал. Още повече, че сега има и Интернет. Моите млади приятели от ОУ „Иван Вазов“ и СУ „Д-р Петър Берон“, с които дигнахме на крака спектакъла пред библиотеката миналата година, ще ви го кажат по добре от мен.
- Като стана въпрос... кой си всъщност, накъде си тръгнал и докъде искаш да стигнеш?
- А това кой съм... нали казах... търся се и се опитвам да се опозная. Но често се изненадвам от самия себе си. По същата логика не знам накъде съм тръгнал. Опитвам се да импровизирам всеки ден.
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА
Снимка: Христо РУСЕВ
