Хорът е основан от ентусиазирания млад фолклорист Станко Панайотов през 1953 година като камерен женски народен хор. Станко Панайотов посвещава на тази си любов с много упорит труд и амбиции цели 18 години от своя живот- в събиране и съхраняване на народни песни и носии.
Много скоро този състав става най-популярният читалищен колектив, с най- богата концертна дейност и най-трайни художествени изпълнения. За това свидетелстват многобройни благодарствени писма, изпращани до читалищното ръководство, както и получените отличия- Лауреат на ІІ и ІІІ републикански фестивали на художествената самодейност, носител на сребърен и златен медал. Станко Панайотов и една от хористките- Марийка Андреева- Марова, са удостоени с орден “Кирил и Методий” – ІІІ степен. От 1961г. към народния хор се формира инструментална група. В знак на уважение и признателност към родолюбивото делото на Станко Панайотов през 1970г. хорът приема неговото име. От 1972 до 2001г. година ръководител е Виолета Карапеева. По нейна идея формацията се разраства в смесена и става носител на три сребърни и пет златни медала от ІV, V, VІ и VІІ републикански фестивали на художествената самодейност. Участва в Петия национален събор на народното творчество- Копривщица 1986г., откъдето се завръща със златен медал. Високото художествено ниво на Народния хор му отваря вратите на международни турнета в Полша, Гърция, Турция и Русия. През 2001 година щафетата в ръководството на хора е поета от амбициозната Кичка Славова. През трудните години на прехода хорът продължава да се развива, да обогатява своя репертоар, да търси нови форми на изява. От 2002 г. насам печели множество награди на различни фестивали, изнесъл е е успешни концерти в страната и чужбина. Народният хор има издадени 2 CD и 5 DVD с изпълнения на състава. Възпроизведен и заснет е и обичаят „Коледуване”. Ръководителят на хора г-жа Кичка Славова е удостоена с почетния знак „Златен век“ на Министерство на културата.
На 1 ноември – Деня на народните будители, от 18, 30 ч.,ще се състои юбилейният концерт на Народен хор „Станко Панайотов“ в свиленградското читалище „Просвета“ под наслов „65г.: Да пребъдем във вековете”.
По повод годишнината потърсихме за интервю диригента на формацията Кичка Славова.
- Г-жо Славова, самодейното хорово изкуство във възход ли е, или продължава да запада?
- Самодейното хорово изкуство, както и културата в България, е на залез. По скоро професионализмът, качеството се срива. С появата на комерсиалната попфолк индустрия с нецензурираните текстове и яркото нахлуване на ритмите на южната ни съседка се измества красивият ни фолклор. Добре,че ги има фолклорните училища и паралелки, които в началото на прехода създадоха добри кадри, но с течение на времето не можахме да съхраним талантите си и повечето от тях заминаха за чужбина и намериха добра реализация. Тези, които останаха в родината си, работят в друга област, защото заплащането е по-добро. Наскоро бях прочела:”След 10-15 години децата ни ще си мислят ,че попфолкът е народната ни песен”, надявам се това да не се случи. Според мен не може да оцелее един народ, ако се откъсне от корена си.
- Намират ли се достатъчно мераклии да участват в хора?
- В нашето забързано ежедневие мераклиите за хора са малко. Първо работното време, ограниченост на подрастващото поколение, безпаричието, егоизма, липсата на духовност, хората се ангажират само за: семейството и работата. Несигурност в утрешния ден убива българина, ,камо ли да дойде на репетиция и да пее.
- Каква е средната възраст на хористите?
- Средната възраст на хористите е около 60 години. Много ни се иска да подмладим състава , но на този етап не се случва. Идват любопитни кандидати, но или се плашат от обработения фолклор, или репетицията е в неподходящо време спрямо работните им ангажименти,но човек трябва да бъде търпелив и когато иска нещо с голямо желание, то се случва.
- Какви са най-големите успехи, които е постигнал хорът под Ваше ръководство?
- Най-големите награди на хора са„Златният Орфей“, спечелен през 2008 година на „Черноморски събор” в гр. Китен, множество златни медали и отличия.
- По какъв начин се издържа хорът?
- Като част от самодейните състави на НЧ”Просвета1870” ръководителят получава хонорар, а колективът - пътните разходи за един фестивал по избор в страната.
- Какъв е репертоарът на хора Ви? На какво залагате – на автентичен или обработен фолклор?
- Репертоарът на хора е предимно обработени песни на изтъкнати наши композитори. Обработеният фолклор изисква сцена и е предназначен за слушане, а репертоарът включва солови, песни за дует, мъжки квинтет и др.
- Вие сте и преподавател по музика в СУ „Д-р Петър Берон“. Какво е отношението на младото поколение към народното пеене?
- В СУ „Д-р Петър Берон” в момента има две фолклорни групи „Лъчи от Тракия”при 12-и клас и 7-и клас с множество златни и сребърни награди. От 5 до 7 клас пеят едногласно,участват в различни обичаи. От 8-и клас започва обработеният двуглас и триглас. Когато формирам група,тръгвам много убедително, с голяма подкрепа и любов към децата, всеотдайност и искреност, а те усещат това отношение и безрезервно се отдават на фолклорното изкуство. Аз вярвам в бъдещето на българския фолклор, защото се е доказал във времето за оцеляването ни и не е случайно мотото на концерта : „65г.: Да пребъдем във вековете”.
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА
