Мимът от Свиленград Герасим Дишлиев-Геро спечели наградата за най-добър комедиен артист от най-големия соло театрален фестивал в света „United Solo“. Отличието му бе връчено по време на гала вечер в „Theatre Row“ в Ню Йорк на 19 ноември. То бе присъдено на свиленградчанина заради авторския му спектакъл „Монолог с куфар“.
„Само преди година си мислех, че Куфарът си е изпял песента - 8 години по турнета, 150 000 км, повече от 25 страни, градове и села по света… Но се оказва, че съм грешал, за щастие“, сподели Геро специално и единствено за "Старият мост". По време на десетседмичното си провеждане фестивалът предлага на публиката 120 сценични продукции от шест континента. Някои от тях бяха създадени от новооткрити таланти, но имаше и такива на ветерани в шоубизнеса – носителят на „Оскар“ Милтън Джъстис и на „Емми“ Бил Оберст-младши.
По време на гала вечерта художественият директор на фестивала Омар Сангере връчи специалната награда „United Solo“ на небезисвестния режисьор Майкъл Мур за шоуто му „Условията на моето предаване“ („The Terms of My Surrender“). Впрочем, не за пръв път Герасим Дишлиев се представя пред нюйоркска публика. Той се качи на американската сцена в началото на февруари 2016 г. благодарение на приятеля си Андре. Театърът, в който представи спектакъла си, се казва „Сохо Плейхаус“ и се намира в артистичния квартал „Сохо“. През една пряка от него е концертната зала „Blue note“, където са свирели и свирят знаменити джаз музиканти – Луйз Армстронг, Ела Фиджералд, Майлс Дейвис, Джон Колтрейн и др. На другата пряка пък е „Бродуей“ с десетките театри, кабарета и мюзикъли. Въпреки стотиците афиши за различни представления обаче публиката, изцяло от американци, препълнила залата, в която гастролирал тогава свиленградчанинът. Талантът му и сега не остана незабелязан и напълно заслужено бе удостоен с престижната награда на „United Solo“.
За мен това е огромно признание, сподели Геро пред „Старият мост“ само ден след завръщането си от Ню Йорк. Ето какво каза още той: „Когато след всеки спектакъл публиката ръкопляска, става на крака, радва се, плаче, разговаря, обсъжда представлението, аз се чувствам възнаграден за труда си, за усилията, за потта. Kогато това признание идва от жури, т. е. от професионалисти, от колеги, то тогава наградата е двойна. Публиката е ръкопляскала, а и журито ме е удостоило. В случая с „United Solo“ наградата е и важна. Не просто защото идва от Ню Йорк и не само защото лауреати на фестивала са артисти вече призирани с „Оскар“, а защото журито ме избра в категорията „Най-добър комедиен артист“. Нека разясня, че сред наградите има такава за „Най-добър актьор“, за „Най-добър мим“. Аз съм награден като „Най-добър комедиен артист“. Като един палячо, който разплаква публиката. „Монолог с куфар“ е спектакълът, който ми донесе тази награда. Често пъти публиката плаче след „падането на завесата“, защото „Монолог с куфар“ разбърква спомените, той играе със чувствата и с миналото на всеки един от публиката. И ето, че наградата е за комедиен артист.
За мен това признание означава много. Означава, че съм си свършил работата, защото смехът и сълзите вървят заедно и така добре съм ги балансирал, че е останала надеждата за по-добър живот. А животът няма само едно лице. Всеки един от нас, когато остане насаме със себе си, добре разбира това негово качество – животът е една дъга, която хвърля с всичка сила цветовете на надеждата в сумрака на отминаващата буря. Дъгата не може без слънце и дъжд. „Най-добър комедиен артист“ наистина ми допада. Горд съм с тази награда, с факта че я печеля с „Монолог с куфар“ в Ню Йорк, че в листата на наградените колеги за 2017 г. е и Майкъл Мур. Но когато те награждават и специално като солист не трябва никога да се забравя факта, че аз съм сам единствено на сцената, докато трае представлението. Преди и след спектакъл аз съм част от една трупа, в която има режисьор, осветител, костюмиер... В която има хора, помогнали на този спектакъл и благодарение на които той е изигран вече 180 пъти, изминал е хиляди километри, срещнал се е с хиляди човешки души… Списъкът е дълъг и наградата е и тяхна. Но нека в конкретния случай изкажа благодарност на Костантино Раймонди и на Андре Гувеа. Първият е моят съратник вече 25 години. С него написахме драматургията на спектакъла, той е и неговият режисьор. Андре пък е човекът, който повярва в качествата ми на артист. Той е мой импресарио на територията на САЩ. И тази награда я посвещавам на току-що родения му син Адриан и на дъщерята на Костантино - Фиоренция. Посвещавам я на бъдещето“.
Диляна ЦВЕТКОВА
