По случай Деня на археолога - 14 февруари, Регионалният исторически музей в Хасково подреди изложбата "Загадките на каменните монументи".
Това е последната изложба, създадена от археолога Станислав Илиев (1974-2023) - един от най-добрите познавачи и изследователи на долмените в региона, включително и в района на Свиленград и Любимец. Приживе археологът е проучил и места за добив на плочи за долмени в Сакар планина. През 2019 г. Илиев получи „Златен грифон“ от Министерството на културата за принос в развитието на българската археологическа наука. Наградата е за теренните археологически проучвания на обект в местност „Кючук Чеир“ край свиленградското село Капитан Андреево. Той е автор на публикации в авторитетни научни издания , сред които за спасителни археологически разкопки на два долмена без могилен насип в м.Ешмеджика в землището на с.Оряхово, и за проучване на некропол от долмени в землището на с.Васково, община Любимец.
В началото на ХХ век видните историци братята Херман и Карел Шкорпил и проф. Георги Бончев съобщават за около 80 запазени тракийски могили и долмени в околностите на Оряхово, както и край село Левка. Учените наричат мегалитите в района любопитни паметници от една неизвестна цивилизация, които според вярванията на хората имат чудодейната сила да излъчват светлина, лекуват болести, да изпълняват желания, да развалят магии.
През годините каменните колоси обаче остават пренебрегнати, свидетелство за което е и запазено в архивите писмо от 1962 г , адресирано до комисията за защита на природата в БАН и тогавашното Главно управление на годите. В него подателката М.Паспалева пише, че по време на служебна командиравка в района на Сакар е стала свидетел на “варварско разрушаване на едно от най-древните старини в нашата страна“. Пред очите на специалисти от Зоологическия институт на БАН и Софийския университет три долмена в землището на с. Оряхово били раздробени на чакъл от тракторите „при разораване на целинни площи“. Местни жители съобщили, че подобна е съдбата на тези паметници почти навсякъде в Сакара. “ Допустимо ли е подобно отношение към паметници, които се броят на пръсти в цяла Европа, и които могат да бъдат доходен обект за посещение на чужденци чрез Балкантурист“, завършва авторката на писмото .
В столицата Деня на археолога се чества със 17-та временна изложба „Българска археология“, която се открива днес. Националният археологически институт с музей при БАН показва най-интересните и впечатляващи открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон. Включени са 30 обекта, илюстриращи развитието на културите в днешните български земи от неолита (6000 години пр.Хр.) до Възраждането (ХІХ в.) Сред тях е и античната крепост Букелон край с. Маточина. В експозицията Хасковска област е представена и с находки от средновековния град Лютица в община Ивайловград.
Златка Михайлова
