Владимир Тодоров е доктор по зоология в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Член е на сдружение за дива природа "Балкани", което е автор на действащия План за действие за кафявата мечка и е част от екипа на ВВФ за реакция при конфликти човек-мечка. Потърсихме го за интервю, тъй като до нас достигна информация, че туристи са забелязали следи от мечка в Източните Родопи, близо до общините Свиленград и Любимец:
- Д-р Тодоров, поводът да Ви потърсим е, че получихме интересен сигнал, че вече мечки се срещат и в нашия регион. Източните Родопи не са ли необичаен хабитат за тези животни?
- Източните Родопи не само, че не са необичаен хабитат за кафявата мечка, а са си доста добър такъв. Причината обитаваните от вида територии да са се свили във високите ни планини е развитието на човешките дейности. В това число земеделия, животновъдство и всички горскостопански дейности. С намаляване на дребното земеделие и обезлюдяването на малките населени места хабитатите отново са достатъчно спокойни за дивите животни в това число и мечката. Следи от мечки са видени на няколко места в Източните Родопи. Най-вероятно се касае за единични животни, които в търсене на свободни територии са се заселили там или само са преминавали.
- Не малко са историите, които разказват за среща на мечката с човека. При какви случаи животните биха нападнали? Какъв съвет бихте ни дали, ако попаднем в такава ситуация?
- Мечката е изключително интелигентно и социално животно. Нея със сигурност я е много повече страх от човека, отколкото нас от нея. Като такава тя избягва срещите с човек и шанса, ако не търсите целенасочено среща, да я видите е малък. Ако все пак попаднете на мечка, не бягайте в никакъв случай. Отстъпвайте бавно назад и ако носите чанта или раница я поставете бавно на земята. Последното може да разсее мечката. Като цяло, за да не се срещнете с диво животно, е достатъчно да го уведомите, че сте в неговото местообитание, като издавате шум. Пеете, говорите, викате или сложите звънче на раницата си.
- Кафявата мечка е защитен вид у нас. Има ли данни колко са те в България? Кога е било последното им преброяване? Намалява ли популацията им и какви са причините?
- Кафявата мечка в България е защитена от Закона за биологичното разнообразие, като е с най-висока степен на защита. Това означава, че всякакъв вид преследване, нараняване и дори притесняване е наказауемо. Броят на мечките в страната е относително неясен, като има разнопосочни данни и тенденции. Аз вярвам, че популацията е стабилна с леки флуктуации в зависимост от годината. Преброяване се прави всяка година, както от горските служители в системата ИАГ, така от ИАОС. Не мога да твърдя със сигурност за намаляване на числеността, но основната заплаха за вида е бракониерството, което е в много сериозни размери.
- Как ще коментирате факта, че на година десетки мечки биват избивани от бракониери? Има ли нужда от промени в закона за по-ефективното опазване на тези животни?
- Законът е достатъчно добър, налага се обаче затягане на изпълнението му. Досега всички случай, когато има доказателства за убита незаконно мечка, свършват с липса на наказание за когото и да било. Това разбира се води до усещане за безнаказаност и порочния кръг се върти.
