10
Пон, Дек
11 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Таня и Недялко Козалиеви, създатели на кръжока „Киндер Кодер“: Предлагаме на децата възможност да се запознаят с програмирането по лесен и забавен начин

Кръжокът по програмиране в Свиленград „Киндер Кодер“ се пребори за правото да създаде клуб по роботика след успешното участие в конкурса по програма „Роботика за България“. В надпреварата се включиха 72 учители от 36 училища в цялата страна. Одобрените кандидати получават подкрепата да изградят отбор по роботика. Предоставя им се специализирано онлайн обучение и онлайн за правилата на състезанието First Lego League, както и оборудване за дейността на един отбор по роботика и възможност да участва във финалния фестивал в София при отлично представяне на регионалните състезания. Целта на програмата „Роботика за България“ е да стимулира интереса на учениците към науката и технологиите. Програмата стартира през 2015 г., като до сега директно в нея са включени над 650 ученици от 36 населени места в цялата страна. Ето какво споделиха създателите на кръжока „Киндер Кодер“ Таня и Недялко Козалиеви в интервю за читателите на в. „Старият мост“:

- Таня, ти си от Свиленград, а Недялко - от Любимец. Може ли да разкажете малко повече за себе си?

Таня: Да, детството ми премина в Свиленград, но като цяло животът ми винаги е бил разкъсван между два града - Свиленград и Пловдив. С Недялко сме семейство, имаме двегодишна дъщеричка и от доста години живеем и работим в Пловдив, а със Свиленград и Любимец имаме неразривна връзка заради семейство и приятели. Макар по професия да работя в международна компания в сферата на дигиталните услуги вече над 5 години, по призвание съм преподавател. Имам опит в пряката работа с деца, като през изминалите 10 месеца работя интензивно с ученици от първи до шести клас, на които преподавам програмиране. А с програмиране започнах да се занимавам сравнително късно – едва преди 4 години, когато записах магистратура по софтуерни технологии в Пловдивския университет. Имам опит с различни технологии и езици за програмиране, но най-много се увличам по Android, чрез който създадох любителско мобилно приложение за бебета и малки деца. За проекта ме вдъхнови дъщеря ми, на която посвещавам най-голяма част от свободното си време. Обичам креативните игри, рисуването, книгите. Привърженик съм на градското колоездене.

Недялко: Подобно на съпругата ми, моето детство премина в Любимец, а след седми клас кандидатствах в езикова гимназия. Студентските ми години пък преминаха в София, учейки в Техническия университет. От седем години съм практикуващ машинен инженер и към момента работя за международна компания за производствo на машинни елементи.

- Двамата сте създатели на кръжок по програмиране за деца „Киндер Кодер“. Как започна всичко?

Таня: Основният катализатор за дейността ни е децата в града и региона да имат възможност да се запознаят със света на програмирането по лесен и забавен начин и да придобият умения и начин на мислене, които да са им полезни не само в училище, но и в живота. Самата идея за кръжока е вдъхновена от едно конкретно дете, с което се запознах в курсовете по програмиране за деца, които водех в Пловдив за друга организация. Това момче всяка събота пътуваше от Димитровград. Родителите му изминаваха ежеседмично разстоянието, само за да може да посещава курса, и то само за два часа на седмица. Тогава се замислих за първи път върху проблема, че повечето тематични курсове се организират в големите градове и че по този начин за децата от малкия град тези курсове стават два пъти по-недостъпни. Но освен да се замисля, трябваше и да си повярвам, че мога да променя нещата. Тъй като връзката ми със Свиленград е силна, исках точно тук да открием кръжок по програмиране. В това най-голяма подкрепа ми оказа Недялко.

- Трудно ли се работи с деца, има ли нещо, което успяхте да научите от тях?

Недялко: Децата в нашите кръжоци са на възраст 7 – 13 години, но когато човек има желание да научи нещо и е погълнат от интереса си към материята, винаги е лесно да се работи с него, независимо дали е възрастен или дете. Естествено, има разлика в процеса на обучението, защото да работиш с деца е зареждащо, но на енергията, която децата ти предават, също трябва да се отговори по подобаващ начин. Тяхното внимание може бързо да се загуби, затова е нужно да реагираш с нужната динамика и спонтанност, а самият ти да си също толкова гъвкав и енергичен като тях. Именно на това се учим във всяко наше занятие.

- Какво представляват заниманията ви и как те допринасят за развитието на детето?

Таня: На пръв поглед изглежда немислимо да обясниш една така сложна материя каквато е програмирането на деца в такава крехка възраст. Но само на пръв поглед. Курсовете ни имат определена последователност, с градираща трудност, а обучението във всеки от тях се случва по специални програми и посредством лесни и интуитивни за ползване технологии. Залага се изключително много на игровизацията и в същото време децата се запознават с фундаментални понятия в програмирането, които неусетно започват да прилагат в своите проекти. Не ангажираме детските умове с нищо излишно и натоварващо, по непринуден начин те усвояват ключови похвати, прилагайки ги на практика, докато се упражняват и създават своите анимации и игри. Заниманията ни носят със себе си не само развиване на определена логика и алгоритмично мислене, но и креативност.

- Какво бихте казали на тези родители, които се опасяват да не би детето им да развие пристрастеност към дигиталните устройства, и гледат на курсовете по програмиране в ранна възраст по-скоро като на опасност, отколкото на нещо полезно?

Таня: Дигитализацията е основната причина съвременните деца да водят живот доста по-различен от този, който ние сме имали в нашето детство. Днес децата са не само заобиколени от дигитални устройства, те живеят в тях. И е напълно естествено родителите да търсят начини да въведат баланс в ежедневните им навици. Това, което бихме им казали, е, че едно двучасово занятие в KiNDERCoder, което поощрява креативното и градивно мислене у децата, по никакъв начин не би попречило на този баланс. Децата биха обикнали програмирането още в крехка възраст, но за да обикнеш нещо, първо трябва да го опознаеш.

- Тази година „Киндер Кодер“ се пребори за правото да създаде отбор по роботика, след успешното участие в конкурса по програма „Роботика за България“. Може ли да дадете повече яснота?

Недялко: През изминалото лято фондация „Работилница за граждански инициативи“ и развойният център на SAP в София за четвърта поредна година обявиха конкурс, чрез който да намерят мотивирани учители, които да изградят отбор по роботика в училището, където преподават. И въпреки, че не сме точно училище, ние решихме да участваме и ето че попадаме сред одобрените. А като такива ще получим специализирано обучение, онлайн подкрепа относно правилата на състезанието, оборудване за дейността на един отбор и възможност за участие във финала в София. В миналогодишните издания децата са били на възраст от 10 до 16 години, а като големина отборите се състоят от 3-5 участници. Все още организацията е в начален етап и очакваме да получим договор и инструкции от самите организатори, за да можем и ние да заявим окончателни критерии и метод на подбора при събирането на отбора. Възнамеряваме да отворим конкурс за тази селекция, който ще залага 2 етапа - заявяване на мотивацията посредством мотивационно писмо и приложен проект, изработен чрез софтуер по избор (Paint, PowerPoint, Scratch, и т.н) и втори етап - лична среща. Не е нужно децата да са посещавали кръжока ни, за да кандидатстват за отбора. Ще ги подберем спрямо мотивацията им. След това ще има период, в който трябва да ги обучим, за да се подготвим за регионалния кръг на състезанието, а защо не и в последствие за националния в София. Това не е окончателно, разбира се, както казах - нужно е да получим инструкции, но каквото и да се случи, едно е сигурно - очакват ни вълнуващи приключения и нови зони за изследвания.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА