На девет години Антон Копчев вече знае какво иска да прави. Иска да свири на гайда. Не защото е модерно. Не защото някой го е накарал. А защото още първия път, когато чул звука на гайдата, нещо в него трепнало. „Вървяхме с майка ми в коридора, където изучавам английски език. От една стая се чу гайда и веднага казах, че много ми харесва и искам да ме запишат на уроци“, разказва той. Така започва всичко...
Семейството на Антон ее от Свиленград, но живее в Пловдив. Днес той е ученик в едно от най-старите училища в Пловдив - ОУ „Душо Хаджидеков“, а гайдата вече е неизменна част от ежедневието му. Свири от осемгодишен и два пъти седмично посещава репетиции. Казва, че никога не е имало момент, в който да поиска да се откаже. „Винаги съм ходил с желание.“
Любовта към българската народна музика идва и от семейството. Най-вече от дядо му. „Когато сме заедно, винаги слушаме народна музика“, споделя момчето. Родителите му признават, че много са се зарадвали, когато разбрали, че интересът му към гайдата е сериозен. „За нас беше важно, че ще продължи българските традиции“, казват те.
Музиката не е нещо чуждо за рода му. Прадядото на Антон е бил професионален музикант и е свирил на кавал. Днес неговият правнук върви по свой път, но със същата любов към българския фолклор. Когато го питам защо е избрал точно гайдата, отговорът е кратък: „Харесва ми като звучене.“ А когато трябва да опише звука ѝ с три думи, думите му ме карат да се усмихна: „Величествен, планински, зелен.“ Може би точно така звучи България през детските очи. 
Зад успехите на Антон стоят много труд и подкрепата на хората, които вярват в него. Самият той е категоричен, че дължи много на своя дядо и на учителя си Красимир Киров. Усилията вече дават резултат. Наскоро младият гайдар спечели първа награда на Международния фестивал „Песни и танци без граници“ в Свиленград в категорията за индивидуални инструменталисти до 11-годишна възраст. „Бях много щастлив“, казва той. Това е първото му отличие и затова има специално място в сърцето му.
Извън музиката Антон изучава чужди езици и спортува. Родителите му го описват като емоционален, добродушен и общителен. „Реши ли нещо, прави го“, казват те. Според тях народната музика не само съхранява традициите, но и възпитава важни качества. „Тя развива емоционална интелигентност и помага на децата да се справят по-добре със стреса и притесненията.“ Може би именно затова Антон не говори за награди толкова, колкото за чувствата, които музиката носи. Дори първото място в престижния международен фестивал за него е преди всичко признание за положения труд. Съвсем естствено идва и отговорът на родителитее му, когато ги попитах за най-голямата им мечта. Той нямаше нищо общо с награди и сцени. „Да стане достоен човек.“
Самият Антон също гледа напред. Мечтае един ден да стане известен гайдар, а следващата цел, която си е поставил, е участие в „България търси талант“. И ако трябва да каже нещо на други деца, които искат да тръгнат по неговия път, съветът му е прост: „Да повярват в себе си. Всичко се постига с много труд и постоянство.“
Най-силният му отговор обаче идва накрая, когато го питам какво иска да почувстват хората, докато слушат неговата гайда. „Да забравят за всички проблеми.“
В свят, в който децата все по-често общуват чрез екрани, Антон е избрал да говори чрез музиката. А може би най-точно описва това, което изпитва, със собствените си думи, добавяйки нещо, което вероятно обяснява най-добре защо едно деветгодишно момче е избрало точно този инструмент: „Гайдата, когато засвири, забравяш за всичко и чувстваш само щастие“.
Диляна ЦВЕТКОВА