В навечерието на 24 май, докато в цялата страна абитуриентските балове са в разгара си с шумни шествия, лъскави автомобили и десетки снимки в социалните мрежи, в Свиленград една друга абитуриентска вечер премина тихо, но изпълнена с истински емоции. Абитуриентите от Центъра за специална образователна подкрепа (ЦСОП) „Стефан Василев“ също изпратиха своето училище. Не по-малко развълнувани. Не по-малко красиви. Не по-малко важни. С официални дрехи, музика, танци и усмивки. С вълнение, което не се различава от това на никой друг зрелостник. Техният празник бе в „Дапа Снекбар“, откъдето са помогнали за организацията и са посрещнали младежите с отношение и внимание.
За някои хора това вероятно е просто бал. Още един в календара на май. Но за тези млади хора той е много повече. Да, на пръв поглед вечерта прилича на всяка друга абитуриентска вечер. Усмивки пред фотоапарата, притеснение преди снимките, музика и празнично настроение. Но зад всяка усмивка на тези млади хора стоят години усилия, малки победи и трудности, които често остават невидими за останалите. „Най-голямата промяна е в увереността им. Днес те са по-самостоятелни, по-спокойни и вярват повече в себе си. Всеки малък успех през годините е изградил тяхната смелост да се справят и да мечтаят“, казва директорът на ЦСОП Бинка Кашерова. По думите ѝ децата със специални образователни потребности ежедневно се сблъскват с различни предизвикателства – в ученето, общуването, адаптацията и приемането от околните. „С постоянство, подкрепа от специалисти, учители и родители, както и с много търпение и любов, децата постепенно преодоляват трудностите и развиват своите силни страни“, допълва тя.
В ЦСОП успехът не се измерва само с оценки. Защото понякога най-големият успех не е дипломата. А това едно дете да повярва, че има място сред останалите. „Постиженията на нашите деца не се измерват с оценки, а с всяка малка лична победа. Най-голямото им постижение е тяхното развитие – всяка преодоляна трудност, всяка усмивка, всяка нова крачка към самостоятелност и увереност“, казва още директорът, подчертавайки, че Випуск 2026 оставя след себе си участия в събития, конкурси и състезания за деца със специални образователни потребности. Според Бинка Кашерова това са млади хора, които са доказали, че с желание и подкрепа могат да преодоляват препятствия и да се развиват. Тя признава, че най-силно я вълнуват моментите, в които учениците успяват да направят нещо, което преди им се е струвало невъзможно. „Най-вълнуващи са моментите на искрена радост от успеха, в които виждаме как децата успяват в неща, които някога са изглеждали невъзможни – моментите на споделена радост, когато след поредица от опити учениците успяват да се справят с трудности в обучението и изявите си и погледнат към своите учители с гордост и усмивка в очите.“
Според нея огромна роля за развитието на тези млади хора имат учителите, терапевтите и родителите. „Учителите и терапевтите в ЦСОП са хората, които ежедневно ги насърчават, подкрепят и вярват в тях. Те не само обучават, но и помагат на децата да развият увереност, социални умения и самостоятелност. Когато родители, учители и общество работят заедно, децата се чувстват приети, спокойни и мотивирани да се развиват. Подкрепата на родителите и общността дава на нашите деца усещане за значимост“, допълва Бинка Кашерова.
Често обаче обществото вижда единствено диагнозите. „Хората виждат дефицитите, но не и потенциала, усилията, талантите и дълбокия емоционален свят на тези деца. Те имат нужда най-вече от разбиране, приемане и шанс да покажат възможностите си. Те изпитват същите вълнения и имат мечти като всички останали“, казва директорът, подчртавайки, че именно затова събития като абитуриентския бал са толкова важни. „Тези събития носят на децата радост, самочувствие и усещане за принадлежност. Те се чувстват специални, оценени и щастливи да споделят важни моменти със своите съученици и близки. Абитуриентският бал и празничното настроение ги кара да се чувстват равни на своите връстници и им дава усещане за реален успех“, споделя с вълнение Бинка Кашерова.
И точно тогава разбираш колко малко всъщност различава тези абитуриенти от всички останали. По думите на директорът след завършването си всеки от младежите ще поеме по различен път. „Всеки има различни мечти – за работа, повече самостоятелност, нови умения или добри приятели и щастлив живот. Нашата задача е да ги подкрепяме, насърчаваме и подготвяме за следващия етап от живота чрез обучителни и терапевтични дейности, професионална подготовка по професията „Работник в заведенията за хранене и развлечения“ и включване в социалната среда.“
А как обществото може да помогне? “Като спре да вижда просто дефицитите, а обърне внимание на потенциала. С повече приемане, разбиране и осигуряване на възможности за развитие и реализация. Важно е да създаваме среда, в която младите хора със специални образователни потребности се чувстват ценени и значими“, подчертава Кашерова. Може би е права. Защото обществото понякога гледа тези деца през диагнозите им, вместо през усилията, които полагат всеки ден, за да бъдат част от света навън. А те не искат съжаление. Искат място. Искат нормалност. Искат някой просто да ги види.
И така… В навечерието на 24 май историята на тези абитуриенти напомня нещо много важно… Че училището не е само оценки и дипломи. То е място, в което някой ти помага да повярваш, че можеш да вървиш напред, дори когато пътят е по-труден от този на останалите.
Диляна ЦВЕТКОВА
Галерия 6 снимки
Коментари