Донка Кьосева и изборът да не живее по чужд сценарий
Банго Васил не е просто празник. Той е пауза, ден за дъх и равносметка. Ден, в който ромската общност се обръща назад, за да види какво е преживяла, и напред, за да си даде смелост за още една година. За Донка Кьосева този ден носи личен смисъл – момент, в който си казва: още една година зад гърба ми, още една пред мен – и пак ще тръгна смело напред. Празнува, защото е жива, защото е силна, и защото знае, че утре пак я очакват изненади.
Родена в ромската махала на Свиленград през 1997 година, Донка израства в среда, която я прави будна, наблюдателна, бърза и доста инатлива. Детството ѝ е шумно, пълно с емоции и радост, но още като дете тя знае, че няма да живее живот по чужд сценарий. „Не исках да съм „примерно момиче“. Исках живот с избори, с риск, с грешки – живот, който е мой“, споделя по своя непринуден начин.
Образованието се превръща в път към независимостта ѝ. Донка завършва средното си образование в Свиленград в СУ "Д-р Петър Берон" и осъществява мечтата си да учи актьорско майсторство в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, в класа на проф. д-р Александър Илиев. Пътят ѝ не е лек, но точно трудностите я учат да бъде упорита, да търси възможности и да създава нови пътища, когато старите се затварят. „Не съм учила, за да се доказвам на някого. Учила съм, за да не ми казват какво мога и какво не мога. Да бъда себе си и да следвам мечтите си“, казва Донка за избора си.
Тя е актриса, режисьор, поетеса на ромски език и създател на огнени спектакли. Освен всичко това е и художествен ръководител на театралната трупа „Столивуд“ – място, което се превръща в сцена на смелост и свобода в пловдивската ромска махала „Столипиново“. Групата обединява участници от различни националности и култури – българи, роми, турци, студенти, работещи хора и професионални актьори. Те се събират не по задължение, а по избор – за да репетират, спорят, търсят идеи и създават собствени спектакли. Репетициите се провеждат в Народно читалище „Димитър Пешев“. Името „Столивуд“ е съчетание между Столипиново и Холивуд – символ на мечтата сцената да е достъпна за всеки. Всяка свободна минута те са там – за загрявка, за работа върху текст, за спорове и идеи. Репетициите не са тихи и подредени, но точно в този творчески хаос се раждат най-силните решения. За Донка театърът не е хоби. Той е пространство, където хората започват да се променят не защото някой им казва какви да бъдат, а защото сами откриват гласа си. Сцената позволява да бъдеш друг, за да разбереш по-добре кой си всъщност. Тогава тя разбира: „В момента, в който видях как хората започват да се променят не защото им казвам какви да бъдат, а защото сами откриват гласа си, разбрах – това не е нещо временно. Това става част от живота ми.“ Първите трудности в създаването на „Столивуд“ идват от осъзнаването, че ако не го направи тя, няма кой. Вътрешният ѝ огън не ѝ позволява да се откаже. „Продължих, защото знаех, че ако се откажа, ще предам не само себе си, а и всички, които вярват в мен", споделя Донка.
За нея успехът не е диплома или аплодисменти. „Успехът е процес. Това е когато виждаш как хората около теб започнат да растат, защото си им дала пространство. И честно казано – успехът е и това да заспивам спокойно, че не живея на половин оборот.“
Като ромска жена и лидер, Донка не иска да бъде лъскав образ. Иска да бъде реален пример – с грешки, с характер, с огън. Иска момичетата да виждат, че не трябва да се свиват, за да бъдат приети. Ако това вдъхновява някого, прекрасно. Вярва в истински хора, които падат, стават и продължават. Предразсъдъците съществуват, но не са нейният проблем. Не хаби енергия в убеждаване на тесногръди хора. „Не съм тръгнала да превъзпитавам света. Който иска да гледа по-широко – ще го направи. Който не иска – това е негов избор. Аз избирам да влагам енергията си там, където има движение, не там, където има стена.“
Погледът ѝ към бъдещето е ясен: „Искам школата да продължи да расте, да дава пространство на нови гласове и нови истории. Искам повече сцени, повече срещи, повече смели проекти. А за себе си – искам да запазя това вътрешно неспокойствие, което ме кара да търся, да създавам и да не се задоволявам с малко.“
И в този ден на Банго Васил остава посланието: не празнуваме само миналото, не се спираме на вече отминалото. Днес ромската общност празнува, защото животът продължава – с надежда, с огън и с вяра, че утре може да бъде по-добро. И както Донка Кьосева показва със своя път: промяната започва от един глас, един избор и една смела стъпка напред.
Диляна ЦВЕТКОВА