Стефан Милев има много лица – музикален педагог, композитор, поет, учител. Всички те се обединяват в едно – всеотдайността към работата и към хората, които въвлича в творческите си инициативи. Останал верен на себе си и този път той успя да впечатли публиката с музикално-поетичното си творчество, представяйки пред мезечани проекта си „Пролет моя, моя първа пролет“.
Роденият в Мезек поет разказа за нещата, които го вдъхновяват да твори. Ръководената от него вокална група „Лотос бял“ – Хасково, разчупи обстановката с няколко песни. Певческата група „Иглика“ от Маджарово, където Стефан Милев работи през последните 20 години, поднесе песни по текст и музика на своя ръководител. Ученици от СУ „Димитър Маджаров“ в Маджаров пък рецитираха едни от най-впечатляващите творби на Милев.
Стефан Милев е роден на 22 март 1947 г. в свиленградското село Мезек. Завършва Музикалната академия в Пловдив. Работил е като методист по музика и директор на Окръжния център за художествена самодейност, секретар на Окръжния съвет за култура и началник на управление „Култура” при община Хасково. От 1992 г. е учител по музика в СУ „Д. Маджаров” в Маджарово. Автор е на три книги - "Като залязваща звезда", "Мой "Лотос бял" и "Бреме за равносметка". 
Стефан Милев е носител на множество отличия от музикални и литературни конкурси. Награден е с медали от републикански фестивали на художествената самодейност, обявен е за „Отличник на Комитета за изкуство и култура“, носител е на орден „Кирил и Методий – втора степен.
Автбиографично стихотворение
Пръкнат съм на ден на Първа пролет
– на Свети четиридесет мъченици,
раснал съм сред нивите на воля,
вдъхновен от златните пшеници.
В утрото съм слушал, ненаситен,
песните на гълъбово ято;
вечер, омагьосан от звездите,
съм будувал в стихналото лято.
Между гробница и крепост стара,
под небесно-сини висини,
и край местност с името Чинара
отлетяха детските ми дни.
Пропътувал съм безброй пътеки
в пътя до Байкушевата мура,
а съдбата ме сроди навеки
с родната просвета и култура.
Днес живея във панелна клетка
и във нея скромната ми челяд,
ето, вече пета петилетка
радости и скърби с мен споделя.
Във съня ми сън е всяка зима,
а Мезек е мойта Добромирка;
нека на света все пак да има
и един поет без стихосбирка.
Нека за душите ви ранени
песните ми днеска да са биле.
Вярвайте във себе си. И в мене.
