Едва ли има дом в България, в който да не са използвани лекарства, създадени в основаният от него институт
Днес, когато кризата с липсващите лекарства се задълбочава и репортажите за това вървят един подир друг, екипът на „Старият мост“ иска да ви припомни за забравен от мнозина учен. Той е бащата на българската фармация. Едва ли има дом в България, в който да не са използвани лекарства, създадени в основания от него институт. Между тях са прениламин, фурантрил, пирамем и емовит, темпалгин, трибестан и много други. Той е роденият в Свиленград акад. Любомир Желязков – човекът, който направи страната ни световна сила в лекарствата.
Любомир Димитров Желязков е роден в Свиленград на 14 октомври 1918 г. в семейството на Тана Старирадева и Димитър Желязков. Неговият вуйчо Стойчо Старирадев е най-дълго управлявалият кмет в Свиленград в периода до 1944 г. Семейство Желязкови имат три деца у които възпитават почтеност и трудолюбие. Брат му Никола е застигнат от злощастие и загива млад, а неговата сестра Бинка Желязкова е известна у нас като първата жена-кинорежисьор.
Любомир Желязков завършва гимназия в Хасково, а след това химия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1946 г. започва работа по специалността си във фабрика „Булхима” – гара Костенец и в лаборатория „Хигия” – София. Само година по-късно, през 1947 г., той основава Научноизследователски химикофармацевтичен институт /НИХФИ/, чийто директор е близо 20 години (1953 - 1972 г.).
През 1965 г. става професор по химия на лекарствените средства във Висшия химико-технологичен институт /ВХТИ/. Избран е за академик на БАН и главен научен секретар от 1973 – 1977 г., зам.-председател е на Българската академия на науките до 1988 г.
Акад. Любомир Желязков има над 100 публикации в областта на синтетичната химия, фармакологията, токсикологията, биохимията, както и учебник, и ръководство по химия на органичните лекарствени средства. В десетгодишната си преподавателска дейност и десетилетия творчество в БАН той неизменно следва кредото си, че науката изисква максимум себеотдаване. Акад. Желязков умело съчетава непосредствената си изследователска работа с преподаването и обучението на студентите. Той има определени заслуги в подготовката на кадри за българската наука и практика. Като професор по химия на лекарствените средства във ВХТИ и хоноруван преподавател в Софийския университет "Климент Охридски", участва в подготовката на специалисти в областта на органичния синтез. Под негово научно ръководство са изградени редица учени и изобретатели.
Професионалният му път тръгва от едно софийско мазе-лаборатория, в което работи с един лаборант. Оттам той успява да развие успешно българската химикофармацевтична индустрия и да донесе огромни приходи за България от износа на лекарства. Под негово ръководство институтът (НИХФИ) се развива като научен, иновативен и технологичен център на родната фармацевтична промишленост, успешно представяна у нас и в чужбина. В института, наречен „мозъкът на българската фармация” се осъществява дългият път на лекарствения препарат от научно-техническата, икономическата и търговско-патентната информация, през синтеза на активната субстанция, до изготвяне на лекарствените форми, съпроводено със строг контрол за съответствие с медицинските изисквания и практиката.
НИХФИ разработва технологии за производство на препарати както за хуманната и ветеринарната медицина, така и препарати за растителна защита в земеделието и горското стопанство. Големият принос на акад. Желязков е именно в създаването на НИХФИ, в който разработва и внедрява нови лекарствени средства и форми - оригинален български продукт. Като учен той създава направленията в него според най-важните социалнозначими заболявания. Под негово ръководство се разработват уникални български технологии, които в 90% от случаите са били нови структури и оригинални патентно защитими формули. Акад. Желязков допринася за брутния вътрешен продукт на България благодарение на многобройните лекарствени патенти от Швейцария, Германия, Франция, Канада, Япония и други страни по света.
Химикът от Свиленград участва в създаването и появата на пазара на много от българските аналози на известни и утвърдили се в медицинската практика лекарства, като на диуретика "Фурантрил" ("Лазикс"), лекарството срещу световъртеж "Цинаризин" ("Стугерон"), на препарата, помагащ при нарушения на паметта "Пирамем" ("Ноотропил"), на антидепресанта "Емовит" ("Вивалан") и на много други. Активно участва при създаването на оригиналния продукт "Трибестан", стимулиращ функциите на половата система, на болкоуспокояващото лекарство "Темпалгин", на препарата за лечение на болести на черния дроб и на гастроентерологични заболявания "Карсил", както и на радващия се на добър прием в чужбина оригинален български препарат транквилизатор "Темпидон". Акад. Желязков създава оригинални технологии за производството на лекарството срещу сърдечна недостатъчност "Прениламин" и на слабия наркотичен аналгетик "Кодеин". Благодарение на него в химико-фармацевтичната ни индустрия били внедрени иновативни методи за производството и на много други препарати, между които противотуберкулозните ХИНК и ИНХА-17, етоксид (също предназначен в борбата срещу коварното инфекциозно заболяване), метаквалон (срещу безсъние), САХ и редица други. С научните разработки и постигнатите успехи българската фармацевтична промишленост се нарежда на челни позиции в света по производство и износ на лекарствени препарати. И досега около 85% от създадените и произвежданите у нас лекарства са разработка на НИХФИ.
През 1990 г. институтът е на прага на едно ново откритие – създаване на изкуствена универсална кръв, но не са осигурени средства за необходимата апаратура. Три години по-късно здравословното състояние на акад. Желязков се влошава и той умира внезапно през май 1993 г. на 74 години.
Акад. Желязков остава примерът и ни завещава вярата, че няма лекарствен продукт, който не би могъл да бъде синтезиран в България от наши специалисти. А трите му деца – Георги, Татяна и Антонина, изпълняват неговата заръка: да останат да живеят и работят за България. Те се реализират в различни институти на БАН. Синът му Георги Желязков работи до пенсионирането си в Института по роботика и кибернетика. Той е един от първите у нас хардуеристи и съавтор на първия български компютър. Татяна е микробиолог и автор на изобретения в областта на патогенните микроорганизми. Най-малката му дъщеря - Антонина, която е възпитаник на Факултета по източни езици и култури на СУ, се наложи като един от най-авторитетните историци-османисти и изследователи на Балканите. Дълги години тя работи в Института по балканистика, директор е на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, и преподава спешна антропология в Софийския университет. Утвърдена личност е в правозащитните среди, особено в качеството си на защитник на правата на малцинствата в България.
