Проучват праисторическо светилище по трасето на магистралата

Учените работят на терена от 25 април и са все още на етап сондажи и геофизични проучвания, но още първите находки сочат, че обектът е изключително интересен от научна гледна точка. Екипът се ръководи от проф. Васил Николов, а негови асистенти са докторите на науките Виктория Петрова и Таня Христова.

В момента проучванията се правят на площ с дължина близо 400 м и около 50 м ширина. Открити са керамични фрагменти, животински кости, пръстен от вретено, разни каменни сечива. „Намерените досега артефакти се датират между 5 200 – 4 900 година преди Христа – къснонеолитно ямно светилище, отделно има и обредни ями от ранната желязна епоха, времето на траките, които на същото място са извършвали обредите си – разказа пред „Старият мост“ проф. Николов. - Просто мястото е явно свещено – там има извори, а траките обикновено са правили обредите си около такива извори. Има и антични материали, които засега не можем да определим, защото много малко сме работили.“

За такива ямни светилища в българската наука, а и на Балканите, се говори едва от 6 години, когато подобно обредно място бе идентифицирано за пръв път край Любимец при строежа на шосето, свързващо магистралата с ГКПП Капитан Петко войвода. После са намерени и други, например при изграждането на автомагистрала „Тракия“. Според археолозите, районът в около средното течение на Марица е ключов за такъв род обекти. Ямни светилища в Турция обаче не са открити.

Васил Николов е открил обекта край Капитан Андреево още през 2006 г., когато правил сондажни проучвания по трасето на жп линията. Оказва се, че единият край на светилището попада по железопътния път, а другият – по трасето на магистралата. Цялото поле в този район /над ресторант „Златина“/ е било изпълнено с кръгли ями, в които са се извършвали ритуали. Всяко семейство си е имало едно място, където да прави своите обреди. Най-вероятно мястото е ползвано от хората не от едно, а от няколко селища. Ритуалите са били посветени на Богинята-майка и са били извършвани за плодородие и опазване на новата реколта. Местните са чупели керамични статуетки, съдове с обредна храна, култови предмети и в ямите, които символизирали утробата на Богинята-майка, ги хвърляли като жертвоприношение. Дори части от къщи са били „погребвани“ в дупките като знак, че домът или се е съборил от старост, или е изгорял и пр.

Това е вторият такъв обект в района. Проучването му ще е интересно и важно изобщо за европейската история, подчерта проф. Николов. До 29 май археолозите трябва да локализират къде се намират точно археологическите находки и от какъв период са, а в края на месеца комисия на Министерството на културата ще реши каква част от площта ще се разкопава. „Ние сме готови по най-бърз начин да започнем същинските проучвания, стига да получим навременно финансиране от Министерството на финансите и строителната фирма, която строи пътя – каза археологът. - Заради липсата на пари стартирахме с близо 2 месеца по-късно от предвиденото. Ако сега ни осигурят пари и местните власти ни окажат съдействие за набирането на работници, ще си свършим работата по най-бързия начин. Готови сме още от началото на юни да започнем и до края на юли да приключим.“

Подобни обекти не се съхраняват и не могат да бъдат съхранени, така че не се налага изместването на трасето на магистралата. Строителството вероятно ще се забави, но не за продължително време. Колизията може да дойде единствено ако не се намерят пари за разкопки. Ако финансирането закъснее, проучването може да продължи и до Нова година, притесняват се археолозите.

СМ