Две десетместни лодки, тип гондола, ще бъдат пуснати като атракция в река Марица при Одрин. За това съобщава сайтът SonDakika.com.
Лодките вече са готови. Те носят имената „Meriç“ ( Марица) и „Mecidiye“ (Мецидие) и са в типичния за Одрин червен цвят. Соларните превозни средства са с висока подвижност по реката. Дълги са 8 метра, а капацитетът им е 10 души. Очаква се да влязат в експлоатация от юни.
Впрочем, по-възрастните свиленградчани споделят, че Марица е била плавателна. Преди около половин век пък заради пропукване на стария мост, военните са поставили понтон. По него са преминавали жителите до приключване на ремонта на историческото съоръжение. Години по-рано с лодки се прекосявали бреговете между кв. Гебран и централната градска част.
Историци разказват, че до началото на ХХ век, най-дългата река на Балканския полуостров (524,6 км) е била плавателна. И не само че е била пълна с лодки и салове, но се е използвала за търговски маршрут за кораби със стока до съседните Гърция и Турция. Целият този товар е преминавал и през Свиленград, където Марица е най-пълноводна.
Desant.net пише, че през 1868 г. излиза първият български пътепис на Иван Богоров, озаглавен „Няколко дена разходка по българските места”. В него авторът споделя: „Пловдив е пристанище на Марица, по което търговците изпращат със салове дори до Енос жита, ориз, чамови дъски от дървета, отсечени в Доспат и нарязани на дъски в Батак. От Пловдив до Енос се пътуваше 10-12 дни.”
Но плавателната история на реката се простира далеч назад в миналото. Най-старото име на Марица е Хеброс, което на тракийски е означавало „козел”. Марица е спомената още в първата половина на VI век от Алексей. Той я нарича „най-хубавата от реките”. Херодот я нарича „големият Хеброс”, Овидий – „свещеният Хеброс”, Еврипид – „среброносен Хеброс”, а Лукиан – „най-голямата река”.
Според легендите, Хеброс е бил син на местния цар Касандър и Кротоника. Когато пораснал, станал много непокорен, често бягал в гората и се губел. Един ден баща му се разгневил и решил да го съсече. Тогава боговете спасили момчето и го превърнали в река.
Марица често е била изобразявана върху монетите, изсечени в Пловдив, персонифицирана като мъж с брада, опрян в скалите, с корона на главата и патера в ръка, с класове и скиптър, а понякога и държащ храм с 8 колони. Реката е била почитана като божество.
Сегашното й име е славянско и е споменато за пръв път от летописците в XII век.
Шест века по-късно водната й сила започва да се използва за тепавици и като двигател на мелници.
Преди десетина години археолози установиха, че Марица е била плавателна още преди 2500 години. Тогава реката е била достатъчно дълбока, за да стигнат до нея корабите на гръцките колонисти от остров Тасос и да основат свой емпорион – търговски център, снабдявал с вносни стоки цяла Тракия.
Д-р Васил К. Пеев в книгата си „Градъ Пловдивъ – минало и настояще“ споделя, че 25-30 години, след като през 1873 г. тръгнала железницата на барон Хирш, корабоплаването западнало. Изсичането на полските гори и бентовете за напояване на оризовите полета лека-полека започнали да пресушават реката и в началото на XX в. дори саловете изчезнали. Най-евтиният път през Тракия останал в историята.
