Допреди няколко десетилетия свиленградчани са имали своя „Остров на блажените“. За това райско кътче за отмора и романтични срещи на нашенци разказва подробно местният краевед Атанас Куманов. Поредицата публикуваме в няколко броя на „Старият мост“.
В горния си край Островът на блажените опирал в речката на близката Томова воденица.. Тя се държала от двама албанци – дядо Илия и Томата, които не знаели добре български и когато останели насаме си говорели на родния език. Томата спял в мелницата и винаги носел китка цвете зад ухото си. През свободното си време стрелял с ловната си пушка по големите като котки плъхове, тичащи по покрива на мелницата.