Допреди няколко десетилетия свиленградчани са имали своя „Остров на блажените“. За това райско кътче за отмора и романтични срещи на нашенци разказва подробно местният краевед Атанас Куманов. Поредицата публикуваме в няколко броя на „Старият мост“.
В горния си край Островът на блажените опирал в речката на близката Томова воденица.. Тя се държала от двама албанци – дядо Илия и Томата, които не знаели добре български и когато останели насаме си говорели на родния език. Томата спял в мелницата и винаги носел китка цвете зад ухото си. През свободното си време стрелял с ловната си пушка по големите като котки плъхове, тичащи по покрива на мелницата.
Там, където било водното колело, било най-дълбоко и най-добрите плувци премервали силите си на това място. Сред тях бил и Ветю Шопов. Той често се хващал за перките на колелото, които го издигали до горе и го спущали отново във водата. Веднъж при правене на този номер му се смъкнали гащетата и останал гол на върха на долапа. Томата, който бил наблизо, го дострашало, че Ветю ще счупи перката, за която се бил хванал, и започнал неистово да крещи: „Пущай се! Пущай се! Ще подам едно заявление за твоето безгащие!“ Околните гледали сеира и се заливали от смях. Томата продължавал да вика и да сочи на Ветю, че на табелата на брега пише: „Забранено къпането без гащи!“ Плувецът обаче се правел на ударен и шинлликът продължавал с пълна сила.
През последните години от съществуването на „Острова на блажените“ за него се грижел бай Георги Дулето, който работел към свиленградското звено „Градини и паркове“. Но времената се менели. Започнало усилено социалистическо строителство в цялата страна. През 1959 г. войниците от поделението на Строителни войски започнали да изграждат дигите край р. Марица. През зимата на същата година бригадирът от ТКЗС в Свиленград Атанас Калоянов изпратил една група кооператори, сред които бил и Димитър Русев /Китката/ от Гебран, да отрежат тополите на острова. Дърветата били отсечени, дансингът – разбит, и през пролетта на 1960 г. ресторантът на „Острова на блажените“ бил закрит. Райското кътче си бе отишло заедно с времето и младостта на три поколения свиленградчани. И както в древногръцката легенда, така и нашият остров потънал в океана на забвението. Останали са само поизбелелите спомени и тъгата на онези, които не могат да забравят „Острова на блажените“ и „Моста на въздишките“.
Заб.: Спомените и снимките са предоставени от Евда Манова, Георги Данаилов, Иван Коджабашев, Кирилка Латинова, Янко Бозев, д-р Стоян Петров, Мария Шолманова, Димитър Русев, Огняна Тодорова, Сашо Сотиров, Никола Киришев, Мара Делибозова, Георги Паскалев, Жечко Попов, Максим Попов, Трифон Шидеров и др.
Атанас КУМАНОВ
/Край/
