Миналата седмица бяха унищожени 3 тира дрехи втора употреба, внесени от Турция. Стоката е била мухлясала в резултат от над 20-годишния престой в складовете на Зоната. В същото време фирмата-вносител е изтеглила ДДС-то от южната ни съседка. Били са унищожени и медицински консумативи с изтекъл срок на годност – марли, бинтове, инструменти. Премахнати са телефони и телефонни централи, които отлежават от 1995 година, стъкла и др. Обмитените стоки, сред които има и руда на прах, пък ще бъдат обявени на търг. Освободените от бракуваните стоки складове са почистени и може да бъдат отдавани под наем. До няколко дни стартираме процедура за изграждане на халета, складове и цехове в индустриалната зона в Свиленград.
Още преди 3 месеца стартирахме процедура за рамков договор с няколко строителни фирми за изграждане или възстановяване и подобряване на инфраструктура. Това съобщи министърът на икономиката Емил Караниколов в отговор на депутатски въпрос по време на парламентарен контрол. „Разглеждаме възможността да свържем пътищата с индустриалната зона. Ще проучим и вариант за жп терминал там. Досега от зоната не са са могли да предприемат тези действия, защото не са били на печалба. За миналата година Зоната излезе на печалба с около 5 млн. лв. За тази година се очаква тя да бъде 2 пъти по-голяма. За подобряване на инфраструктурата в Национална компания „Индустриални зони“ има средства. За пътните връзки обаче ще се търсят пари от държавния бюджет“, поясни министърът, цитиран от „Монитор“. „С вицепремиера Томислав Дончев работим за ново законодателство в частта за индустриалните зони. Предвиждат се насърчителни мерки за привличане на инвеститорите. Ще се търсят възможности от следващия програмен период за директно финансиране и от ЕС, като краен бенефициент са индустриалните зони“, каза още Караниколов. Той припомни, че през септември 2018 г. зоната промени статута си от свободна на индустриална, като целта е била инвеститорите да могат да купуват терени и да им се отстъпва право на строеж. За миналата година няколко фирми са проявили интерес 8 от тях са били български, 8 - турски и по една китайска, корейска и гръцка, но заради лошата инфраструктура те са се отказали засега. В началото на годината под наем са били дадени две производствени халета.
Индустриалната зона тук е с площ от 70 хил. кв. м и има над 4100 кв. м складове. СБЗ бе създадена през 1989 г. по тогавашния указ 56 на Министерския съвет. Първи директор стана първият секретар на БКП Димитър Митев. До базата бе прекаран специален път, чертаеха се планове за развитието й. Предвиждаше се дори там да бъде изграден жп терминал. В началото на 2006 г. персоналът на "Свободна зона - Свиленград" ЕАД наброяваше над 100 души.
Първият удар върху предприятието бе нанесен през април същата година със спирането на каргото. Освен това бензиностанцията на Фуат Гювен прекрати дейността си като безмитна, което доведе до рязък отлив на клиенти. От 1 януари 2007 г. пък бяха въведени промени в закона за ДДС и на практика съществуването на зоната напълно се обезсмисли. Както „Старият мост“ писа, дружеството изпадна във финансов колапс и заради неизплатени задължения ВиК и Енергото прекъсваха доставките на вода и ел. енергия. Отчетите сочат, че през 2001 г. Свободната зона е била на печалба 108 хиляди лева. През 2004 г. регистрира счетоводна загуба в размер на 175 000 лв., които покрива с извънредни приходи. Положението е приблизително същото и през следващите две години. На общо събрание на акционерите бе отчетено, че общата задлъжнялост на предприятието за 2008 г. е в размер на 466 хил. лв., а счетоводната загуба – 216 хиляди
. През март 2009 г. Свободна зона – Свиленград стана част от новосъздаденото дружество „Национална компания индустриални зони“ с капитал 100 млн. лева. И това преструктуриране не помогна за възраждането на бившето проспериращо предприятие. В него тогава останаха да работят всичко на всичко трима души барабар с началника. Година по-късно се заговори за продажба на зоната, но до сделка не се стигна. Дружеството сега се ръководи от Атанаска Михайлова.
СМ
