В управлението на новото предприятие „Индустриални терени и складове“ влизат членове на борда на директорите на „Варна – Запад“ с изпълнителен директор Айсехел Руфи. В ръководния орган е и свиленградчанката Мария Недялкова.
Два обекта влизат в новосъздаденото дружество – свиленградската индустриална зона и „Варна – Запад“ с офис в Божурище, където има и закупен терен. Седалището на управление ще е тук, в Свиленград. Кадрови промени не се предвиждат, дори има виждания за увеличаване на персонала, заяви още Михайлова, която остава управител. „Първата задача е ремонтът на водопроводната система, защото старата е в окаяно състояние, тръбите са ръждясали. В момента се изготвя технически проект и се очаква той да бъде изпълнен до края на идната година. Разходите ще се поемат от новото дружество“, каза тя.
Предстои да бъде завършена отбивката на пътната връзка на магистралата с бившата безмитна зона, която е около 200 – 300 м. Тя вече е трасирана и пътят трябва да се асфалтира. Следващата задача е основен ремонт на офиси и халета, подчерта Михайлова. Тя съобщи, че нафтопунктът, експлоатиран преди години от Фуат Гювен, ще остане и ще се обяви търг за нов наемател.
Свободната зона тук е с площ от 70 хил. кв. м и има над 4100 кв. м складове. Тя бе създадена през 1989 г. по тогавашния Указ 56 на Министерския съвет. Първият й директор стана първият секретар на БКП Димитър Митев. До базата бе прекаран специален път, чертаеха се планове за развитието й. Предвиждаше се дори там да бъде изграден жп терминал. В началото на 2006 г. персоналът на "Свободна зона - Свиленград" ЕАД наброяваше над 100 души.
Първият удар върху предприятието бе нанесен през април същата година със спирането на каргото. Освен това бензиностанцията на Фуат Гювен прекрати дейността си като безмитна, което доведе до рязък отлив на клиенти. От 1 януари 2007 г. пък бяха въведени промени в закона за ДДС и на практика съществуването на зоната напълно се обезсмисли.
Както „Старият мост“ писа, дружеството изпадна във финансов колапс и заради неизплатени задължения ВиК и Енергото прекъсваха доставките на вода и ел. енергия. Отчетите сочат, че през 2001 г. Свободната зона е била на печалба 108 хиляди лева. През 2004 г. регистрира счетоводна загуба в размер на 175 000 лв., които покрива с извънредни приходи. Положението е приблизително същото и през следващите две години. На общо събрание на акционерите бе отчетено, че общата задлъжнялост на предприятието за 2008 г. е в размер на 466 хил. лв., а счетоводната загуба – 216 хиляди.През март 2009 г. Свободна зона – Свиленград стана част от новосъздаденото дружество „Национална компания индустриални зони“ с капитал 100 млн. лева. И това преструктуриране не помогна за възраждането на бившето проспериращо предприятие. В него тогава останаха да работят всичко на всичко трима души барабар с началника. Година по-късно се заговори за продажба на зоната, но до сделка не се стигна.
През септември 2018 г. зоната промени статута си от свободна на индустриална, като целта е била инвеститорите да могат да купуват терени и да им се отстъпва право на строеж. За миналата година няколко фирми са проявили интерес 8 от тях са били български, 8 - турски и по една китайска, корейска и гръцка, но заради лошата инфраструктура те са се отказали засега. В началото на годината под наем са били дадени две производствени халета.
В момента има проявен интерес за наемане на помещения от турски фирми и една тайванска, която предвижда да изнесе част от производството си тук. Тайванската фирма е със седалище в Истанбул и предметът й на дейност е преработка на кожи за износ за изработване на чанти и обувки, допълни Атанаска Михайлова. Предстои през декември да бъде обявен търг за складово помещение.
СМ