- Д-р Ермов, на 7-и април е професионалният ви празник, как ще го отбележите и каква равносметка бихте направили?
- 2016 г. беше една добра година за МБАЛ Свиленград. През миналата година завършихме модернизацията на отоплителната система по българо-норвежката програма. Беше назначен на работа нов персонал – медицински сестри и лекари. Също така бе извършен ремонт и изграден интензивен сектор в Детско отделение. Приходите за миналата година са с 5.73% по - високи спрямо 2015 г. при преминали 9500 болни през стационара.
- Наскоро по Ваше предложение Общинският съвет гласува отпускането на 600 000 лева за построяване на ведомствена жилищна кооперация към болницата. Кога ще стартира строителството?
- Строителството на кооперацията ще стартира в средата на лятото. Предстои изготвяне на проект и количествено стойностна сметка на обекта със съответните съгласувателни писма и обявяване на обществена поръчка за строителство, изискващо определено технологично време.
- Какво стана с идеята за откриването на спешен медицински център към болницата?
- Със заповед на Министерството на здравеопазването спешни медицински центрове се откриват и отговарят по стандарт само в областните болници.
- През последните години МБАЛ Свиленград коренно промени своя облик. Приключи ли модернизацията и има ли още какво да се желае?
- Медицината колкото и да е консервативна по своята същност едновременно се нуждае от непрекъснато обновление по отношение на апаратура за съвременна диагностика и лечение на пациентите. Така, че този процес на обновление и въвеждане на нови технологии ще продължава. Проблем може би ще е представлява увеличаване цената на природния газ, което може би ще наложи намиране на алтернативен източник на отопление и преминаване на отопление с термо-помпена инсталация.
- Проблемът с кадрите в здравеопазването е голям в цялата страна. Какво е положението в Свиленград?
- В Свиленград положението не е много по-различно от страната. В момента болницата разполага с необходимия персонал от лекари. Има недостиг на медицински сестри, рентгенови и клинични лаборанти. До месец ще бъдат назначени на работа двама рентгенови лаборанта и новозавършил клиничен лаборант.
- Какви реформи трябва да се извършат в здравеопазването според Вас?
- Реформите в здравеопазването се извършват винаги от политически субект, който в момента управлява. Меркантилизирането на медицината, монополът на касата, неосъщественото остойностяване на лекарските дейности, липсата на продължаващо обучение, неосъществената здравна карта, лимитите, регулативните стандарти, липсата на елекронна здравна карта, намаляването на ДДС за лекарствата - решението на тези проблеми зависи от волята и възможностите на Министерството на здравеопазването като политика. Основна задача на здравната политика и система е грижата за човека - в здраве и болест. Здравната мрежа у нас работи основно в сферата на болестите, преобладават основно грижите за болния човек. По-важното обаче, за да се променят нещата не само на думи, но и с действия, е в профилактиката, т.е. здравните грижи за здравия човек трябва да станат първостепенен ангажимент.
- България оглавява черната статистика в Европа по много показатели. Как виждате разрешаването на тежката демографска криза у нас?
- Демографската криза е най - тежкият проблем, който би трябвало да влезе в националната доктрина на страната. България се нарежда на първо място в Европа по смъртност на населението и на първо място в Европа по заболявания на сърдечно- съдовата система – инфаркти, инсулти. Детската смъртност е също най-висока в Европа, въпреки че 2016 г. е по-добра от 2015 г. за България. Средната продължителност на живота у нас е по-ниска с между три и пет години от средната в ЕС. През 2016 г. постигнахме най- ниската раждаемост досега - 57 хил. раждания през годината. Населението на България през последните 10 години намаля с 1 милион или това прави 13%. Пенсионерите са близо 1/3 от цялото население и делът им ще се увеличава в бъдеще като се има в предвид ниската раждаемост, емиграцията също отнема голяма част от трудоспособното, активно и интелигентно население на България. Неграмотността, липсата на образование и моралният упадък се разпростират заплашително извън рамките на определена етническа група и постепенно обхващат цялото общество. Държавата е силна тогава, когато обществото е образовано, активно и здраво, когато то е съставено от образовани, предприемчиви, търсещи, мислещи, морални и здрави индивиди. България трябва да гради общество, да финансира образованието, науката, културата и здравеопазването, трябва да се наблегне на морала и хуманизма. Да образоваме гражданите в изконните европейски ценности. Ценностната система е неразривно свързана с християнството „ Има православие - има България” , „Няма православие - няма България” е казал Екзарх Антим I. Трябва да накараме хората да мислят, да създаваме човеци, а не роби, подтиснати и унижени. И тогава тези човеци, възпитани в духа на хуманизма, солидарността и морала, ще създадат общество, а обществото ще създаде стабилна и просперираще икономика.
Интервюто взе: Николай КОЛЕВ
"Старият мост" честити професионалния празник на всички здравни работници! Един празник не е просто дата, отбелязана в календара, а въпрос на вътрешно усещане. За всеки от Вас празничен е мигът, в който чуете: "Благодаря, докторе!". Пожелаваме Ви тези мигове да са безброй!
