Мария Димитрова е от Ямбол. От малко повече от месец е треньор по борба и джудо на децата към СК „Христо Ставрев“-Свиленград. Носителка е на множество медали от държавни и международни състезания и в двата спорта. Около 1 година е била треньор в националния отбор на България на жени във възраст кадети. „Мария започна в клуба без никакви уговорки и обещания. Желанието й бе да помага. Винаги наред с мъжете се включва, когато има да се свърши нещо в залата. Изключително е амбициозна и отговорна, като тренира с децата всеки ден. За клуба е голям късмет, че е една от нас“, сподели пред „Старият мост“ президентът на СК „Христо Ставрев“ Тодор Карабашев. Ето какво каза самата Мария в интервю за нашите читатели:
- Мария, ти си от Ямбол. Защо дойде в Свиленград?
- Приятелят ми е от Свиленград и така се стекоха обстоятелствата.
- Рядко е жена да бъде треньор по борба. Как избра тази професия?
- Обичам спорта, който тренирам, и затова съм жена треньор. Искам тази любов да я предам на подрастващите. Все още се състезавам, но съм наясно, че ще дойде ден, когато трябва да се откажа. Така ще продължа да се занимавам с това, което обичам. Харесва ми мисълта, че съм полезна в сферата, която познавам най-добре. Освен това, общуването с децата ме зарежда с много положителна енергия.
- Строг треньор ли си?
- По-скоро съм взискателна. Но, когато трябва да съм строга, съм строга. Когато трябва да погаля децата, ги галя. Слушат ме. Много е важна индивидуалната работа с всеки поотделно. Не може на всяко дете да се скараш - всички си имат различни характери. Другото важно е да изградиш задружен отбор.
- Колко и какви деца тренираш, на каква възраст?
- Броят на децата не може да се определи - едни идват, а други се отказват. Все още спортът е нов за Свиленград. Джудо и борба е имало, но много отдавна. Възрастта на децата, които тренирам, е от 5 г. до 9 клас. Има както момчета, така и момичета.
- Каза, че имаш и момичета в клуба. По-специален ли е треньорският ти подход към състезателките?
- Няма никаква разлика. Те са мъжки момичета. В залата всички са равни.
- Кой е най-важният урок, на който учиш твоите състезатели?
- Урокът за младите спортисти е един: „Никога не казвай никога. Загубата не те прави по-слаб, а по-силен, защото те кара да продължаваш да се бориш за целите си“. Искам да ги науча да бъдат дисциплинирани както на тепиха, така и в живота. Да оценяват труда, който изразходват в залата, да бъдат хора, достойни за уважение от обществото. Защото не всеки ще стане добър борец, но е важно да бъде добър човек.
- Какви са условията, къде тренирате?
- Условията на този етап са доста добри, за което има голяма заслуга президентът на клуба Тодор Карабашев. С решение на кмета Георги Манолов и общинските съветници през лятото на 2016 г. се сдобихме с новата зала, която се намира в кв. Изгрев. Благодарение на народния представител Борислав Иглев и Росен Киришев, които съдействаха пред Федерецията по борба и самбо, бе купен тепих. С финансови средства помогнаха и Павлин Паришев, казино “Роял”, казино “Империал”, Димитър Делибозов и много други хора. Залата е отоплена и децата тренират в благоприятни условия. Въпреки това има още какво да се желае. Оказа се, че помещението трябва да се санира, защото бързо изстива. Тъй като сме за първа зима тук, не предполагахме, че ще има нужда от изолация. За вбъдеще имаме намерение да се ремонтират съблекалните и да се закупи допълнително оборудване.
- В Свиленград борбата е спорт с дългогодишни традиции, наши състезатели са печелили куп медали. При сега трениращите деца може ли да кажеш дали се отличават някои с качества на бъдещи победители?
- Все още е твърде рано да се каже дали има деца, които ще стигнат далеч в този спорт. Но… съм щастлива, че вече имаме постигнато едно такова постижение – всички идват с голямо желание и се трудят независимо, че не им е леко. За мен всички трениращи деца в залата ни са бъдещи шампиони.
- Борбата бе национален спорт на България. През последните години, обаче, е загубила тези си позиции. На какво се дължи това, според теб?
- Борбата все още е национален спорт. Както при всяка една дисциплина, след като няма пари и бази за тренировка, се губят позиции. Родителите също до известна степен имат вина. Вместо да упрекват децата си, че се шляят, трябва да ги накарат да спортуват, защото спортът учи на дисциплина. Това е дълга тема за разискване.
- През последните години и жени навлязоха в борбата. Много са негативните мнения за това. Какво мислиш по въпроса?
- Негативни мнения има единствено и само от хора, неразбиращи от борба. А и жените сякаш станаха доста по-смели в тези мъжки спортове.
- Какви са целите ти оттук нататък?
- Бих желала да бъда треньор не само на деца, а и на по-големи. Едно от съкровените ми желания е да възкресим традицията на борбата и джудото в Свиленград. Искам някой от моите състезатели да прослави България, да спечели медал от голямо първенство. Лично на себе си като треньор си пожелавам един ден да имам световен или олимпийски шампион. Това е най-голямата ми цел. Аз съм упорит човек и смятам, че можем да го постигнем.
- Кои са най-важните състезания за отбора през 2017 г.?
- Най-важните състезания са Държавни лични първенства и турнири. Надявам се да се представим достойно в класирането, като се има предвид, че тренираме едва от около месец.
- Има ли нещо, което би те отказало от треньорската ти дейност?
- Доста ме затруднява този въпрос. Да не казвам голяма дума, но мисля, че няма. Много съм щастлива, че имам възможността да правя това, което искам, което ми носи удовлетворение и удоволствие. Започнах като треньор по джудо и самбо. От 8 г. се занимавам с борба и бях 1 г. треньор на националния женски тим по борба във възраст кадетки. Любовта към спорта няма спирка.
- Като всеки един спортен клуб и в този може би има проблеми. Какви са трудностите при вас?
- Най-голямата трудност сега е, че аз и колегите ми Михаил Янев и Христо Христов работим без заплати. Президентът Тодор Карабашев постоянно търси варианти нещата да влязат в ритъм и мисля, че това ще стане. Надяваме се, че тази година, като се явяваме на състезания и възпитаниците ни трупат победи, да ни бъде отпуснат щат. Също така нямаме и екипировка по джудо. Но въпрос на време е и знам, че и тези проблеми ще се решат.
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА
