Откакто съм пожарникар, не помня по-тъежък август
- Г-н Тонев, август се оказа огнен месец. В гасенето на колко пожара участвахте през този период?
- Статистиката за юли и август е умопомрачителна. Общо за двата месеца сме се отзовали на 170 произшествия. От 2002 г. насам не помня да сме имали толкова тежко лято. Само през август сме се включили в 91 произшествия, като това не са само пожари. Откакто вече 16 г. съм пожарникар все сме имали тежки лета, но като този август, не помня да е било. В момента работим на ръба на силите си. Въпреки това никой от нас не се е отказал. Шапка свалям на екипа, с който работя за мъжеството и за духа. Никой не е казал: „не мога“, „уморен съм“, „не искам“. Всеки стиска зъби и продължава.
- Причина за натовареността не е ли липсата на кадри?
- За съжаление и този фактор го има. Преди години се направиха кадрови реформи и определиха бройката за Свиленград, която не може да се променя. Въпреки всичко Главната дирекция се опитва да подсилва състава ни. До вчера имахме допълнителен екип от Кърджали, който беше позициониран в Любимец. Два дни бе като подсилка тук, дори участва в потушаването на пожар на сухи треви.
- Очаквате ли нови попълнения?
- В момента върви конкурс. За цялата област се набират 7 пожарникари, 1 шофьор и 1 шофьор-пожарникар. За Свиленград бройката е една - за пожарникар-водач.
- Кои от пожарите през това лято бяха най-опасни и най-трудни за потушаване?
- Безопасен пожар няма, но всеки следващ бе все по-сложен и труден за овладяване. Трябваше вече хората да са си взели поука и произшествията да намаляват, но не е така. Не мога да си обясня какво е това човешко безочие. Вече изгоряха стотици хиляди декари. При това говорим не само за суха трева, а и за гора. Говорим за широколистна и иглолистна гора, която няма да се възстанови. Говорим за унищожаване на красотата на България. Не мога да си обясня защо сами унищожаваме природата си. Едва ли е нарочно... Не е нарочно, но не се вземат предварителни предохранителни мерки. Тръгват да правят нещо и като стане белята се кахърят: „Какво направихме“. Ами направихте го... Отиват с косачка, която изобщо не трябва да е на полето, да чистят и предизвикват пожара. Като не са подготвени, нямат работа на полето.
- В няколко от случаите, като причина бе изтъкната почистването на пасища с огнеопасна техника. Дори в три от пожарите, като виновници бяха заподозрени и привикани на разпит трима свиленградчани. Очаквате ли срещу някои от тях да бъдат повдигнати обвинения, или пак ще се стигне до „липса на достатъчно доказателства“?
- Вече не е тайна, че двама свиленградчани са виновни за двата пожара в Сакар – последния, който беше край с. Българска поляна, и предишният - край Изворово и Оряхово. При това говорим за почистване на пасища с една и съща техника. Не мога обаче да се бъркам в работата на правораздавателните органи. Те са тези, които ще решат какво да правят.
- Вие също може да съставяте актове на причинителите на пожари и неспазващите противопожарните инструкции. Колко акта сте съставили през тази година и какъв е размерът на санкциите, които сте наложили?
- От юли досега сме съставили 5 акта във връзка с жътвената кампания. Два от тях са за допускане на запалване – в селата Капитан Андреево и Михалич. Другите три са за неизправна техника, допусната да участва в жътвата. Санкциите са от 200 до 2000 лева. Наказателните постановления ги издава директорът в Хасково. При единия случай с паленето, в който нямаше големи щети, глобата бе 200 лева.
- Не са ли ниски санкциите?
- Не, не са. И 50 лева да са, важното е да се бръкне в джоба на нарушителите. Важна е самата санкция и хората да знаят, че ще има такава при нарушение от тяхна страна. Друг е въпросът, че пожарът е деяние, което се доказва трудно. Дори и на място да хванеш виновника пак може да се измъкне. Няма умисъл в деянията на тези хора. Става по непредпазливост. Трябва да погледнем откъде произлиза коренът на проблема. Всеки се бори за една кора хляб. Не може тези хора да ги карат да си чистят пасищата от 15 юли до 15 август... в най-пожароопасния период от годината. Не знам кой ги контролира тези косачки. Ние дефакто като пожарна служба осъществяваме контрол само върху селскостопанска техника, която участва в жътвената кампания. С годините е доказано, че там, където осъществяваме контрол, произшествията значително са намалели. Тази година имаме 2 – 3 пожара в житни блокове, но те не са вследствие от неизправна техника. Двата са от електропроводи. Докато косачките никой и по никакъв начин не ги контролира. Доколкото знам пасищата трябва да се чистят с палцови косачки, а не с чукачки.
- Разполагате ли с достатъчно противопожарни коли и съвременно техническо оборудване за ефективна борба с огнената стихия?
- Разполагаме с не лоша техника. Въпреки това може да се помисли и се надявам, че в скоро време ще ни оборудват и с по-нова. Едната ни кола – ЗИЛ 130, е от 1986 г. и вече е с антикварна стойност. Имам колеги, които са й набори. Не разчитаме особено на нея. Иначе, в момента разполагаме с 6 автомобила – 4 в Свиленград и 2 в Любимец. Що се отнася до оборудването, през 2008 г. се направи превъоръжаване и доста се подобри.
- Скъпо ли излиза гасенето на пожари? Например, какви са разходите, които сте направили през август за борбата с огъня?
- Ние сме бюджетно предприятие и всеки пожар излиза скъп на данъкоплатеца. Има първични и вторични последствия. Разходи за гориво, екип, а и след това за възстановяване на щетите. Само през август нашата служба в Свиленград има изгорени 5 тона гориво, което е страшно много. При една нормална година, без толкова много произшествия, това е, кажи-речи, годишният ни лимит. На месец ни дават по 600 лира гориво. Ами хората, които работят извънредно... До онзи ден бяха на режим 24 часа работа, 24 часа почивка. Това е извънреден труд и държавата трябва да го компенсира.
- На 14 септември е професионалният празник на пожарникарите. Как ще го отбележите?
- От 12 до 16 спетември сме обявили седмица на отворените врати. Каним всички, които желаят, да дойдат и да разгледат сградния ни фонд и техниката. По традиция всички детски градини са си направили график да посетят пожарната и да запознаем децата с нашата работа. Също всяка година отдаваме почит на паметника на колегата, който почина при изпълнение на служебните си задължения на автомагистрала „Марица“. Ще завършим с банкет, на който сме поканили всички действащи и пенсионирани пожарникари. Честно казано, празнуваме със свити сърца да не ни мобилизират на някое произшествие, което няма да ни се случи за първи път.
Искам да честитя празника на всички колеги и още дълги години да го посрещаме заедно. Пожелавам им да съумеят да поддържат в себе си огъня, който изначало ги е запалил по професията. Нека все така да съумяват да съхранят в себе си мотивацията и хъса за работа.
- Какво за вас самия е да бъдеш пожарникар?
- Много пъти съм го казвал, а и предишния ми началник Валентин Ангелов също го е казвал: „За да си пожарникар, трябва да имаш сърце и хъс за тази работа“. Иначе, пожарникар не се става. Да си пожарникар е равносилно на себеотрицание – да умееш съзнателно да поставиш себе си в условия, в които друг не би могъл да се справи, с една-единствена цел – да бъдеш полезен именно на другия.
- Разкажете кога Ви е било най-тежко?
- Много пъти съм го разказвал, но най-трудни ми бяха първите години в пожарната. И до ден-днешен си спомням, сякаш беше вчера, първия си пожар. Датата бе 7 юли 2000 г. - боровете в Димитровче. Тогава така се случиха нещата, че началникът беше в отпуск, а колегата – втори офицер Сашо Ангелов, на 5 юли беше пострадал в ПТП. По неволя останах сам. Не знам защо така, но винаги първите ми стъпки в пожарната извървявах сам.
- Губил ли сте колега?
- Да, Петър Петров, на чийто паметник отдаваме чест в деня на професионалния си празник. Това беше едно войниче, което през 2002 г. бе пратено тук да помага, но при гасенето на пожар на автомагистрала „Марица“ стана катастрофа и той почина. Това е единственият случай и дано повече не се повтаря, защото е много тежко да загубиш колега. Той беше пожарникар от Лом, който си отбиваше военната служба.
- Нека да завършим разговора с някоя забавна случка от живота на пожарникарите в Свиленград...
- Няма ли шеги, няма как да върви работата. Това е начин за изпускане на парата и напрежението. На мен лично не са ми правили номера. Колегите обаче, след тежка ситуация, много обичат да се шегуват помежду си. Така, например, от последните големи произшествия единият колега се прибра толкова уморен, че забрави да си вземе колелото и директно си отиде вкъщи. Колегата, който беше тук, написа на лист, че колелото се продава за 10 лева и сложи телефонния му номер отдолу. Снима го и му го прати по viber.
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА
