Д-р Атанас Гешев: Върнах се след 30 години и видях, че здравната ни система не се е променила съществено

Никога не изписвам антибиотик в началната фаза на коронавирус

Д-р Атанас Гешев е общопрактикуващ лекар в Свиленгрлад. Преди 5 месеца той се завърна в родния си град след близо 30-годишна лекарска практика в различни страни по света. Пребиваването му е било най-дълго в Австралия, откъдето и пристигна тук.

– Д–р Гешев, бихте ли разказали накратко за Вашия професионален път?

- Завърших медицина през 1992 г. и след кратка практика заминах за чужбина заради професионално разочарование, че никога не успях да бъда достатъчно конкурентен с близките на силните за тогавашното време. Винаги втори и никога първи в конкурсите за специализация в отделението, към което имах интерес, аз реших да поема риска и да се опитам да летя свободно. Тогава бяха визовите времена, така че трябваше да се превъзмогнат допълнителни бариери. Първото ми кацане беше в Малта, с цел да спестя определена сума, която щеше да бъде необходима за мечтаната ми специализация. Но реализацията на моите планове се осъществи в съвсем различна посока. Владеех английски, което беше голям плюс за приоритизиране на други опции. Спомням си интервюто в посолството на САЩ в Малта, където служителят на посолството не можеше да асимилира идеята лекар да работи в ресторант. Може би той се съмняваше, че аз съм медик и през цялото интервю ми задаваше единствено и само медицински въпроси, използвайки терминология. Умишлено или не, медицинската терминология, която той използваше, беше частично неправилна и аз го коригирах на няколко пъти, като трябваше да се аргументирам за корекцията. Когато излизах от стаята, той ме погледна и каза: „ Върни се …ти получаваш 10 - годишна виза и аз зная, че не отиваш на туризъм и няма да се върнеш …но аз няма да те питам дали това е така“. Този момент е един от сърцераздирателните в живота ми, които няма да забравя. След Малта заминах за Северна Каролина ( Carolinas Medecical Centre – Шарлот ), работих при проф. Францис Робишчек – сърдечен хирург- емигрант от Унгария. Бях в екипа му 5 години, занимавайки се с изследователска дейност. В същото време се подготвях и положих медицинските изпити за припознаване на медицинското ми образование, както и изпити за професионална грамотност по английски. Една вечер гледах филма „Дънди крокодила“ и ме заинтригува Австралия, представена в кадрите на филма. Бидейки на 30 и имайки енергията на младостта, аз търсех точно в този момент преживяванията. Поразрових се в миграционната информация на Австралия и видях точковата програма за професионална миграция. Получих максималните точки, но бях скептичен за успех, независимо че имах всички положени изпити. За да се презапася, кандидатствах и покрих изискванията и на канадската програма. Получих одобрение и от двете държави. 5 години по-късно бях удостоен с гражданство на Австралия, а след 8 години - и на Канада. В Австралия взех първо специалността „Педиатрична екстракорпорална циркулация в сърдечната хирургия“. Предложиха ми работа в същата болница, в която се обучавах ( Royal Alexandra Hospital for Children – Sydney). След 7 години работа там започнах и специализация в Мелбърн в същата област, но за възрастни ( Monash University Hospital – Melbourne). Имах възможността и удоволствието да работя в прекрасни клиники, да се срещна с професионалисти от много страни и да посетя организирани от болниците специализации в детска конгенитална патология (Саудитска Арабия – King Faizal Heart Institute), изкуствено сърце, трансплантация на сърце, бял дроб и черен дроб - Фрейбърг и Berlin Heart – Германия . През последните близо 5 години работих в Cleveland Clinic – Abu Dhabi . Независимо, че имах толкова много години практика, конкурсът за тази позиция беше най-предизвикателният и мъчителен. Това беше състезание между 168 кандидати за 4 позиции. Болницата беше пред откриване и се интересуваха не само от опита, но и представяне и защита на план за утвърждаване на сърдечна хирургия – 6 онлайн интервюта и 3 пътувания между Австралия и Абу Даби, без да зная дали ще успея. Та това е накратко отговорът какво съм правил през последните 30 години.

- Защо се завърнахте в родния край след толкова по - добри възможности за реализация?

– Често ми задават въпроса:„Защо се завърна?“. Никога не съм мислил, че ще долетя обратно. Вярно е, че съм от поколението, живеещо с носталгия и добрите спомени. Отговорът на този въпрос е комплексен и не може да се опише лесно. Само който го е преживял, би могъл да има пълното разбиране. Та аз прекарах най-хубавото си време толкова далече, постигнах професионалната си реализация в непрекъсната борба и спазване на стриктни професионални критерии. През целия си професионален път живях около болници без каквито и опции за избор, защото изискването на професията беше, че в рамките на 20 минути трябваше да си в операционната, не тридесет или повече, а 20. Разбира се, животът ми беше изпълнен не само с професионални неща, а и с прекрасни лични изживявания и пътувания по света. Затова сега съм физически тук, но мислено – НЕ. Когато станеш на 50+, тази професия започва да работи срещу теб, независимо от доходите и успехите. В учебниците я сравняват с авиацията: когато достигнеш определена възраст, се оттегляш. Макар и със сълзи на очи, трябва да кажеш „good bye”.

- Какви са впечатленията Ви от здравеопазването в България след Вашето завръщане ?

– Върнах се след 30 години и видях същите феодални отношения в университетските клиники за специализация. Практиката за „синовете и дъщерите“ не е прекратена. Младите колеги, които сега завършват образованието си, напускат страната масово, изоставени и неудовлетворени от системата за реализация. Липсва попълнение на всяко ниво. И ако тази деградация не се преустанови, ще дойде времето на превеса на естествения подбор. Това не е система на здравеопазване, това, с което се срещнах, е противоположното на прогрес, както и липсата на всякаква визия и интерес за обучение на млади специалисти и запазване на кадри. Колкото и апаратура да се придобива, каквито и сгради да се градят – всичко това изисква зад себе си персонал с висока квалификация, а подобен се създава за десетилетия.

– Каква друго не одобрявате на здравната ни система?

– Здравната система в България е базирана на прекалени финансови лимити и ограничения и не приемам понякога липсата на разбиране от страна на пациентите. Не може болни с интоксикация или с друго остро състояние да страдат заради пациенти, преценили , че са си запланували консултации или изследвания точно в този момент, базирано не на медицински показания, а на желание. Направленията за консултации и изследвания се издават стриктно по медицински показания, а не по преценка на здравно осигуряващия се, и това категорично е заложено във всички здравни системи, в които съм работил. В западната медицина има създаден „изчакващ лист“ за подобни заболявания и това е добра практика на мениджмънт. Добре е да се знае, че направленията - това са финанси, зачислени на всеки лекар от здравно-осигурителната система и когато те се изчерпят, остава само стресът за лекаря как да изкара до края на месеца или негативите, които той ще понесе заради прехвърляне на лимитите.

– Какво мислите за Ковид -19 ?

– Сблъсквайки се с острата вирусна инфекция, причинена от коронавируса, и аз както всички професионалисти бяхме в очакване на науката. Всички си спомнят колко лекарства и схеми на лечение се рекламираха и бързо отпадаха впоследствие. За мен опитът ми в науката и практиката на екстракорпореалната циркулация и въвеждането и в лечението на острия респираторен синдром при свинския грип ( H1N1) с венозно-венозна и венозно – артериална оксигенация ( ECMO ), както и консервативната терапия, приложена в тези случаи, ми се оказа в помощ. За съжаление, не ми е известно в България да има център за екстракорпореална мембранна оксигенация при подобни белодробни патологии. А тази изключително инвазивна процедура в съчетание с използването на кортикостероидната терапия и медикаментите, повишаващи онкотичното налягане в съдовата система – спасяваха белите дробове, приличащи на канадска зима.

– Какво бихте казали за лечението на тази коварна инфекциозна болест?

– Случи се така, че започнах да практикувам в нестихващите вълни на една сериозна инфекциозна болест, при която рискът е огромен. Аз не съм отказал или върнал никого. От октомври живея в спирт, дезинфектанти и ултравиолетова светлина, не зная кое от всичко ме опази, а сега се надявам и на ваксината, която си поставих през януари. Една част от пациентите, търсещи помощ, а после и с ранни усложнения, бяха започнали самолечение още от първия ден с антибиотик. Това е една от големите грешки в терапията на подобно вирусно заболяване. Не мога да разбера логиката защо при всеки симптом на температура антибиотикът да е оръжието за противодействие и особено при подобна етиология. Аз никога не предписах на пациентите си антибиотик в ранната фаза на репликация на вируса, антибиотикът е нещото на по-късен етап. За мен е грешна практика фармацевтичната мрежа да предлага свободно и без ограничения този тип лекарства. Това е вредно за пациента и не само отхвърлено, но и забранено от десетилетия, а тук все още се практикува с единствената комерсиална цел.

– Препоръчвате ли на Вашите пациенти да се ваксинират?

– От месец октомври до сега сме в ситуация, ангажирани основно да се борим срещу нещо, с което науката все още не е напълно наясно. Има и успехи, има и разочарования. Разочароващо е, че все още се коментират конспиративни теории и недоверие. Подобно е и отношението към ваксините. Досега са проявили желание и са се ваксинирали само около 5,5 % от пациентите ми. Мога да изразя това със съжаление и да пожелая на всички -- и на тези, които не вярват - само здраве и дано никога не се доближат до това заболяване. Бих искал да използвам тази възможност сърдечно да благодаря на всички колеги, с които имам ежедневни контакти от Медицинския център, МБАЛ и Спешна помощ за прекрасната комуникация и оказаното съдействие. Добре е обществеността в общината да знае, че все още има възможността за толкова лесен достъп до истински загрижени професионалисти в Свиленград. Благодаря и на болшинството от пациентите си, с които е прекрасно удоволствие да се работи.

Интервюто взе: Клара Методиева