Георги Бошнаков, емигрант в САЩ: Америка ме научи, че няма невъзможни неща

Георги, кога и как реши да заминеш за Америка?

Като студент прекарах три лета на студентска бригада в САЩ, като последната реших да остана за малко и така вече 10 години. От доста години съм в Ломбард – едно от западните предградия на Чикаго. Преди това съм живял в Балтимор (Мериленд), Аляска и Кейп Код (Масачузетс).

На повечето емигранти в началото им е изключително трудно в чуждата държава. През какви перипетии премина ти?

Най-тежко беше в самото начало – на непознато място, без език, без познати, без пари... По лошо стечение на обстоятелствата се озовах самичък в новата страна, съвсем сам. Бих казал, че това ми бяха най-тежките дни от живота. Най-вече, защото нямаше с кого да си кажа една дума. Без телефон, Интернет и т. н., сам с мислите си. След това нещата се развиха много бързо. Не ти остава много време да мислиш. Като студент смених много работи. През доста дълъг период от живота си тук карах камион. Това ми даде възможност да обиколя целите Щати от край до край.

В момента с какво се занимаваш?

В момента се занимавам с транспортен бизнес. С двама мои приятели отворихме собствена фирма преди време.

Трудно ли е да създадеш собствен бизнес в Америка?

Не. Административната част при отварянето на фирмата е много лесна. Всичко е адски опростено. Освен това данъците се плащат след приключване на календарната година, което също е в голям плюс, защото имаш време да работиш с парите си за дълъг период от време. Оттам нататък всичко е в твои ръце. Трябва да се докажеш, че можеш да си свършиш работата както трябва. Хубавото е, че всичко зависи от теб самия.

Ти си администратор на Facebook групата „Bulgarians in USA“ (Българите в Америка). Защо реши да я създадеш?

След появата на Фейсбук възстанових контактите си с много приятели, които се бяха пръснали из целия свят. На времето нямаше къде да се обменя информация между българите в щатите поради тази причина реших да направя групата.

Колко члена вече има в групата и има ли специални условия, за да те приемат в нея?

В момента тя има около 7 000 българи. По принцип одобрявам всеки, който иска да се включи в групата, но ако не се държи с уважение към останалите членова или поства теми, които не са от интерес на групата, бива изключван.

За какво си комуникирате с останалите в групата?

Най-големият проблем са политическите постове от българи, които дори не живеят в Америка. Тях ги трия. Тук никой не го интересува Бойко Борисов, БСП, СДС и подобни. Недопустими са караници и псувни в групата. Една от причините да избягаме от България е простащината на всички нива и се стараем да не я допускаме във Facebook пространството. Като изключим това, в групата се обсъждат теми за улесняване на живота на българите тук, обяви за концерти, театри и посещения на българските певци, актьори и т. н. Хората коментират къде могат да намерят български храни, ресторанти, църкви, училища и др. в различните градове на щатите. Има и двойки, които са се запознали в групата и след време са се оженили. Гордея се с това, че сме много обединени, когато има нещастие. Събираме пари, когато някой от българската общност пострада или има нужда от лечение. Миналия месец за три дни събрахме 15 000 долара за семейството на един българин в САЩ, който се самоуби – не казвам, че са достатъчно, но показва съпричастност.

От 9 години си в Америка. Смяташ ли някога да се върнеш в Свиленград, в България?

На този етап в Америка определено се чувствам по-добре. Въпреки че съм започнал буквално от нулата, тази страна ми даде възможност да живея нормален живот. Нещо, което, за съжаление, в България няма как да стане. Нашата държава е едно изключително красиво място. Много ми е тъжно (предполагам на всички, които сме тук), че заради една шепа алчни и некадърни хора цялото население страда. Никой от нас не се е изселил от другия край на окена заради някакъв каприз...

Българите зад граница много често сравняват тук и там. Как виждаш ти тук и там в различните аспекти на живота – манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции? Кои са най-фрапиращите разлики?

Разликите не са чак толкова много, но пък за сметка на това са съществени. Да започнем от там, от където се вмирисва рибата... За да иска народът да се държи по определен начин, този, който управлява, трябва да бъде пример за подражание. Това е същото отношение както между родителите и децата. Помислете дали сред управляващите виждате някой такъв? По време на тукашния ми престой мога да ви дам примери с много огромни фирми, с които работим, в които смяната на мениджерите променя отношението на работниците към работата, клиентите и т. н. Та това е същото и в държавата. Ние сме една шепа хора и наистина не е нужно много време, за да се оправим. Просто трябва хора с желание да оставят нещо добро след себе си.

Какво най-много ти липсва от България?

Освен близките ми... Както казах, от доста време съм в Америка и съм свикнал с начина на живот. Това, с което не мога да свикна е, че тук ги няма междусъседските взаимоотношения. Можеш да живееш години наред на едно място и да не знаеш дори имената на съседа си. Иначе, в Чикаго си имаме всичко - български ресторанти, магазини, доктори, адвокати.... Живеем си все едно сме в България. Може би и затова носталгията по родината не е толкова голяма.

Какво ти даде новата родина и какво ти отне, променил ли си се и в какъв смисъл?

Даде ми възможност да изградя себе си и живота си по начин, по който аз искам. Не мисля, че ми е отнела нещо. Тук никой не ти слага никакви ограничения какво да работиш, къде да живееш и т. н. Никой не го интересува кой си и откъде си. Не ти лепят етикет, без да те познават. Не трябва да си човек на някого, за да ти се даде възможност. Нещо нетипично за България. Вършиш ли си работата, както трябва, работиш ли съвестно, си добре дошъл. Дори и езикът не е голяма пречка. В началото се оправих, без да знам думичка английски. Най-важното, на което новата родина ме научи, е, че няма невъзможни неща. Стига да имаш търпение и да не те мързи да работиш можеш да постигнеш мечтите си. Всичко останало са оправдания.

Какви са бъдещите ти планове, за какво мечтаеш и към какво се стремиш?

На 14 февруари ни се роди второ дете – Благой, и за момента всички бъдещи планове може да се каже, че са свързани с отглеждането на децата ни. Дъщеря ми Яна е на 7 г. От понеделник до петък ходи на американско училище, а всяка събота – на българско.