Кадри на талантливия свиленградчанин бяха представени на изложба в Будапеща
Фоторепортерът на в. „Старият мост“ Христо Русев бе участник в изложба в Будапеща, Унгария. Експозицията събра най-добрите кадри на българските фотожурналисти за изминалата 2015 г. Организатор на събитието е „БГ прес фото“. Над 100 кадри бяха представени в изложбата, сред които имаше и фотоси на нашето момче. Снимките бяха показани в България през септември, когато бяха наградени и най-добрите от тях. Русев тогава грабна приза за най-добър млад фотожурналист. Той получи и още две отличия – второ място в раздела „Фотожурналистика от България“ и трето – във „Фотожурналистика от чужбина“. Тези признания му отредиха място в изложбата в Будапеща. Ето какво разказа Христо след завръщането си от Унгария в интервю за читателите на „Старият мост“:
- Христо, миналата седмица бе в Будапеща като участник в българската изложба „Снимка на годината“. С какви впечатления се завърна оттам?
- Завърнах се с мисълта, че... не искам да се връщам в България, ха-ха. И друг път съм имал възможността да бъда в Унгария, но за много кратко. Тази една седмица ми даде шанс да открия един нов свят, където културата е на много високо ниво. Имахме възможността на откриването на изложбата за най-добра фотожурналистика на България за 2015 г. да се срещнем и да бъдем уважени от световни имена във фотографията като Тамаш Сигети. Освен с Тамаш се запознахме и с много други колеги от Унгария, Англия, Русия и българи, живеещи в Будапеща. Изложбата бе открита на 19 януари от Цветан Томчев и ще бъде изложена в Българския културен център до 9 февруари. Имахме едно прекрасно и топло посрещане от нашия културен институт. Бяхме приети от унгарците, от които дори споделиха, че изложбата на „Бг прес фото 2015“ е по-добра и от световните награди по фотография на World Press Photo. Това няма как да не ни радва, след като чуваме такива хубави думи за нашия труд и работата ни през изминалата година. В изложбата тази година участват над 100 образа, запечатали най-важните събитийни моменти от 2015 година. Цветан Томчев сподели на откриването, че там е представен елитът на българската фотожурналистика, а именно наградените с първо място в категория „Фотожурналистика от чубина“ - Георги Кожухаров, първо място в „Единични снимки“ - Цветомир Димов, и Специална награда за „Най-добър млад фотожурналист“ - Христо Русев. Аз се радвам, че с тази изложба ние правим една крачка на България към цивилизования свят и отношението на хората към нас, българите, защото всички знаем какво се говори за нас по Европа! Мисля, че оставихме едно наистина различно послание! Имахме страхотна организация и програма, като се започне със сутрешното кафе, което ни чакаше още преди да се събудим, един бърз план за действие и по цял ден ходене по най-известните музеи и фотографски галерии в Будапеща с историческо значение. Посетихме къщата на фотографията, музея на един от най-великите военни фотографи в световната история, Робърт Капа. Нямам думи да опиша на какво ниво са унгарците... за всяка изложба се прави нова инсталация и галерията се ремонтира, като се преобразява в зависимост от автора и неговата изложба. Ние в България сме свикнали, като видим една бяла зала и хоп, хайде, вижте ни! Имаме си галерия и сме голяма работа...да, ама не!
- Как се запали по фотожурналистиката?
- Запалих се от същия човек, който ме запали и по фотографията, а именно главният редактор на в. „Старият мост“ Николай Колев. Той е главният виновник, разбира се, в добрия смисъл! Първоначално, около две години, снимах само пейзажи, докато Колев започна полека да ме учи на фотожурналистика. Признавам си, изобщо нямах желание да ги снимам всички тези хора, събития от всякакъв тип, защото се притеснявах, че снимките няма да са достатъчно добри за вестника и ще объркам нещата. А и как да ги снимам тези хора, та те много мърдат /смее се/. Е, постепенно тази фотография грабна сърцето ми и оставих всякакъв вид пейзаж. Обичам чрез фотографиите си да говоря, с една снимка да показвам нещата от нашия живот.! Каквото съм искал да кажа, е на снимката, не обичам аз да говоря, а тя сама по себе си. Защото, ако една снимка се нуждае аз да я описвам, значи по-добре да не я правя! Работя като фотожурналист от 6 години за в. „Старият мост“, а вече почти година и за международна фотоагенция «NurPhoto»-Italy.
- През миналата година получи доста награди. Кои са най-ценните за теб?
- Най-ценните награди за мен са най-близките ми хора и моето семейство, които са винаги до мен, защото без тях нямаше как да постигна всички тези успехи!
- Коя е снимката, която най-много си харесваш?
- Не мога да определя коя е снимката, която най-много си харесвам, поради простата причина, че всяка една снимка, която правя, ме е докоснала по един или друг начи и ме е провокирала да я направя. Искам да помагам на хората чрез своите снимки по един или друг начин. Дори една усмивка да успея да подаря на някой, който има нужда от нея, ме прави истински щастлив.
- Моментите в твоята творческа дейност, които дълго ще помниш...
- Моментите са много, но тези, които никога няма да забравя, са, може би, как отсъствах от време на време от часовете в училище, за да снимам. Или как при голямото наводнение в Свиленград през 2012 г. закъсахме с колата, ходехме по тънък лед, затънахме до кръста. Но тогава направих снимката на президента Плевнелиев, еврокомисаря Кристалина Георгиева, Цветан Цветанов в един бетеер, която бе „грабната“ от световните агенции. Тогава Кристалина я сподели в страницата си във Фейсбук и десетки хиляди я харесаха. Друг момент, също толкова откачен, е когато ме оперираха от апендисит през лятото на 2013, а аз на петия ден след операцията отидох да снимам пожар в Сакар. Имам доста хм... любопитни моменти с полицаи, които на официално обществено събитие ми забраняват да ги снимам. Или хора, които искат да ме съдят, че снимам на обществено място, пълен абсурд. И с тези неща се сблъсквам само в България. Интересни и незабравими моменти са тези мои пътувания с дни, без спане и почивка, само на път и снимки... невероятно! Миналата година, когато снимахме репортаж за бедстващите Родопи от свлачища, просто не знаех в кой момент пътят под мен ще се срути или кое дърво ще падне...
- Какво е необходимо да притежава човек, за да успее във фотожурналистиката?
- Първото и най-важно нещо е, че трябва да е поне малко луд, също да търси, да е много запознат с темата, които отразява, да поема рискове и отговорност, да има свой поглед и да се опита да го представи по начин, който да въздейства.
- Имаш ли творчески планове за тази година?
- Да. Имам творчески планове за новата година, но няма да ги издам докрай сега. Обичам да изненадвам света, пък и да е по-интересно. Впрочем, току-що получих покана и ще бъда единственият акредитиран фотожурналист, който ще отразява уникалния спектакъл на фондацията на Енчо Кирязов за децата – таланти от цяла България. Шоуто, в което ще вземат участие световноизвестни звезди на гимнастиката и цирка, ще се състои на 24 февруари в Арена „Армеец“.
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА
