Румен Еверт: Масовата емиграция от България е трагедия

Два свои романа - „Имигрантката“ и „Чужда земя“, ще представи на 24 септември от 18 ч. в Арт галерията в Свиленград известният немски писател Румен М. Еверт. Презентацията включва четения в осем български града, като половината от срещите вече са минали.

Литературен агент на Румен Еверт е съпругата му Нели, която е свиленградчанка. Двамата са издатели на най-голям брой български съвременни автори в Германия и немскоезичните държави и полагат усилия да събудят интерес към българската литература в Западна Европа.

 

• Как премина представянето на книгите досега?

• Румен: За пръв път представям книгите си в малки градове и ми беше много приятно. В малките населени места има много интелигентни хора, които са гладни за литература, култура. Срещата с тях ми бе изключително приятна.

• Нели: Досега всичко преминава много добре. Във Велико Търново дойдоха и писатели, и хора, които говорят немски. Питаха го не само за книгите, но и как вижда живота в България. Разговорът се водеше около житейски теми, а не толкова за книгите. Нямаше човек, който да не си вземе романите. Купуваха „Имигрантката“, защото знаеха, че е разказ за живота на българка, а и темата е актуална. „Чужда земя“ пък се търсеше, защото темата в романа е общочовешка. Тук става въпрос за любовта и отношенията между хората.

• Какви са очакванията ви от презентацията на романите в Свиленград?

• Румен: Най-важното за мен е комуникацията, хората да ме познават и аз да ги познавам. Както се случи във Велико Търново, Ловеч, Карлово... Там хората проявиха интерес към самия мен, а не толкова към романите ми. Срещите ни бяха много човешки, това очаквам и тук.

• Нели: Очаквам да се видя със стари приятели и познати.

• Румен, от кога е интересът ти към българската тема?

• Откакто срещнах Нели. Дълги години съм живял в Гърция, където много ми харесваше. Не съм историк, но се интересувам от тази наука и постоянно чета. Преди да срещна Нели съм чел много книги не само за Гърция, но и за Византия, България...

• Нели, разкажи къде и кога се срещнахте с Румен...

• Бях вече имигрирала във Виена и работех в българско заведение там, както пише в романа „Имигрантката“. Румен по онова време живееше в Англия и бе дошъл във Виена на гости на сестра си и зет си. Зет му беше един от редовните посетители на кръчмата, в която работех. Идваше с кучето си и с книга в ръка, сядаше на масата, носехме му чаша червено вино, изпиваше я и си тръгваше, без да каже каквото и да било. Един ден пристига пак с книга, казах му, че съм я чела. Много странно ме погледна тогава, защото не очакваше човек, който стои зад бара, и то българин, да знае за тази книга. На следващия ден пак дойде с друга, която също бях чела. Тогава той започна да ме разпитва откъде знам, защо знам... Когато Румен им отишъл на гости, зет му разказал за мен и, че държи да ни запознае. Видяхме се и още на третия ден ми предложи да се оженя за него. Тогава на шега му казах „да“, но нещата станаха съвсем сериозни. Беше преди 18 години между Коледа и Нова година.

• Преди да заминеш за Виена, с какво се занимаваше тук? Защо реши да емигрираш?

• Живеех в Пловдив. Десет години работих като секретар на читалище и библиотекар в район „Тракия“. Отдавна си мечтаех да напусна България. Доста неща тук не ми харесваха, имах много проблеми с работата си. Не съм влизала в партия, защото още бях в комсомола. Партийната секретарка на района обаче непрекъснато ме подтискаше. Например, трябваше да съм на работа в 14 ч., а аз винаги отивах към 13: 55 ч. Един ден обаче на вратата на читалището сложила бележка: „В 14:10 ч. Вас ви няма“. Хванах такси и отидох при кмета точно в 14 ч. и му казах, че не е честно да ме тормозят по този начин. Това са дребни неща, но мен ме травмираха.

• Защо избра да заминеш точно за Виена?

• Децата на моя приятелка бяха танцьори. По онова време имаше някакъв танцов фестивал и ние се писахме придружители, за да вземем виза. Беше през пролетната ваканция на децата ми и аз ги оставих при родителите си в Свиленград. Точно тогава решихме да пробваме с приятелката ми, но аз останах, а тя не издържа и се върна в България. Успях да си намеря работа и се обадих на родителите си, че трябва да гледат децата. Майка ми изпадна в паника, защото дотогава не им бях казала, че съм във Виена. Баща ми ме подкрепи и ми каза да бъда спокойна. След 10 месеца се срещнахме с Румен.

• Имиграцията е начин да се спасиш от бягство, но другостта те погубва, внушаваш в романа си „Имигрантката“. Няма ли противоречие?

• Румен: За мен масовата емиграция от България е трагедия за хората и за страната. Повечето от емигрантите предпочитат да живеят и работят в родината си, но нямат избор, защото тук нямат работа, сигурност... Затова избират да заминат за чужбина. Само в Берлин официално живеят 20 хил. българи. В Лондон пък са още повече. От време на време българите, които живеят в родината си, казват за емигрантите, че са предатели. Това не е вярно, защото държавата е предателят. От 25 г. почти всички политици тук са бандити.

• Ти самият си емигрант, след като известно време живееш в Пловдив, а си и живял в Лондон. Какво би посъветвал емигрантите?

• Румен: Добър въпрос, но отговорът е много труден. Ако нямаш работа в родината, не можеш да осигуриш прехраната за семейството си, не се чувстваш на мястото си... нямаш избор, трябва да търсиш по-добро бъдеще другаде. Изгарям от желание да ги посъветвам да се върнат в България, но след като държавата не им предлага нищо, нямам това право.

• Нели: Въпросът е всеки да живее там, където се чувства добре. Ако ти успееш да си намериш работа, да преуспееш в друга държава и да си доволен от себе си, защо да не живееш там? В случая при Румен нещата са по-различни. Той се чувства по-спокойно, може да пише и да черпи вдъхновение в България, затова предпочита да живее тук.

• Къде се чувствате по-добре?

• Нели: Обичам да се прибирам в България, но винаги съм се чувствала като имигрант тук. Чувствам се по-волна и спокойна в Берлин.

• Румен: Обичам България от първия момент, когато стъпих на нейна земя. Тук се чувствам по-спокойно, като у дома си. Но! Има и неща, които не ми харесват. Познавам България от 18 г., като през това време нищо тук не се е променило. Много българи се оплакват, че правителството е лошо и същевременно не правят нищо, за да променят ситуацията. Хората трябва да се чувстват по-ангажирани и да не избират винаги едни и същи партии. Да опитат да направят по-правилния избор.

• Идвал си в Свиленград доста пъти. Какво ти е впечатлението?

• Тук живее един велик певец – Милко Калайджиев. Най-много харесвам песента му „Отрова“, която има хубав текст и музика. Имам голямо желание да се запознаем. Освен Милко Калайджиев, в Свиленград има и красиви жени. Малебито също много го обичам и всеки път, като дойдем тук, сядаме на сладкарницата в центъра. Любимите ми райони са Сакар, много ми харесва Маточина, Източните Родопи и по-точно яз. Ивайловград.

• Нели: В Пловдив Румен има приятел, който е още по-голям фен на Милко Калайджиев и само за него ни говори. Специално щял да дойде в Свиленград, за да види Милко.

• Румен, ако трябва да избереш едно място, където да живееш за постоянно, кое е то?

• Пловдив. Ако спечеля много пари, ще си купя още една къща на ул. „Крайречна“ в Свиленград. Това ми е любимата улица в Свиленград и като дойдем тук всеки път се разхождаме по нея.

Интервюто взе: Николай КОЛЕВ