Драгомир Драганов, водещ и артистичен директор на „Български национален цирк София“: Поне един-единствен ден в своя живот наричайте с думата „цирк“ само това, което носи радост и подарява усмивки

Свиленградската публика бе изключително сърдечна и зажадняла за бляскави спектакли

• Г-н Драганов, как се роди идеята да възродите „Български национален цирк София“? Вие самият не произтичате от циркова фамилия.

• Още като малък баба ми ме водеше всяка седмица на цирк. Живяхме в непосредствена близост до него и интересът ми към това изкуство бе изключително голям. Случвало се е да гледам една и съща програма по няколко пъти и все пак винаги ми бе различно, защото изпълненията криеха своя риск. С цялото си сърце мечтаех да стана част от спектаклите. Почти бях завършил училище, когато легендарният Орфи, който бе и собственик на цирка по онова време, ме извика в кабинета си. Каза ми, че имам дикция на конферансие и ми предложи да стана водещ на представленията. За мен това бе голяма привилегия и без да се замисля се съгласих. Уикендите ми обаче не бяха същите след като за по-малко от 20 минути преди 31 години изгоря циркът. И все пак децата от моето поколение имахме възможността да се насладим на бляскавите представления в България, на които днешните хлапета не са присъствали. Това бе и причината преди 3 години с моя близък приятел и ТВ режисьор Силвестър Лолов да решим да възродим „Български национален цирк София“. Адски ме амбицира един телефонен разговор с директорка на детска градина, намираща се на метри от читалище „Цар Борис Трети”, където се помещава циркът. Тя ми заяви, че нямат интерес към подобно събитие, защото всяка седмица при тях идвал театър… не, театърът е в театъра, циркът е в цирка. Когато ти възпитаваш едни деца, че изкуството е на една ръка разстояние, тогава, когато си пожелаят, от тези деца не можеш да искаш различно отношение към изкуството от това да харесват как певицата пее на масата. Изкуството си има своите средища, свои храмове – не може да битува навсякъде. Не всеки маскиран като клоун прави цирк – казвам го с дълбокото си уважение към хората, които се борят с кризата, но все пак нека се прави разлика. Мисията ни е да създадем една млада българска циркова трупа, която да представя България в чужбина.

• В програмата на цирка са включени 25 вида животни. От началото на следващата година обаче влиза в сила забраната на диви животни в спектаклите. Какво мислите за това?

• Този закон е приет много прибързано в България от хора, които не са в час с цирковото изкуство. Ясно е, че всеки нормален човек е против жестокото отношение към животните. Така че по-важно е да има закони по отношение на това как тези животни трябва да се отглеждат, възпитават и обучават. Кланиците, ловът на диви животни по-хуманни ли са от дресурата? Да не говорим, че големи породи кучета се отглеждат в апартаменти, които са крайно неподходящи и увреждат здравето им.

• Новите правила не отнемат ли автентичността на това изкуство?

• Разбира се, че се отнема автентичността. Този закон има и един сериозен пропуск - никъде не е упоменато къде ще отидат тези животни. Не е съобразено, че отнемането им от дресьорите и средата им е пагубно. Тези животни в голямата си част са родени и отраснали в цирка. Хранени са с биберон, спали са в караваните на дресьорите си. Поставени в каквато и да е различна среда, те ще бъдат обречени. Те се отглеждат както бебетата - има я ласката, грижата. Вероятно има и изключения, но нима няма примери за жестокостта на родители към техните деца? А отнемаме ли всичките деца от родителите им само защото им бият шамари? Проблемът е категоричността, с която се ограничават видовете. Тоест забранява се изявата на диви животни – лъвове, тигри и други хищници, а в същото време е разрешено представянето на домашни животни. И най-важният въпрос е защо, например, не се забранява шиенето на кожени палта и продажбата им или пък конните надбягвания? Сам по себе си този закон е абсурден, приет е от хора, които отчитат дейност и полза към присъединяването ни в Европейския съюз. Гласували са, без изобщо да се замислят.

• Зрителите, дошли на вашите представления, се насладиха на една изключително богата и изпъстрена с приятни емоции програма. Какво обаче все още е необходимо да се направи за развитието на цирковото изкуство?

• Много Ви благодаря за въпроса, който идва тъкмо навреме. Чудех се как да изкажа адмирациите си за добрата организация от страна на Общинската администрация в Свиленград, която ни прие тук с изисквания, но и с респектиращо уважение. Щастливи сме, че нашият спектакъл бе посетен от председателя на ОбС – Георги Еленков, който дори на финала стана на крака, за да аплодира майсторството на нашите артисти. Ето такова едно отношение и партньорство, каквото имахме с ОбА – Свиленград, би съдействало за развитието ни. Чест прави на града ви, че има площадка, където по традиция гастролират цирковете, защото дори в най-големите градове подобни терени все по-трудно се намират.

• На вас лично какво ви отне и същевременно даде циркът?

• Не мисля, че циркът ми е отнел каквото и да било. Но това, което ми даде, е несравнимо. В цирка се чувствам добре, на повечето от вашите читатели е известно, че това изкуство е моята страст. Най-хубавото е, че след всяко представление заспивам с усмивка. Малко са хората като мен, които могат да се похвалят, че са сбъднали детската си мечта. Затова се чувствам истински щастлив.

• Какви са впечатленията ви от публиката в Свиленград?

• Няма да скрия, че дойдохме тук с леко притеснение след гастрол в Бургас. Там публиката е явно преситена на всевъзможни зрелища и беше по-хладна като темперамент, т. е. не изригваше в бурни аплодисменти, нямаше ги тези възгласи, които обикновено получавахме преди това за спектаклите си. И се питахме: „Какво ли ще бъде в Свиленград?“. Оказа се, че ни очакваше една наистина сърдечна, гореща публика. Една публика, зажадняла за истински бляскави циркови спектакли. В Свиленград получихме и покана за турне в Турция. Мениджърът, с когото ще работим в съседната държава, посети наш спектакъл именно в Свиленград. Така че си тръгваме оттук с добри чувства и впечатления и с намерението да посетим града ви отново.

• В края на спектаклите се обръщате към децата с трогателна реч, свързана със значението на думата „цирк“. Бихте ли повторили отново онова слово, което поне мен, като зрител, ме развълнува изключително много?

• Обръщам се към хлапетата с въпроса: „Деца, хареса ли ви циркът?“, всички в един глас: „Да-а-а“. Тогава аз казвам: Знаете ли, че възрастните назовават с думичката „цирк“ неща, които не харесват, неща, на които се подиграват и които смятат за недостойни. Погледнете лицата на тези артисти (всички циркови артисти са излезли на сцената), погледнете ги право в очите и помислете дали техният талант, техният труд – те репетират и представят номерата си всеки ден, ден след ден, пред благодарната публика, дали това заслужава да бъде сравнявано с нещо недостойно?! Моля ви, поне днес, поне един единствен ден във вашия живот наричайте с думата „цирк“ само това, което носи радост, подарява усмивки и оставя спомен дълбоко в детските сърца. Благодарим ви за усмивките и аплодисментите, с това нашия спектакъл завърши!

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА