Валентин Ангелов, началник на РСПАБ – Свиленград: Пожарът в Сакар е най-мащабният в страната през тази година

Преди 5 години имаше голям пожар в Сакар на същото място. Оттогава досега такава огнена стихия на територията на общината не е имало. Оказва се, че този пожар до момента е най-големият в цялата страна като размер, щети, по броя на участващите хора и техника. Пламъците бързо се развиха на широк фронт, обхванаха огромни площи. Обсъждаше се дори вариант в общината да се обяви бедствено положение.

Как премина битката с огъня? Получихте ли помощта, от която се нуждаехте?

Да, наистина това беше тежка битка с огъня. Бих казал, че отначало силите бяха неравни, защото климатичните условия бяха създали трудна обстановка за работа – силен вятър, високи температури, пресечeна местност. След първоначалните действия и сформирането на щаба и в двата последователни пожара получихме не само помощта, която очаквахме, а дори и много повече. По два дни идваха хеликоптери, модулът от Министерството на отбраната бе тук всеки ден, помощ получихме и от притивопожарните служби почти от цяла Южна България – Смолян, Пазарджик, Стара загора, Ямбол, Бургас и съответно от Хасковска област. При втория пожар се включиха 22 автомобила, 35 души от модула на Министерството на отбраната, доброволното формирование. В потушаването на огъня участваха и две камацута на „Мини Марица Изток“ и едно на „Пътни строежи“ - гр. Пловдив. Всички просеки бяха направени от тях, и то доста добре. Жител на с. Левка – Вълкан Проданов, ни предостави водоноска. Общината също предостави водоноски, като пое и изцяло храната на огнеборците и горивата на всички автомобили, които участваха в гасенето.

Как се включи новосформираният доброволчески отряд, а и местното население?

Почти всички от доброволното формирование се включиха с голям хъс и желание да помагат, въпреки че все още не са окомплектовани с необходимото оборудване и облекло. И в двата пожара те действаха по едно денонощие наравно с екипите на Пожарната. Помощта от местното население беше почти нулева. Изключение прави една фирма - „Христо Тодоров“, която се занимава със земеделие в района и се включи с два високопроходими автомобила с вода, цистерни и помпи. Представители на фирмата бяха непрекъснато до нас, осигуряваха трактори за подораване, за да не се развива огънят.

Общо колко души се включиха в гасенето на двата пожара?

Пожарите трябва да ги разгледаме поотделно, защото ако кажем „общо“, те ще станат 300 души. Около 70 пожарникари с 20 автомобила, 35 военни, 20 горски, 20 души от доброволното формирование, екипажите на хеликоптерите, вероятно е имало и други хора, които са идвали да помогнат.

Имаше ли опасност за огнеборците? Разбрахме, че един пожарникар е пострадал.

Наистина имаше пострадал пожарникар от Хасково, състоянието на който не е тежко. Някакво дърво е паднало на главата му. Инцидентът станал през тъмната част на денонощието, когато огнеборците са гасили пожара на върха (местността „Големия Карабаш“). Като цяло обаче пряка опасност от това някой да пострада от огъня нямаше.

Преди 5 години в тази местност също вилня голям пожар...

Да, и тогава изгоряха не малко декари иглолистни насаждения. За жалост, сега засадените на тяхно място отново изгоряха. Самата местност е рискова, защото е с много непрестъпни места и досега нямаше пътища. Сега с тази техника, която докарахме, направихме пътища почти до всяко едно място.

Сега, когато пожарът е потушен, каква е равносметката, какви са щетите?

При последния пожар, който е в иглолистния масив, общата поразена площ е около 2000 дка, от които 1200 дка са горски площи. Засегнатите площи пък от пожара през миналата седмица са около 20 000 дка. Важното е, че там нямаше нанесени толкова много щети на горския фонд – някъде около 1200 дка широколистна гора и 200 дка иглолистна. Останалите засегнати декари са лесонепригодни площи и пасища. Собствеността е различна, както държавна, така и общинска, и частна. Може да се каже, че двата пожара са по-големи от този в „Карабаша“ през 2008 г.

Какви са причините за избухването на пожара, според Вас?

Причината е единствено и само човешката небрежност. За втория пожар по разпореждане на прокуратурата се води дознание, което да установи дали е умишлен.

Вярно ли е, че пламъците са тръгнали от различни огнища...

Ние четири дни охранявахме пожарището и го оставихме без нито една димяща клонка и без никакви съмнения за възобновяване на пожара. След като целият периметър бе обходен и огледан няколко пъти, се оттеглихме и оставихме „Държавното горско стопанство“ да охранява. По техни думи два часа преди избухването на втория пожар е нямало никакви причини за лумване на пламъци, но резултатът е налице. Това ме навежда на мисълта, че се е действало умишлено. Що се отнася до това, че пламъците са тръгнали от няколко огнища, никой не може да каже. Нашият екип е отишъл при доста развит пожар и не сме установили, че е от няколко места.

Казахте, че най-вероятната причина за избухването на пожара е човешка небрежност. Какво имате предвид – палене на стърнища?

Не, стърнищата вече почти никой не пали. Говорих за други неща – запалена цигара, огънче, косене на пасище, без да се предприемат мерки и т. н. Нещото, което ме притеснява най-много, са изхвърлянето на фасове през прозореца на пътуващите автомобили.

Всъщност откъде тръгнаха двата пожара?

Първият тръгна от стената на яз. Мелницата край с. Студена и се разви с много голяма скорост към местността „Карабаша“. Докато извикаме допълнителни сили, огънят вече беше преминал военния път, който свързва с. Михалич с този за Студена. Оттам нататък основната цел бе да спасим с. Равна гора и наистина бяхме в готовност за евакуация на жителите на селото. Имаше реална опасност за хората, която ние предотвратихме. Пламъците бяха спрени до самото село. Обсъждаше се вариант дори да се обяви бедствено положение. С помощта на техниката на Христо Тодоров и брат му, който също се занимава със земеделие, подорахме около селото, за да не се разпространи огънят. При втория пожар опасността беше огромна пламъците да прехвърлят асфалтовия път и да тръгнат към Дервишка могила. Който посети мястото на пожара, ще разбере, че там наистина се е водила битка и никой не е отстъпил. Знаехме, че дадем ли назад, преминалите пламъци отиваха чак до върха, до Вишеград. На няколко места широката 20-метрова просека беше прехвърлена от върховия горски пожар в боровия масив, но огнеборците са реагирали своевременно и са го ликвидирали в дълбочина от около 70 метра.

Смятате ли, че противопожарните служби са технически и кадрово добре осигурени?

Няма как да кажем, че имаме модерна техника, тъй като постоянно се усъвършенства и става все по-нова. Вече се прави специализирана техника, примерно, за гасене на горски пожари, небостъргачи, различни нефтени предприятия, летища и т. н. С една дума техниката се професионализира и специализира, а ние работим с универсална, която за някъде става, за другаде – не, някоя е остаряла, друга – малко по-нова, но примерно не можем да я ползваме в определени ситуации. Нашите нови автомобили „Рено“ не може да ги вкараме там, където можем да вкараме ЗИЛ, който е по-високопроходим, но стар. Само днес сме го ремонтирали три пъти – спука водно съединение, водна помпа, какво ли не му стана. Въпреки това го оправяме и отново е на мястото на пожара. Що се отнася до кадровия потенциал, искам да кажа, че в момента сме с командировани 10 служители от другаде. Да поясня, че това са си наши служители, които при категоризация на службата бяха съкратени и преназначени в район Хасково, Тополовград и др. Десет души, които ежемесечно се командироват, за да могат да служат в нашата Пожарна. Щатът на свиленградската РСПАБ в момента е 23 души с мен.

А кога бяха съкратени тези 10 души?

В началото на тази година. За да може да не пътуват и да се запазят тук, ежемесечно се командироват. Това е по добрата воля на областния началник на Пожарната. Той знае, че нашият район е тежък и че с 23 души не можем да се справим.