Проф. Васил Николов: Финансирането за разкопките край Капитан Андреево е осигурено

Започват същинските проучвания на обекта

Прекъснатите поради липса на финансиране археологически разкопки край свиленградското село Капитан Андреево се възобновяват от първи април. Средства за проучванията вече са осигурени и първият транш от тях вече е преведен на екипа. Очакванията са учените да приключат своята работа за три месеца и след това строителството на автомагистрала „Марица“ в този участък да продължи. Те се надяваха, че ще могат да завършат разкопките още миналата година, но заради липсата на пари бяха принудени да спрат работата си. Сега започва вторият етап от проучването, потвърди ръководителят на екипа проф. Васил Николов, който е открил обекта край Капитан Андреево още през 2006 г., когато правил сондажни проучвания по трасето на жп линията.

• Професор Николов, докъде стигнаха разкопките в Капитан Андреево?

• Миналата година, както си спомняте, в края на април и през май проведохме първия етап на проучванията на този огромен праисторически, а и не само, обект в местността „Халуза“. Идеята ни тогава, както и вие писахте, бе да продължим още същата година, но поради финансови причини се оказа, че това е невъзможно. След проведени дълги преговори с Министерството на финансите вече имаме подписан договор и средствата са осигурени. Разкопките ще продължат 3 месеца с около 100 души работници и много голям археологически екип от 24 души. Площта, която трябва да бъде проучена, е около 10 - 11 декара. Това са обредни комплекси - ями, които са запълнени с материали от обредите на древните земеделци и скотовъдци, населявали района в края на 6 хил. пр. Хр. Със сигурност мога да кажа, че светилището е много интересно. За подобни култови обекти са използвани обикновено земите около извори. Те са свързани с обредност, която е насочена към осигуряване плодородието на земята. Проучването на светилището до Капитан Андреево ще даде и други аспекти. Ние все още не познаваме тази проблематика, защото за първи път през 2006 – 2007 г., когато проучвахме подобен обект при Любимец, разпознахме такъв вид праисторически и изобщо археологически обект.

• Прави ли го това уникален?

• Този тип паметници не бяха проучени досега, но не са уникални, защото е ясно, че има доста такива обекти. Явно не сме проучвали там, където трябва или не сме разпознавали. Човек разпознава това, което познава. Дори в началото, когато започнахме разкопките край Любимец, си мислихме, че е селище. В процеса на работа и след много размисли и дискусии стигнахме до идеята за какви обекти става дума. Сега вече знаем.

Това, което е интерсното тук е, че мястото е било много обитавано, понеже е до реката. Има данни за път през античността, настлан с калдъръм. Има данни за живот и през средновековието. Намерили сме такива материали. Основният обект е именно от това късно неолитно обредно място, което действително ще бъде нещо важно.

• Очаквате ли да излязат някакви нови артефакти?

• Да, и при това огромно количество. Дори сега мислим къде точно ще ги съхраняваме. Артефактите са използвани в обредността и са част от материалната култура на хората, живели някога по тези земи. Това са керамични съдове на първо място, защото те са били пълни с храна при самата обредност; хромелни камъни, които задължително участват в праисторическата обредност; кремъчни и каменни сечива; рогови, костени. Всичко това, което е част от живота на хората в самото селище, фактически влиза в обредността им. Идеята на праисторическата религия е поддържане на природния и на човешкия цикъл, които са абсолютно свързани в съзнанието на тези хора. Защото винаги човек се страхува дали отново ще изгрее слънцето, дали отново ще дойдат пролетта и лятото. Тези хора са поддържали една непрекъсната обредност именно в този смисъл. Така както например в традиционната култура се правят курбаните и това е било нещо подобно. Само че в древността останките са се заравяли в тези ями.

• С тези артефакти ще отчаем иманярите. Няма смисъл да ровят там, нали?

• Не, няма никакъв смисъл, защото не е нещо, което ги интересува. И слава Богу.

• Стана въпрос за осигурено финансиране. Каква е сумата? Достатъчна ли е за работата ви?

• По договор сме задължени да не съобщаваме сумата. Мога само да кажа, че е достъчна за приключване на разкопките за 3 месеца. 75 % от парите са по заем от Световната банка, а останалата част е осигурена от държавния бюджет. Току що, като бях на обекта, ми се обадиха да кажат, че 75 % от първия транш е предоставен и до 2- 3 дни ще пристигнат и останалите пари.

• Кога започвате работа?

• Към първи април трябва да започнем. Фирмата набира работници. За мен е важно, че около 100 души от този район, в който има много хора без работа, могат да бъдат наети за 3 месеца. Те ще са от Капитан Андреево, от околните селища, Свиленград и Любимец. Мисля, че ще успеем да се вместим в тези 3 месеца, ако няма много дни с валежи.

• Дотогава строителни работи по автомагистралата няма да се извършват.

• Не, не е така. Обектът е дълъг около 400 метра. В първите няколко седмици ще освободим около 2/3 и мисля, че остават около 130 метра, по които до последно ще работим.

• Досега имали ли сте проблеми със строителите?

• Нямали сме, а и сега тепърва ще започваме да работим заедно. Досега контактите ни не са били директни, а чрез Министерството на финансите.

• След като окончателно бъде проучен обектът, ще се запази ли някаква площ от него или всичко ще остане под асфалта?

• Не, няма да се съхрани, такива обекти не се запазват. Ние проучваме само по трасето. Ще ползваме само артефактите и документацията след това. След като приключим, строителите могат да започнат работа.

• В общината ще има ли някакви нови проучвания?

• Едно засега стига. Нека да приключим с този обект и тогава ще мислим за друг. Работата през тези 3 месеца наистина ще е тежка.

Интервюто взе:

Николай КОЛЕВ