Свиленград е поел към Нищото, облъчен от злоба, завист и завладян от конформизма
- Г-н Шишков, готов ли сте да говорим откровено по злободневните теми на обществото ни?
- Разбира се, винаги съм бил откровен. Аз гледам напред, реалист съм. Но съобразяването с поуките от миналото винаги е необходимо, за да се върви напред.
- Какъв е Вашият коментар за случилото се през изминалите 20 години, както в национален план, така и за общината?
- През тези години имаше много хипотези за ноемврийските събития. Но неоспорим факт е, че това си беше вътрешнопартиен преврат в БКП. Сега комунистите да не се оправдават с международното положение или със СДС. Неудачите на прехода, които ни споходиха, са единствено тяхно дело вследствие на тяхната некадърност, генетична обремененост и интернационалната им алчност. Обкръжението, т.е. висшата върхушка на Тодор Живков, го жертва, за да запази себе си. И по-скоро, вече откраднатото. Номенклатурата на БКП стана новата капиталистическа класа. Преди 20 години хората ги отхвърляха. А те сега се връщат със заграбеното от тях богатство и купуват тези, които ги отричаха. Приказките за добрите отминали години са за наивници. По този начин продължават да издевателстват над идеалите на честните комунисти и обикновения човек. Защо не го върнат това хубаво старо? Кой им пречи? През 8-те години на управление нищо не направиха. Ето защо, колкото по-бързо има осъзнаване и отхвърляне на лъжите, толкова по-бързо обществото ни ще тръгне в правилната посока. Засега обществото не се е излекувало от комунизма – 20-те години лицемерие и лъжи облагодетелстваха само милиционерската каста и ДС. Да не забравяме и онзи странник, наречен Цар, който докара милен-велчевците, ДПС и сие. Той може би е по-виновен и от комунистите, защото узакони корупцията и реабилитира убийците на нацията. А в детските градини още пеят за Дядо Мраз…Що се отнася до Свиленград, той е облъчен от злоба, завист и завладян от конформизма. Твърдо е поел към Нищото. Старата Митева команда от номенклатурчици управлява. Достатъчен е бегъл поглед към така наречените “фактори”, задаващи дневния ред на града, и маската пада - става ясно за голямата подмяна.
- Добре, къде е опозицията, какво става със СДС?
- От шест месеца нагласената опозиция вече управлява страната. А автентичната се лута, омотана в инспирирани отвън интриги. Но какво може да се очаква, след като България остана единствената без закон за лустрацията, без възмездие. Подложени сме на преса от страна на имперските амбиции на Москва и Анкара. В наш интерес е Турция да не влиза в ЕС, но политиката на държавата е обратната. Целта е проста - да няма родолюбци. Споменът за миналото да се заличи - турското робство вече е „присъствие”. Олигархията и авторитаризмът процъфтяват навсякъде в управлението. Никой не иска да припомни, че съвременният европейски прочит на антикомунизма е утвърждаване на демокрацията като борба срещу всички прояви на еднолични режими. Скоро прочетох последния том от „Български хроники” на Стефан Цанев. Пъзелът на заблудата е сглобен. Ето един цитат: „…най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждаха истината, помежду си шушукаха и псуваха, а по площадите викаха „ура” и гласуваха единодушно “за” каквото им кажат.” Коментарът е повече от излишен. Така е и днес - опозиция няма или, ако я има, е разпарчатосана, враждуваща сама със себе си. Например Свиленград - то бива, бива, ама „бивол за курбан не бива”, казват старите хора. И какво от това, че СДС иска правилата и стандартите на западните демокрации, ако БСП, ГЕРБ плюс останалите я карат по старому? Всъщност, те така са се прегърнали, че ако не беше тъжно, щеше да е смешно. Няма морал, няма принципи, няма политика. Всичко е чалга. Ето и Свиленград – озаряван от кмета-слънце. Все пак се забелязва групиране по неформален принцип. Съчиняват се и се разпространяват поеми за управляващите. Времето ще покаже дали имаме право на надежда.
- Каква оценка давате за управлението на ГЕРБ в контекста на управлявалите през тези 20 г. на национално и на местно ниво? Каква е Вашата класация?
- Оценка се дава на нещо реално, а при ГЕРБ има само намерения. Разбира се, когато ГЕРБ отправя рационални и добри управленски предложения, СДС винаги е давал подкрепа. На местно ниво е като комикс – вижте какво правят в Свиленград местните гербери по отношение на ВиК дружеството. Кмет и председател на ОбС са от ГЕРБ, министърът е от ГЕРБ и нищо. Сякаш са в нелегалност. Местната управа е като лъскав автомобил, управляван на тъмно без фарове. Що се отнася до класацията ще посоча на първо място правителството на Филип Димитров, следвано от това на ОДС. Останалите бих подредил така: правителствата на Димитър Попов, на НДСВ, на Станишев, на Любен Беров, а на последно място - това на Жан Виденов. Служебните правителства не ги класирам. За управлението на община Свиленград – ще започна с кмета Минков, кмета Проданов и ще продължа с кметовете Манолов и Атанасов. Временните управи и Илиев са извън класации.
- При тази класация се забелязва пристрастие. Не се ли опасявате от недобронамерени коментари, след като сега действащия кмет се сравнява с Мангъфов?
- Няма никакви пристрастия. Става въпрос за демократично и човешко поведение, за реформаторски умения. Първите три правителства в класацията дадоха успешния старт на промяна в страната. А двамата кметове управляваха в най-трудните години и запазиха човешкото си лице. Сравненията с Мангъфов са неподходящи, когато възпитават децата си както той неговите тогава... За сегашната управа похвалите са повече от познати. Авторите им също - вечните придворни: едно бивше вечно мрънкащо милиционерче и един нереализиран комсомолец. Свиленград според тях е почти Лас Вегас - осветен, няма безработица, улиците са асфалтирани и чисти. Хората се обичат. Само липсва голф игрище.
- Долавям ирония. Как ще коментирате истинското състояние на общината и дейността на комисията по мониторинг към СДС? Какво смятате да правите?
- Каква ирония? Ние сме удавени от пропагандата на успеха, и взех да си мисля, че съм в Лас Вегас. Да погледнем истината за града. Той запада, защото няма поминък. Със сигурност причини могат много да се изброяват. Сигурно и виновниците могат да бъдат припомняни до утре. Но това не променя факта, че от чист егоизъм потенциалът на града не се използва. Да не би някой друг да си припише заслуги. Няма условия за инвестиции. Малък пример - исках да сменя статута на 20 кв.м от офис в магазин и това ми отне година и половина. Кой нормален бизнес ще чака толкова? Необходими са съвместните усилия на истински активните икономически хора, за да се създаде нормална бизнес среда. Времето доказа, че набедените „бизнесмени” са обречени от самите себе си. Няма го времето, когато вечер града жужеше. Сега е пусто. Разходете се и вижте колко пуста е главната улица. Добрите години 1998-2003-2004г. са в миналото. Понастоящем малките семейни магазинчета се затварят. Дребните предприемачи загиват, убити от настъпващата монополизация. Какво стана с „приоритета” на свиленградските фирми. Големите обекти отново са прилапани от пришълци. В комисията по мониторинг към СДС дойде сигнал как ротарианци са заговорничили да „ударят” каргото, за да могат техни фирми да монополизират дейността и резултата е налице. 500 семейства останаха без препитание. Този тип информация само доказва необходимостта от комисията. Нейната работа набира скорост, защото хората имат нужда да знаят, че съществува място, където се интересуват от проблемите им. Комисията вече има офис. С намерение сме да работим в тясно сътрудничество с европейските институции. Това е един от начините СДС да продължава с политика си за създаване на общество, за което справедливостта в различните й проявления е основополагаща. След две години са местните избори – сега е времето свестните да обединим усилията си, за да докажем, че случването на добри неща за нашата община все още е възможно. Крайно време е ние, свиленградчани да заявим, че можем сами да осигурим доброто бъдеще на нашата община, че нямаме нужда от внесени отвън “специалисти”, които да „работят” като началници.
- Имате ли информация на какъв етап е делото в Страсбург, касаещо Общинския съвет.
- Да, делото е в Съда по правата на човека и е нужно да се прояви търпение, тъй като юридическите процедурите имат своите особености. Но съдът в Страсбург е пътят за българските гражданите, щом българските инстанции се подиграват с правосъдието.
- Да поговорим за митницата - как ви се струва реформата? Във Ваш публикуван коментар, предхождащ настоящите промени , част от тях са посочени като необходимост.
- Няма смисъл да коментирам нещо, което не се случва. „Пременил се Илия, пак в тия” - оставиха некадърни гастрольори и групата на батко и братко. А махнаха хора, които са компетентни в работата си. Има време - да мине първото полугодие и ще стане ясно докъде са я „докарали” с реформата.
- Какво се случва в личния Ви живот – работата, семейството? Имаше много атаки срещу вас, заплахи, дори атентат…
- Благодаря, добре съм. Имам самочувствие на успял човек. Денят ми е като на повечето българи - работя, гледам си семейството. Жалко е, че държавата, инвестирала в даден човек, после не се интересува как да използва опита му. Атаките не са спрели - пак съшити с бели конци и се пукат като панаирски балони. Но камъни се хвърлят по дървета, които дават плод. Както и да е, ще преминем и през това.
- И накрая, помагали сте на много хора - и много са ви предали. Какво е отношението към едните и другите?
- Когато мога помагам - нали сме християни. Сигурно има и недоволни, да са живи и здрави. Интересни са тези, които с пълни шепи вземаха - съдействах им за погасяване на кредити, уредих им жилища, добра работа. Помогнах им да започнат бизнес. Сигурно родителите им не са направили това за тях, което аз. Понастоящем станаха най-големите душмани. Предателят си остава такъв, така омагьосаният кръг се затваря. Чудя се как народът дава доверие на предатели. Нямам лоши чувства към никого. Винаги съм насочвал вниманието си към съществуващия проблем, не към човека. На никого не съм длъжник. Никого не съм предал. А като има грешка, има и прошка. Особено сега, в навечерието на Сирни Заговезни…
Интервюто взе:
Добрина СТОЯНОВА
