Личният лекар от Свиленград д-р Кирил Генов попадна в класацията „Лекарите, на които вярваме“. Инициативата за допитването е на в. „24 часа“, като в продължение на година пациенти имаха възможност да отличат медици, които са ги впечатлили с висок професионализъм. Още четирима от областта са включени в класацията. Това са личният лекар д-р Живко Христов, невролозите д-р Антоанета Ангелова и д-р Георги Шуманов и неврохирургът д-р Делчо Каравасилев /всички от Хасково/.
Петимата са сред общо над 200 лекари от цялата страна, отличени от пациенти.
Любимите лекари ще бъдат представени в книга, в която ще има и данни за контакт с тях. Освен това, всички номинирани са поканени да участват в дискусия за здравеопазването. Предстои тя да бъде организирана в парламента с подкрепата на здравното министерство.
Д-р Генов, как попаднахте в тази класация и по какъв начин става самото номиниране на лекарите?
Аз не съм запознат в детайли как е тръгнала тази класация, но стана ясно, че това е идея на вестник „24 часа“, като гласуването е стартирало преди година. Моя пациентка ми беше споменала, че имало такава кампания. Преди две седмици разбрах, че гласуването е приключило и фигурирам в класацията.
Всъщност Вие сте единственият лекар от Свиленград, който е номиниран.
На практика се оказва така. Аз смятам, че като цяло последните години доверието в джипитата се повиши, тъй като е много нисък процентът на пациентите, които си сменят личния лекар през последните 2-3 години.
Как се печели доверието на пациентите?
Печели се всеки като си върши работата, а нашата работа не е едностранна. За да има успех едно лечение, трябва да има ангажираност и от страна на пациента, който да спазва дадените от лекаря указания.
Да, но освен да е добър специалист, личният лекар трябва да е и отзивчив. Не е тайна, че някои джипита не се отзовават, когато бъдат потърсени в извън работно време, или поне им е неприятно да ги безпокоят пациенти.
Според мен за тези години се създаде едно напасване между характера на лекаря и на пациентите. Не говоря само за себе си, може би при всички колеги е така, може да се каже, че почти няма напрежение и конфликтни ситуации.
А има ли напрежение между личните лекари и „Бърза помощ“, защото много често пациенти прибягват до Спешното, вместо да потърсят джипито си?
Има известно напрежение, но това донякъде е наследство от първите години на реформата, когато беше внушено, че личните лекари трябва да са 24 часа непрекъснато 365 дни в годината на разположение, което е абсурдно. Оттам се създаде това напрежение, още повече, че като цяло и заплащането на колегите в „Спешна помощ“ е по-ниско, отколкото в останалите сектори в здравеопазването. Ако трябва нещо да се променя в тази насока, е да се създаде структура за обслужване в извънработно време на пациентите, които не са истински спешни случаи. Друг вариант е да се увеличи персоналът на работещите в „Спешна помощ“, за да могат те да се справят с по-големия поток или пък да се създадат т. нар. колцентрове.
Дежурният кабинет, който джипитата открихте в началото на март в Свиленград, разтовари ли до известна степен работата и каква е посещаемостта досега?
Още е много рано да се прави някакъв извод, защото не е минал и месец откакто го разкрихме, но поне за съботните и неделните дни донякъде личният лекар може да се чувства спокоен, че може да напусне града и има кой да поеме случаи от неговата практика. Постепенно се повишава посещаемостта на този кабинет.
Българското здравеопазване е с изцяло ново ръководство, имаме нов министър, нов управител на Здравната каса. Какви са очакванията?
Едва ли ще има подобрение. Защото нещата не стават само с реформи, а с финансиране.
Кои са най-неотложните проблеми пред личните лекари, които трябва да бъдат решени своевременно?
Много сериозен проблем е свободното време на личния лекар. Този кабинет, който в момента е разкрит, е един компромисен вариант през почивните дни 6 часа да има човек, който да обслужва пациентите. Трябва да се разкрие структура, която наистина да поеме случаите в извънработно време и да покрие целия период, през който ние не сме на работа. Друг голям проблем е обслужването на селското население, което непрекъснато намалява, по селата са останали предимно възрастни хора. Понеже финансирането при нас е свързано с брой пациенти, те не могат да донесат толкова приходи, че да има назначено лице, което да е ежедневно на тяхно разположение. Според мен трябва да се намесят общините и да субсидират тази дейност – да се назначи медицинско лице, да се поемат разходите относно издръжка на помещение, осветление, отопление, вода и т. н. Друг голям проблем е специализацията по обща медицина. В Свиленград в момента трима колеги са завършили теоретичното си обучение и според последната наредба незнайно защо, въпреки че 10 години вече работят и си изпълняват договорните задължения като лични лекари, трябва да проведат 6-месечен стаж в акредитирана практика за първична помощ, каквито има не повече от 10 за цяла Южна България. А чакат провеждане на практическо обучение може би около 500-600 души. Така реално тези хора няма как да преминат това обучение. Абсурдна е ситуацията. Доколкото знам, срокът за завършване на специализацията на тези колеги изтича в средата на 2014 г.
Наблюдава се спад в интереса към лекарската професия. Защо има отлив?
В момента най-младият общопрактикуващ лекар в Свиленград е на над 40 години. За последните 10 години няма нито един новозавършил колега, който да е започнал работа тук като общопрактикуващ лекар. За да разкриеш практика, трябва да си взел специалност. Положението е много сериозно. Така е за всички специалности. Голяма част от младите колеги заминават за чужбина заради по-доброто заплащане. Според мен стартовата заплата на един лекар трябва да е минимум 1 000 лв., а на медицинстката сестра – 500 лв. При сестрите проблемът е изключително сериозен. Тотален отлив. В момента в доболнична помощ специално при личните лекари в Свиленград само една-единствена сестра не е пенсионерка. Този проблем важи за целия сектор. След 10-15 години не само сестри, но и лекари няма да има. Ако нещо ще се предприема, трябва сега да се вземе решение. Не може лекар да се създаде за една година. Минават минимум десет години. Без добро заплащане няма нищо да се промени, това е истината. Аз съм съгласен, че лекарската професия е призвание, но не може да се живее само с призвание.
Тук има проблеми със специалистите в доболничната помощ. Много от тях са приходящи и идват за няколко часа седмично. Това затруднява ли лечението на пациентите?
Затруднява, когато става въпрос за остър проблем, който не търпи отлагане. Но при хронично болните нещата търпят отлагане, посещенията са планови. В това отношение нещата също няма да се разрешат, защото специализациите са блокирани в момента. За млади хора, които сега са взели специалност пък, да започнат работа в малко населено място е абсурд. Те бягат в големите градове или в чужбина. И всичко това става на фона на едно застаряващо население. За моята практика съм правил сметка, че между 30 и 35 процента са с хронични заболявания, които изискват наблюдение.
Интервюто взе: Николай КОЛЕВ
