Имаме възможности за развитието на екологичен, винен и културен туризъм, да ги използваме

- Свилене, какви са екологичните проблеми на Свиленград? 

- Водата, разбира се, идва на първо място. Питейната вода е най-застрашеният ресурс в околната среда, ползван от човека. Горещият климат по нашия край ще прави водата все по-важна. А при нас, освен мръсна, питейната вода е и най-скъпата в България (гони 4 лв. кубика). Не успяхме да се откачим от ВиК-Хасково, защото предишното правителство на ГЕРБ даде заден ход на водната реформа. Уж общините щяха да стават собственици на тръбите и помпите, уж си направиха асоциации и договори - и всичко спря. Отново сме зависими от ВиК-Хасково, а в тяхната инвестиционна програма Свиленград не присъства въобще. Няма предвидени никакви съществени капиталови разходи за подмяна на тръби и помпи, нито за нови кладенци. Общината няма приходи и няма откъде да инвестира сама. А парите от сметките за вода заминават за Хасково и ние нищо не виждаме от тях. Това не е проблем само за нашия град - решението е на национално ниво, през Закона за водите. 

- А въздухът? Зимата преди пандемията имаше задушливи дни. 

- Въздухът е проблем основно през зимата, най-вече заради печките на твърдо гориво. И нека не бягаме от причината - социалните помощи на твърдо гориво. Откакто ги въведоха, хората си накупиха турски печки на дърва и брикети. Преди това почти всички ползваха електрически уреди за отопление, а сега делът на електроуредите намаля. Съответно зимата, като спре вятърът по реката, всички сажди се задържат в ниските части в града и ги дишаме. Решението е отново на национално ниво- социалните помощи към сметката за ток да заместят помощите в твърдо гориво. 

- Какво един „зелен“ кандидат може да предложи за икономиката? 

- Нека си гледаме нашия град. Казината иззеха работната ръка от производството и нови инвеститори в цехове и фабрики няма. Хазартът обаче е неустойчив бизнес - пандемията и затварянето на границите го показа. Имаме дадености и за друг вид туризъм, екологичен, който носи повече приходи - имаме развит орнитоложки туризъм близо до града, имаме страхотни дадености за винен туризъм, имаме и най-запазените културни паметници от средновековието - крепости, мост, скални църкви.  Транспортът и спедицията обаче задържаха позиции в Свиленград и още са живи.  ЕС по зелената сделка е развързал кесията за технологичен преход в транспорта. И по-специално в щадящия природата транспорт, какъвто е жп-транспортът. Какво имаме при нас? - една напълно ремонтирана жп-линия от Европа за Турция. И втора линия за пристанището в Александруполис, която гърците в момента бавничко ремонтират. Време е да станем товарен кръстопът - имаме складовете, имаме жп-възел, имаме географско положение. Въпросът е да не изтървем Зелената сделка. 

- Имате ли конкретни предложения в тази  връзка? 

- Съживяването на Безмитната зона. Разбира се, тя вече не може да бъде безмитна, тия времена отминаха. Но има терен на добро място за претоварване от TIR на влак и обратно, има близкия жп-възел, паркинги и складови помещения. Преди няколко години се провали последният опит на ОбА да привлече австрийски инвеститор - защото държавата не си даде зор да придвижи проекта. А зоната е държавна, там е проблемът, зависими сме от министерства.   

Друга идея - пътническа връзка до ГКПП. Така служителите на ГП и Митница ще могат евтино и бърза да ходят на работа или да се придвижват от/до административните сгради на Гарата. А жителите на Капитан Андреево и Генералово ще могат да ползват лесна и евтина връзка - не всеки кара кола, а и не всеки иска да троши гориво и полуоски по разбития път. 

И данъчна децентрализация - част от данъчните приходи трябва да остават в общините. И не само данък печалба - но и от облозите върху хазарта. Законът в момента не позволява общината да таксува казината. Ами нека тогава общината получава част от държавните данъци. За да има пари за регионално развитие - училища, здравни пунктове и болница, регионално развитие, общински пътища.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!