Д-р ист. н. Веселина Узунова, кандидат за народен представител от КП „Национално обединение на десницата“: Инфраструктурата, качеството на водата, земеделието и туризмът трябва да бъдат приоритетни в Хасковска област

Да обърнем повече внимание на работещия човек, аз съм за въвеждането на минимално почасово заплащане на труда

Веселина Узунова е на 37 години от Хасково. Тя е доктор по история, автор на книги, научни и научнопопупярни публикации в областта на българската нова и най-нова история, стопанска история, човешки права в периода на тоталитаризма и политика в Близкия изток.

Д-р Узунова е с преференциален номер 105 в листата на КП „Национално обединение на десницата“. Водачът на листата е друг академичен кадър – инж. д-р Илия Зюмбилев, на 36 години, преподавател в Аграрния Университет в Пловдив. В листата на коалицията са още икономистът Живко Димитров, учителят Марин Калинков, икономистът Живко Лозев и Пламена Христова – консултант продажби.

– Вие сте кандидат за народен представител от КП „Национално обединение на десницата (КОД, БЗНС, БДФ, СЕК) . Защо решихте да се кандидатирате от тази коалиция?

-Това решение го взех спонтанно. От доста време наблюдавам политическите процеси в страната, а и като историк мога да си извадя някои и тъжни изводи. Помня през 1991 г. в Народното събрание влязоха академици, професори, хора със силна, лична позиция, хора културни и уважавани от обществото. Това после много се промени и политиката се превърна в занятие на простия, алчния, крадливия и най-вече некадърния. Човек остава лесно с чувството, че за повечето от тези хора сякаш друга работа не се е намерила, та са станали „народни представители“. Случайни хора, които са си купили депутатските места и сега говорят вместо мен, и вас, и всички нас! Ние, от консервативното дясно, сме поели нелеката мисия да променим това статукво и да върнем доверието и уважението на народа към парламентарната институция.

– Коалицията се позиционира в дясното политическо пространство. Според Вас понятията „ляво“ и „дясно“ в политическия живот на България не са ли размити?

– Бяха размити донякъде, но в последните години нещата взеха да си идват на мястото, т.е. левите формации печелят симпатиите на социално слаби, хомосексуалисти, екоактивисти и пр., докато десните са насочени към средната работническа класа, защитава традициите и ценностите в обществото, семейството, като основна градивна единица на обществото, стабилните и растящи доходи на можещите и работещите и контрол върху пилеенето на държавни средства за вредни социални политики.

– Какви са основните, най-важните проблеми на Хасковска област, които приоритетно трябва да бъдат решени?

– Инфраструктурата, качеството на водата, земеделието и туризма. Мисля, че за първите две не е нужно да пояснявам. За земеделието – тъй като Хасковският край е традиционно земеделски и земята винаги е била нашето съкровище, то проблемите на този сектор трябва да бъда приоритетно решавани. Огромен проблем в последните години е обезлюдяването и липсата на работна ръка, както на общи стопански работници, така и на оператори на машини и техника. Този проблем е довел много стопани до извода, че земеделието е без перспектива и това задълбочава обезлюдяването на селата. И в тази връзка земеделието и туризмът могат много да си помогнат взаимно, макар туризмът да ни е някак по-нов сектор с отварянето на „Маказа“ и преминаването на десетки хиляди туристи през Хасково.

– Как виждате шансовете си да влезете в бъдещия парламент?

– Виждам огромна перспектива пред „Консервативно обединение на десницата“ и смятам, че колкото и нестабилен да е следващият парламент към нас ще се насочат много избиратели с десни политически убеждения, които искат да видят една стабилна икономически България, която се завръща към нормален и достоен живот.

– Ако станете депутат, какво бихте променили?

– Много неща, защото е необходимо да се променят твърде много, останали още от времето на социализма порядки. Имах възможност отблизо да наблюдавам развитието на Словакия през последните 10 години и съм изключително впечатлена от прехода, който тази държава извървя. Изглежда, че там законотворецът е помислил за всичко и затова тяхната икономика е във възход: адекватна образователна система, модерно трудово законодателство, концентрация на държавата върху секторите на икономиката, които са най-перспективни и привличат чуждестранните инвестиции. Ние, в България, трябва да вземем пример от страни като Словакия, като започнем от промяна на Кодекса на труда. При нас фокусът на обществото постоянно се поставя върху социално слабите групи. Това е „болният човек“ в държавата и често оставаме с усещането, че този болен човек е навсякъде и ние всеки ден мислим, как да го излекуваме. Малко се говори за здравия и работещ българин, който практически издържа болния. От какво се оплаква той? И за да насоча обществения фокус към неговите проблеми, бих въвела минимално почасово заплащане на труда, вместо досегашното месечно възнаграждение. Това е практиката във всички страни в ЕС – по-гъвкаво, по-справедливо заплащане, насочено към качеството и резултатите на работника или служителя. Незаменимо и много мотивиращо е преимуществото да получаваш възнаграждението си на база на постигнатото, както гласи и мотото на Консервативно обединение на десницата: „Свобода и всекиму своето!“

Купуването и продаването на гласове е престъпление!