Заради близостта до границата с Турция и Гърция на Свиленградската околия се пада водещо място по броя на бегълците и разработките на ДС срещу тях
Д-р Веселина Узунова, гл. уредник РИМ-Хасково, Институт за исторически изследвания на БАН
В цяла България – от големия град до най-малкото село, се извършва обща поетапна ликвидация на традиции, европейски порядки и свободно гражданско общество. Хиляди са избитите без съд и присъда в първите дни след преврата по указания от намиращия се в Москва Георги Димитров За да придаде правна форма на развихрилия се терор, както и пълна амнистия на палачите от първите дни, правителството на Кимон Георгиев приема 3 извънредни закона: Наредба-закон за Народния съд, Наредба-закон за ТВО за политически опасните лица и Наредба-закон за защита на народната власт.
За политически опасно лице се считал всеки, който е опитал или възнамерявал да опита да напусне нелегално страната. По границата с Турция и Гърция са изградени допълнителни застави, многократно е увеличен съставът на гранични войски, властта призовава своите верни привърженици за по-голяма бдителност около границата. Единственото условие за назначението на граничари е лоялност към народната власт. Затова и към 1956 г. почти всички служещи в офицерския състав на гранични войски и гранична милиция нямат завършено средно образование. На населението е внушаван страх от диверсанти и шпиони, които се стремят да проникват в нашата страна, за да рушат устоите й. Тези страхове са подстрекавани по всякакъв начин, включително и с театрални постановки.
През 1953 г. из театрите в областта се поставят пиесите „Искри в нощта” и „Верни на клетвата”, целящи да „разобличат пъклените планове на англо-американците”, за антидържавно настройване на населението. Идеологическото мотивиране на тези действия се оправдава и позовава на „деликатното разположение на Хасково между две вражески граници”. За ползата от тези стъпки се цитира едно изявление на граничар от Момчилград : „Вашата пиеса ме ентусиазира по-крепко да държа шмайзера и по-зорко да бдя на родната граница”.
Изградената през 50-те години телена гранична ограда за защита на българската територия по-скоро имала за цел да възпира желаещите да напуснат нелегално страната, които не били никак малко! Затова населените места около границата с Гърция и Турция са затворени и до 1989 г. до тях се достигало само със издадени от МВР открити листове.
Хасковска област е една от най-засегнатите от мероприятията на новата власт, за което свидетелстват малкото останали документи и събраните спомени на някои от пострадалите.
За да издири и обобщи тази информация, Регионалният исторически музей/ РИМ/ публикува непълен поименен списък на репресираните в областта. Линк към списъка. От него ясно се вижда, че основно пострадали в първите години след преврата са царски офицери, адвокати, търговци и индустриалци, свещеници, лекари и фармацевти, учители, полицейски и висши държавни служители, т.е. представители на тогавашната българска интелигенция. След обесването през 1947 г. на Никола Петков, лидера на опозиционната БЗНС и забраната на партийната й дейност, възникват т. нар. „земеделски конспирации”, целящи отмяната на тази забрана, разтурване на ТКЗС-тата и сваляне от власт на правителството на ОФ. Доколко тази съпротива е била активна и ефективна не е много ясно, но бягствата през границата с Гърция и Турция на хиляди българи от Хасковския край е неоспоримо доказателство за репресивния характер на режима, насочил най-античовешките си страсти срещу онези българи, потърсили спасение отвъд Желязната завеса. Вероятно затова архивите на службите точно за Хасковска област са унищожени в края на 1989 г. и от тях са останали само части от документи, свидетелстващи че „народните врагове” на партията-държава са били всъщност най-обикновени хора.
Изготвената в РИМ-Хасково справка обхваща малко над 2 хил. души, от които най-много са в гр. Хасково – 343 души. В останалите градове – 123 са от Свиленград, 95 от Любимец /тогава още село/, 71 от Димитровград, 70 – Симеоновград, 74 от Харманли. 235 души са безследно изчезналите и убитите в първите месеци след преврата, а 192-ма са въдворените в концлагери. От тях само в ТВО „Белене” са изпратени 121 души. Най-многобройни са издирените имена на преминалите границата, осъдените или убитите „изменници на Родината” и техните изселени семейства – 830 души.
Непосредствената близост на границите с Гърция и Турция отрежда на Хасковска област водещо място по численост на разработките на ДС в борбата им срещу бегълците. Водената кампания срещу „бандитизма, вражеските прояви и диверсията” изглежда твърде разтегливо понятие, тъй като в себе си то включва, наред със съпротивата и всички опити за нелегална емиграция, разработки на близките и семействата на избягалите, превантивни изселвания, въдворявания, издирване и съдене на набеждаваните за ятаци и т.н. Водещо място в тази кампания заема Свиленградска околия с издирени по списъка на РИМ-Хасково 123 души репресирани само за града, 54 в с. Малко градище, 31 от с. Капитан Андреево, 16 в с. Генералово, 19 в с. Райкова могила и т.н., общо по списък 265 души, повечето от които избягали през граница, изселени от родните си места, безследно изчезнали, осъдени или въдворени в лагер.
През 1948 г. в документи на МВР се посочва, че в резултат на проведените кампании 112 души са заловени и въдворени и 26 са убитите при престрелки на границата. Известна е една акция на ДС край свиленградското с. Димитровче през април 1948 г., когато група гимназисти решава да избяга в Гърция на връх Великден. От ДС са мобилизирани 18 души с автомати и три леки картечници. При засадата са убити 7 „бандити”: 4 ученика, 1 хлебар, 1 бръснар и 1 без установена професия. Двама успяват да избягат, а 13 младежи от с. Димитровче са арестувани по случая, в т.ч. и учителят им по физика Вълко Стоев. През същата нощ е проведена паралелна акция и в местността Кандамуновия кладенец край с. Сива река, където са заловени 18 младежи от нелегалното ЗМС.
Година по-рано, друг опит за бягство се превръща в трагедия за с. Филево /дн. Върбица/. През есента на 1947 г. местни земсисти образуват група с цел бягство през границата. Групата е разкрита и на 7 септември 1947 г., единадесет млади мъже са убити на границата в района на с. Чекеларево, Златоградско. От тях 8 са от Филево, а трима въобще не са идентифицирани и след 1989 г. следите на това масово убийство са окончателно изгубени. Петко Огойски в своята книга „Записки по българските страдания” описва подробно случая с помощта на събраните материали от брата на един от убитите. Той посочва като напълно фалшифицирана информацията, публикувана във в. „Народна войска” от 24 септември 1947 г. под заглавие „Въоръжени групи от Гърция”, където се казва, че през нощта на 7 септември от Гърция е влязла бандитска група, която е попаднала на засада и е била унищожена. Надеждите на семействата на убитите за разкриване на истината за това хладнокръвно убийство остават напразни. А П. Огойски предполага, че предвид факта, че всички младежи са активни земсисти между 18 и 23 години и са ставали жертви на многократни арести и побой, е възможно да са отвлечени и закарани на границата, с цел да бъдат ликвидирани с подходящия мотив. Предположенията на Огойски, както и на семействата на убитите, се подкрепят и от факта, че МВР не води разработка за подобна банда и сред архивните документи липсва каквато и да било информация за подобни „бандитски прояви”.
Документ, озаглавен „Справка относно изселените лица в страната до 1950 г.”, дава яснота за размерите на изселванията от 9 септември 1944 г. до 1950 г. В него са посочени 980 изселени семейства от Хасковско, без да са уточнени броят на членовете им. С тези цифри, Хасково се нарежда на трето място след София и гр. Сталин /дн. Варна/, по брой изселвания от общо между 5000 и 6000 за цялата страна. В началото на 90-те години „Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация” посочва, че броят на изселените от Хасковско в периода 1950-1954 г. са 490 души. Според архивите на МВР обаче, изселените до 1953 г. са 3920 семейства от пограничните райони, семейства на „изменници на Родината” и 17790 лица, преценени като „неподходящи” да живеят в някой от шестте гранични сектора. Макар имената на всички да не могат да бъдат издирени, Хасковски окръг остава един от най-силно засегнатите от политиките на БКП за принудителни изселвания и интерниране.
На снимките: 1. Митинг по време на Народния съд. Говори Петър Кемалов, виден партиен функционер. 2. Честване на 1 май 1952 г. в Свиленград
РИМ-Хасково продължава да издирва информация за цялата Хасковска област. Връзка с нас на телефон: 0879 104 420 – д-р Веселина Узунова
