Историческият музей в Свиленград спечели ново финансиране от Министерството на културата. Проектът „Истории за коприната: забележителното културно наследство на Свиленград“ е класиран в челната петорка в конкурсната програма „Дейности по представяне на движимото културно наследство в музеите и художествените галерии“.
Отпуснатата сума ще бъде вложена в създаване на експозицията„Коприненият град“. За изработване на концепцията са ангажирани и научни работници. Постоянната изложба ще бъде подредена в строящата се сега експозиционна зала на музея, която ще има площ 160 кв.м. По съвременен начин тя ще разказва за бубарството и копринарството- част от миналото на свиленградския край. Акцент в експозицията ще бъде и влиянието на европейската мода върху облеклата и аксесоарите от коприна.
Бубарството и копринарството в Свиленград са тема на многобройни научни изследвания. Сведения за този поминък датират от края на 18 в., пише етнологът д-р Георги Граматиков. В продължение на десетилетия голяма част от произведената в Свиленград висококачествена коприна била предлагана на големите пазари в Одрин, Солун и Истанбул, а едрите търговци изнасяли готовата продукция и на италианския пазар.
В края на 19 в. и началото на 20 в. населението на Свиленград и околните села произвежда годишно до 3500 унции бубено семе, а за отглеждането на бубите се изграждат специални къщи с чардаци. Формират се големи градски фамилии, които държат първенство в производството на пашкули: Бояджиеви, Хаджипетрови, Сарколеви, Марашлиеви, Братя Гачеви. В домашната копринена индустрия по-известни са имената на хаджи Грудю и дядо Тодор, които през 1905 г. представят на вилаетската изложба в Одрин бяла и жълта домашно точена коприна и получават медали.
Сега Историческият музей се обръща към свиленградчани с молба да предоставят стари снимки от семейните албуми, спомени, вещи, които да обогатят бъдещата експозиция.
СМ
