Творческа среща с поетесата Светлана Николова организира Лайънс клуб „Свилена“ в Свиленград. Културното събитие се състоя в библиотеката в понеделник. Поводът бе световният ден на книгата, който е на 23 април и който дамите от клуба всяка година отбелязват.
След кратко представяне на авторката, поетесата прочете свои стихове от издадената през миналата година нейна втора стихосбирка „На раменете ми“. Тя отговори на въпроси на присъстващите, а в края на срещата надписа книга с автограф и пожелание на всеки.
Светлана Николова Ангелова е филолог, журналист и PR, притежава и магистърска степен по „Дипломация и международни отношения“. От 2017 г. работи в образователната сфера като зам.-директор на професионалната гимназия „Захари Стоянов“ в Харманли, специализирала е „Организация и управление на образованието“.
Занимава се активно с обществена дейност, радетел е за съхранението и популяризирането на националната културна ценност „Изворът на Белоногата“ до Харманли. През 2022 г. получава приза „Доброволец на годината“ за опазване на културното наследство.
Светлана Николова е автор на стихосбирката „Дъждовни магистрали“, обявена за „Книга на 2014 г.“ от КДК Хасково в рамките на Националния конкурс „Южна пролет“ 2015.
През октомври, 2023 г. излезе от печат и втората й поетична книга „На раменете ми“, изд. „Изида“, която се издава с подкрепата на Министерство на културата. 43 от общо 47-те стихотворения, включени в книгата, са отличавани с национални и международни награди.
Светлана Николова е носител на над 50 национални и международни награди за поезия и проза. Тя печели първо място и на проведения през 2020 г. в Свиленград Национален поетичен конкурс "Жената - любима и майка" .
На раменете ми
Светлана Николова
На този тъй дълъг и мокър пазар,
все не намирам с кого да говоря.
Няма къде да оставя и моя товар -
сергиите са заети с послушни хора.
Те няма да мръднат от своя тезгях.
Те няма да срещнат нивга Голгота.
А аз все вървя, стиснала своя страх,
че те няма да срещнот живота.
Ала вървя и им раздавам картини
от децата, които рисуват в дъжда -
мокри рисунки, с размазано синьо,
върху които е паднала детска сълза.
И купувам гнилото на всеки тезгях,
плащам почтено с последните ризи,
вече прозира гърбът ми, жигосан от тях...
Но ето, че някой ми маха наблизо -
обръщам очи към поредния грях,
ала виждам човек да си къса хомота
и поставил табела "Подарък" на своя тезгях
се готви да тръгне с мен. Към живота.
Тогава съзрях го много ясно в дъжда -
зеления път, който сочи нагоре.
И стиснала рисунките с детска сълза
станах стълба за другите хора.
