Навършиха се 135 години, откакто братята Херменегилд и Карел Шкорпил издават първата книга от поредицата „Паметници из Българско“ със заглавие „Тракия“ (Сакар планина и околността й). В нея именитите автори, създателитна българската археология и музейно дело, описват селища и местности, сред които са Свиленград и Левка.
„Почваме издаването на нашите изследвания като имаме единственото желание да подействуват за пробуждането и почитанието към родните старини. Надяваме се да бъдат посрещнати с одобрение от българските книголюбци“, пишат двамата изследователи. Мотото на книгата е „Познай себе си“. В нея се посочва, че народонаселението на Сакар планина и околността й е 70 хил. жители, на 1 кв. миля се падат 127 души. Братята Шкорпил отделят внимание на мегалитите в района, които наричат любопитни паметници от една неизвестна цивилизация.
"Това са продълговати четвероъгълници от грубо дялани камъни, побити в земята и покрити отгоре с един голям плосък камък. Материалът е местен червенослюдест гранит, всички са обърнати на юг. Местните хора вярвали, че едно време в тях живеели исполински хора“, пишат изследователите. „Когато народът ,който ги е правил, е бил принуден да напусне, били засипани, за да се запазят от неприятелско осквернение. Народът, на който са принадлежали ,е бил силен и могуществен,“ допълват те.
Сред описаните долмени е и намиращият се край с.Левка, за който „Старият мост“ е писал. Той бе почистен и стана достъпен за туристи едва след 2017 г. Отделени са редове за средновековната крепост до селото. Там се намирал пречупен стълб от варовик от римски времена със старогръцки надпис в чест на император Александър Север. Развалините край Левка показват, че произлизали от голям град,“ на много места тумтяла земята, като че отдолу има праздни места“, пишат авторите.
Книгата съдържа подробно описания на пътя от Одрин до Пловдив, играл важна роля от памтивека: “След като минем Лефка дереси, влизаме в град Мустафа паша, откъдето е преминавал римски път и се е намирала станцията Бурдипта, описани и от Константин Иречек. Станцията е западнала, в нивите се забелязват парчета тухли. Хората приказвали за една дупка, от която се влизало в подземна черква, там намерили уж някакви скъпоценни неща. Камък с надпис от черквата бил пренесен в пограничното село Бунарчево /Изворово/, турили го в селската черква за престол. Край село Аладаа /Пъстрогор/имало “остатки от калдаръм“ от пътя, който водел до станцията Кастра Рубра“, четем още в описанието.
Погледът на авторите се спира и на село Черномен, на крепостта Неутзикон до с.Мезек, на връх Курт кале. Скици и чертежи, направени на ръка, допълват издирените факти...
До Освобождението българските земи са били посещавани и проучвани от редица учени и пътешественици. В техните описания обаче се срещали предимно сведения за живота на българите, само мимоходом се споменавали отделни паметници и находища на старини, сведенията за които били много оскъдни и не давали ясна представа за останките от старите култури по нашите земи.
Първите научни изследвания на Карел Шкорпил са насочени към историческите паметници в Южна България. Благодарение на него се появява първото описание на уникалните мегалити в Сакар планина. За първи път той разделя многобройните могили, с които е осеяна нашата страна, на селищни, погребални и надгробни. Карел Шкорпил идва в България, следвайки стъпките на по-големия си брат Хермин, в края на XIX в., за да даде и своя принос в просветното дело на новоосвободената ни страна. Остава до края на дните си в България и работи всеотдайно в интерес на нейното научно и обществено дело. Работи неуморно цели 60 години, като през това време открива и изследва много мегалитни паметници, селищни и надгробни могили, останки от стари пътища , мостове, селища и крепости, гранични и защитни окопи и валове, гробници и некрополи, старохристиянски църкви и манастири,събира етнографски паметници, записва множество легенди. Поради големия интерес към книгата на братя Шкорпил за Сакар планина и околността й, в наши дни тя е преиздадена в поредицата "Съкровищата на българската наука".
Златка МИХАЙЛОВА
