Бившият треньор по борба Атанас Господинов и съпругата му Огняна превърнаха дома си в открит урок по родолюбие, за да палят искрата у младите
Ако някога пътувате до свиленградското село Студена, просто забавете хода. На една от улиците има дом, който няма как да подминете с лека ръка. Не заради луксозна архитектура или скъпи огради, а заради очите, които ви гледат от фасадата – очите на хората, благодарение на които днес ни има. Това е къщата на Атанас и Огняна Господинови, които решиха да превърнат стените на дома си в нещо много повече от мазилка и тухли, а в жива памет. Върху фасадата са изрисувани шест личности, оставили незаличима следа в историята ни – хан Аспарух, хан Крум, цар Симеон Велики, Христо Ботев, Васил Левски и Райна Княгиня. До всеки портрет са изписани името му и кратко послание.
Идеята е на Атанас – бивш треньор по борба в Свиленград. Дълги години той живее и работи със семейството си в Англия, но още преди да купи къщата в Студена, носи в сърцето си една мечта: „Някой ден ще се завърна в България, ще купя къща и ще изрисувам част от историята ни.“ Днес думите му вече са реалност.
Защо точно тези шест личности? Семейството отговаря единодушно, че всеки от тях носи различна част от славната история на България. „Честно казано, не беше лесно“, разказва Огняна. „Всеки от тях е допринесъл България да я има на картата. Те са нашата история – символ на преданост, смелост и вярност.“
Ако днес имаха възможност да разговарят с тях, Господинови биха отправили към всеки един от шестимата своето послание. Към хан Аспарух то би било: „Ти прекоси Дунав и положи основите на държава, която продължава да съществува повече от 13 века. България още е тук. Името ти още се произнася с уважение.“ На цар Симеон I Велики биха благодарили за Златния век, защото словесността, книжнината и културата от неговото време са причината и днес да имаме самочувствието на народ с огромна история. Думите им към Христо Ботев носят дълбока признателност: „Стиховете ти още карат хората да настръхват. Ти не само писа за свободата, ти заложи живота си за нея – и след толкова години думите ти продължават да звучат страшно истински.“ Към Апостола Васил Левски се обръщат с откровението, че макар България днес да не е съвсем онази „чиста и свята република“, за която мечтаеше, българите все още го носят като своя морална мярка. А на Райна Княгиня биха казали с възхищение: „Ти си била млада жена, когато си имала смелостта да застанеш до една огромна кауза. Знамето, което си ушила и понесла, се е превърнало в символ. Днес момичета и жени знаят името ти и виждат в теб сила, достойнство и кураж.“
Портретите са дело на художника Даниел Русев – учител по изобразително изкуство в Хасково. За 15 дни той превръща мечтата на семейството в реалност, а резултатът не остава незабелязан. Хората от Студена се радват на необичайния дом. Mного от преминаващите спират, за да се снимат и да ги поздравят. Не са малко и онези, които идват специално с внуците си. Най-ценната реакция за семейството обаче е на от тяхната 9-годишна дъщеря Анастасия. 
Макар да израства в Англия, момичето винаги е слушало за историята ни у дома, но когато пристига за ваканцията и вижда изрисуваните стени, всичко изведнъж оживява пред очите ѝ. „Тате, това е невероятно! Всичко, за което ми разказваше, сега е пред очите ми. Все едно историята наистина е оживяла!“, възкликва тя. За родителите ѝ този момент е най-голямото доказателство, че проектът постига целта си. „У дома винаги сме ѝ разказвали за България, но тук, пред тези портрети, у нея се запали съвсем различно любопитство към корените ѝ“, споделя Огняна. „Започна да пита още повече, да търси дати, да сглобява цялата картина. Надяваме се да запалим същата искра и у други млади хора, защото нагледните неща съживяват историята по начин, по който никоя книга не може.“
Атанас също вижда в рисуваните образи нещо много повече от украса: „В днешно време децата са малко поизгубени в интернет, играят игри, гледат клипчета, но малцина познават историята ни. Всичко, което им се предлага по лесен начин, ги впечатлява. Затова нарисувах къщата, за да ги грабне, да се спрат и да научат кои са и на какви велики предци са наследници. Искаме да събудим самочувствието на хората, да ги накараме да се гордеят с корените си, без значение къде по света се намират.“
Идеята не спира дотук. По къщата има място за още личности, но този път времето и техническите условия не са позволили проектът да бъде завършен изцяло. Семейството вече планува продължение. Атанас подсказва, че върху фасадата е останало място за още исторически личности. „Работим и по още един проект, но засега няма да го разкриваме“, загатват те.
Ако зависеше от Атанас, би изрисувал всички велики българи върху дома си без колебание, но мястото върху стените просто не стига. Понякога, докато гледа портретите, той не може да не се запита: ако тези хората можеха да видят днешна България, биха ли се жертвали отново? Как биха ни събудили днес и как биха ни накарали пак да бъдем задружни? Може би точно в тези въпроси се крие истинският смисъл на необичайната къща в Студена. Не просто да показва миналото, а да ни кара да се замислим какво правим с наследеното от него. Затова Атанас има и свое лично послание към шестимата герои от стената: „Вие сте живели в различни векове, но сте оставили една и съща задача на нас – да пазим България не само като земя, а като език, памет, достойнство и народ. Надявам се да сме достойни за това, което сте ни оставили.“
Диляна ЦВЕТКОВА