Най-ценната ми награда не е материалната, а доверието на зрителите. През последните години сякаш Свиленград показа хора за пример
За поредна година нюзрумът на NOVA отличи най-заслужилите колеги в своите редици. Наградите бяха определени чрез тайно гласуване в 10 категории. За "Репортер на годината" бе избран свиленградчанинът Стоян Нешев:
- Стояне, честита награда! „Старият мост“ следи кариерата ти от самото начало, като сме публикували твои статии и на нашите страници. Разкажи ни повече за себе си, за семейството и за пътя ти дотук.
- Много ви благодаря! Голям фен съм на "Старият мост" още от ученическите си години и помня всяка една моя статия, публикувана във вестника. Наградата "Репортер на годината" на NOVA много тежи, защото колеги са гласували за мен. И то в една турбулентна година - на напрежение, на кризи, на промени. За себе си не обичам много да говоря. Не смятам, че съм толкова интересен. Повечето читатели на "Старият мост" вероятно знаят, че съм от Свиленград. Родителите ми живеят тук. Имам баби и дядовци в селата Дервишка могила и Планиново. Занимавам се с журналистика от студентските години. На практика от 2011 г. Започнах в криминалния отдел на вестник "Труд", тогава ръководен от Анна Заркова. Впоследствие работих и във вестник "24 часа". Сега вече от 6 години съм в Новините на NOVA. Основно се занимавам със съдебни и криминални теми. Следя отблизо и събитията в Северна Македония, Сърбия, Албания и Косово.
- Имаш редица спечелени награди през тези години на неуморим труд. Тази или някоя друга ти е най-ценната?
- Най-ценната награда не е материалната, а доверието на зрителите. А то се печели, когато си честен с тях.
- Когато чу името си за „Репортер на годината“, каква беше първата мисъл в главата ти?
- Че трябва да продължа напред, защото има още какво да науча за професията и от професията. Разбира се, исках и да благодаря... Първо, на Марта Евтимова - главният продуцент "Новини и актуални предавания" на NOVA, която създава нормална работна среда в нюзрума в едни трудни времена за медиите.
- Тази награда идва след тайно гласуване от колеги. По тежи ли признанието, когато идва от хора, които знаят колко струва всеки репортаж отвътре?
- Това е вотът на колеги, с които работим ежедневно. Работата на тв репортера е работа в екип, тоест заедно с шофьор и оператор на терен. Впоследствие - с монтажист и продуцент/ редактор. Включително и стилист. Верига от професионалисти. Затова казах, че наградата тежи.
- Кой е най-интересният и запомнящ се случай, който си отразил тази година?
- Лично на мен най-интересно ми беше, че успяхме да заснемем един филм за българския контингент в Косово по време на мисия, който кръстихме "Без отстъпление". Заедно с оператора Димитър Василев на практика се внедрихме в базите на КФОР в Прищина и Печ за 3 дни, за да покажем отблизо какви задачи изпълняват нашите военнослужещи. Чакахме месеци разрешение да снимаме там, но си струваше. Бяхме в най-младата държава на Балканите, където мирът е много крехък, в момент, когато Косово се готвеше за местни избори. Нашите войници преди да бъдат мироопазващи сили, са хора с големи сърца с войнски дух. Мислех си, че този дух е вече отживелица. Но те ме опровергаха. 
Сн.: С българския контингент в Косово
Най-запомнящите се случаи, за съжаление, са трагедиите. Трагедиите, които след себе си разкриват и престъпления. Това лято едно 8-годишно дете загина по време на почивка с родителите си, падайки от парасейлинг. Забележете - заради неизправна сбруя. Този случай показа, че у нас няма ясни правила и контрол за безопасност на атракционните. Така са я карали! С години. Сега започнаха да променят закони и да вменят задължения на иначе многобройните институции, които отговарят за всичко друго, но не и за изправността на парашута. След този случай трябваше площадите да се напълнят.
- При всеки един от нас идва момент в кариерата, в който се съмняваме дали вървим по правилния път. Как тази награда променя този вътрешен разговор?
- Става дума за принципи. Те винаги са едни и същи и не се променят. Първо, никога не добавяй нещо, което не е било там. Второ, никога не заблуждавай публиката. Трето, бъди колкото можеш прозрачен за своите методи и мотиви.
- Криминалният репортер често вижда най-тъмните страни на обществото. Какво те държи буден нощем – историите или отговорността да ги разкажеш честно?
- Чувството за справедливост. То ме държи и ме кара да продължавам. Вероятно и заради него не съм загубил интереса към журналистиката. Да, права си, когато отразяваме престъпления, много по-често се сблъскваме с тъмната страна на обществото. Но понякога тъмната страна е скрита и в дупка на пътя, за която са били отпуснати обществени средства, но тя стои незакърпена или са я ремонтирали "през пръсти". И заради тази дупка загиват хора по пътищата.
- Къде е границата между смелостта и безразсъдството, когато си на терен?
- Много често не се замислям. Озовавал съм се в опасни ситуации. И то най-вече срещу агресивни хора, които не искат да отговарят на въпроси. Последният пример е от миналата седмица, когато потърсих близки на директора на столично училище, който монтирал незаконно камери в тоалетните му. Тогава негов близък се нахвърли срещу мен и оператора. Започна да ни гони от жилищния блок, да използва нецензурен език, да бута оператора и т.н. А аз го питах едно-единствено нещо, защо директор слага камери в тоалетните, скрити в датчици за движение.
- Каза, че думата ти за 2025. е „протест“. Какво общо имат протестите в България и на Балканите и къде са съществените разлики?
- Енергията на младите. В Сърбия недоволството, което продължава повече от година, се отключи след срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад, която взе живота на 16 души. Протестите там започнаха от студентите, последваха ги стотици хиляди. В Северна Македония загинаха 63-ма души след пожар в дискотека в Кочани. Спомням си няколко дни след трагедията след призив от студенти центърът на Скопие събра хора от цяла Северна Македония. Но и в Сърбия, и в Северна Македония властта остана глуха за исканията за оставка. В края на годината и у нас се надигна протестна вълна, която – за щастие – не беше провокирана от трагичен инцидент, а от нетърпимост към политическата арогантност. В авангарда на недоволството застана поколението Z, чиято енергия доведе до светкавичен резултат: постигане на основното искане – оставката на кабинета.
- В епоха на шум, фалшиви новини и бързи присъди как се печели доверие на улицата и пред екрана?
- Трябва да си честен! И това се усеща. Не можеш да излъжеш хората нито на улицата, нито пред екрана. Те виждат! Опасното в случая е, че много често социалните мрежи се използват да атакуват емоциите на хората, без да се предоставят факти. Много е комфортно от дивана да се раздават присъди кой е виновен и кой не. И да се насъсква срещу... Било то срещу традиционните медии, срещу лидерите на различно от твоето мнение и т.н. И така губи представата какво всъщност е в действителност. Защото се водиш от емоциите... Без да се замислиш!
Сн.: Преди жива връзка
- Имало ли е случай, в който истината е била по-неудобна от всяка версия и въпреки това си я казал?
- Истината винаги е неудобна за едната страна. Това е като в правосъдието. След дело едната страна е губеща. Когато разчиташ на фактите, няма как да сбъркаш! А недоволните от фактите няма да те харесат. Но не е и това целта да се харесаш на някого. Тоест, когато си съобщил нещата такива, каквито са - всяка атака впоследствие ще бъде безпочвена. Тя може да създаде само малко шум.
- Свиленград често остава извън националния фокус. Когато се върнеш тук, успяваш ли да изключиш репортера в себе си, или той винаги е на смяна?
- През последните години сякаш Свиленград показа хора за пример. Положителни герои. Ето например миналата година за първи път от болницата в Пловдив разказахме за свиленградчанина Светослав Димитров, който пострада като доброволец при пожарите в Сакар. В "Темата на NOVA" показахме и лицата и на другите доброволци от формированието на Свиленград: Галя, Тихомир, Валери... Пред нашата камера застана и кметът на с. Мустрак Костадин Господинов, който разказа от първо лице за битката с огъня. Когато съм в Свиленград, това означава, че съм в почивни дни. Но пък приятели и познати, когато ме срещнат, постоянно ме питат, кажи какви са последните новини... 😁
- Ако след години напиша едно изречение за журналиста Стоян Нешев, как би искал да звучи то?
- Може би това: Стоян Нешев е добър журналист.
- И за финал... Какво не показваш в ефир, но носиш със себе си?
- Казват ми, че съм много сериозен пред камера, но това е разбираемо предвид темите, по които работя. Мога и да се усмихвам! Предстоят едни от най-вълшебните празници в годината. Ето защо искам да пожелая на всички ваши читатели да имат една уютна Коледа! И ако не харесват нещо да го променят...
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА