Известният историк доц. д-р Георги Граматиков издаде нова книга- „Река Марица и светът около нея“. В нея той разглежда най-голямата българска река като фактор в развитието на българските земи през 15-19 в. и първите десетилетия на 20 в.
Изследването е изградено на базата на документи от родната история, архиви, проучвания в областта на стопанската история през епохата на османското владичество, спомени на стари пътешественици, законодателни разпоредби, описания в официални документи и в периодичния печат. Съществено място в него заема Свиленград.
Авторът разказва за река Марица и Маришката долина през древността и Средновековието, поминъците, особеното място на бубарството и копринарството, илюстрирано с много архивни снимки от Свиленград. Отделна глава е посветена на производството и търговията с ориз. Отделени са страници и за градинарството по реката. Свиленградските градинари преди Освобождението задоволяват не само местните нужди, но и тези на турския гарнизон в града, пише доц. Граматиков. Напояването на бахчите става преди всичко от реката чрез известните в миналото долапи. По статистически данни през 1931 г. с градинарство се занимават 130 семейства. Делегати от Свиленград и Любимец присъстват на голям градинарски събор на гара Раковски. Градинарският еснаф има заслужено място не само в стопанството, но и в духовния живот като носител на промени в бита и културата на населението.
Риболовът по цялото течение на реката е една от интересните теми. Доц. Граматиков припомня за Петър Детов, който учителства в Свиленград през 30-те години на миналия век и прави етнографско изследване за риболова в този край, публикувано през 1941 г. Авторът цитира и историка Анастас Разбойников, който пише, че „от реката се лови и продава в Свиленград винаги жива риба“. Интерес представлява написаното за водениците по течението на Марица. Една от първите, построени през 16 в , е в Свиленград. В края на 19 век и началото на 20 век водениците край града са 10 с 34 камъка, които използват водата за задоволяване на нуждите от брашно и ярма. Книгата поднася любопитни данни и за реката като търговски път, по който със салове се пренасяли стоки до пристанището Енос.
Интересни факти съдържа и описанието на Цариградския път и пътните станции по него, преминаването на реката, строителството на мостове. Специално място е отделено на каменния мост в Свиленград. Поместена е снимка на цар Фердинанд на моста през 1912 г. , по време на Балканската война.
Посветени са и страници на наводненията, използването на водата за пиене, реката като място за отдих и развлечение. Между многото наводнения, които преживява населението на Свиленград, е това през пролетта на 1875 г., коментирано и от тогавашните възрожденски вестници, печатани в Цариград.
В изследването си авторът се позовава и на материали, поместени във в.„Старият мост, на публикации на Атанас Куманов, Атанас Атанасов и други свиленградчани.
Книгата „Река Марица и светът около нея“ за първи път обединява целия обем от информация за описание на живота около реката за дълъг период от време. Без да претендира за изчерпателност, тя разкрива значението на реката в живота на българите. Марица остава в историята с доброто, което носи в бита и културата на населението не само от двете страни на течението и, но и за цяла Тракия, заключава доц. Граматиков.
Х Х Х
Доц. д-р Георги Граматиков е завършил Философско-историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като уредник в Окръжния музей в Хасково /днес Регионален/. От 1985 г. до пенсионирането му е негов директор . През 1991 г. защитава докторат, а от 2005 г. е избран за старши научен сътрудник. Изследванията му са посветени на проблемите на българската етнология и история, на историята на селищата от Хасковския регион . Монографиите „Узунджовският панаир“, „Хасковските минерални бани“ и „Традиционното производство на хранителни растителни масла в българските земи през ХV – ХХ век“ са издадени от Института по етнология и фолклор с етнографски музей при БАН – София. Автор е и на монографиите „Индустриалецът и дарителят Стойчо Марчев“, „История на Народно читалище „Заря“ – Хасково 1858 – 2008 г.“, „История на град Ивайловград 1912 – 1944 година“ , „По дирите на старо Хасково“ и др. В съавторство пише двутомна „История на град Хасково“, „История на град Харманли“, „Димитровград. Кратък исторически очерк“ и „История на село Сираково“. Наскоро публикува електронната си книга „Бубарството и копринарството в Свиленград“, за която „Стария мост“ писа. През 2007 г. е избран и включен в престижното издание „2000 бележити интелектуалци на ХХІ век“ на Международния библиографски център – Кеймбридж, Великобритания. Член е на Тракийския научен институт.
Златка Михайлова
Снимка: Янко Найденов
