Тази любопитна история бе описана във вестник „Старият мост“ през далечната 1996 г. Преценихме, че ще бъде интересно за читателите на stmost.info да научат за нея, затова я поместваме с пожелание за приятно четене.
Цар Борис III бил на обиколка в Свиленградския край и ловувал в района на село Дрипчево през 1939 г. Времето не било много приятно и царят решил да си поотпочине и да се запознае с тукашните хора. Спрял той в една крайна къща само с коня си и един придружител и като се представил за странник, поискал подслон и хляб.
Домакинът бай Михал посрещнал гостенина сърдечно без да се интересува кой е, настанил го на трапезата и наредил на булката си да слага яденето. Тя започнала да пренася и да нарежда солчица, лучец, сланинка, донесла и голям хляб, а домакинът взел един касапски нож и важно започнал да реже юнашки филии. Царят от неудобство около суетнята повторил няколко пъти:
- Ама няма нужда, ама стига толкова, няма кой да яде толкова хляб... Бай Михал току го поглеждал строго и най-накрая оставил хляба и зашил на царя един як шамар, като назидателно отбелязал:
- В моята къща чорбаджията съм аз!
Царят не посмял повече да се обади.
Минало доста време, но Борис не забравил плесницата на бай Михал. Решил да му даде добър урок и пратил хора да го поканят в двореца на гости. Съгласил се селянинът, стегнал се и отишъл.
Наредили царската трапеза и слугите, предупредени от царя, не спирали да пренасят отбраните гозби и да подканят бай Михал да ги опита. Селянинът се угощавал мълчаливо и не обръщал внимание на подканящите го слуги.
Царят чакал поне веднаж дрипчевецът да каже „Стига“, но той дума не отронвал. Изнервил се домакинът и попитал гостенина:
- Да слагаме ли още, байно? - царят очаквал гостенинът да каже „Стига“, но той кротко отвърнал:
- А, царю, ти си си в твоята къща – ти си чорбаджията, каквото речеш, туй ще е ...
Добрина Тончева
