В момента в страната ни виреят над милион черничеви дръвчета
Дизайнерката Лора Николаева (известна още като Лора Джийн) от Лондон иска да се върне старата слава на България като производител на коприна. Този свой стремеж тя е превърнала в кауза, пише BG Voice.
„Били сме с традиции в отглеждането на копринени буби, водещи сме били в Европа и света по производство и износ на сурова коприна. Защо да не се прокара отново „Пътят на коприната“ през България?“, пита се Лора.
Тя се определя по-скоро като креативен предприемач, отколкото като креативен дизайнер. Създава „устойчива мода“ (sustainable fashion) - дрехи от естествени материали. Противник е на бързата и евтина мода, на дрехи, които бързо се превръщат в купчини неразградими отпадъци, замърсяващи околната среда.
В последните 10 години собственият бранд на Лора Николаева - Lora Genе- се развива много добре глобално. Облеклата ѝ носят не само поддръжниците на устойчива мода и чиста околна среда, но и ценителите на дрехи от естествени материали. Тя изнася продукция основно в Англия, но и в Америка, като 80% от дрехите ѝ са от естествена коприна, останалите - от лен и памук. Лора успява да убеди хората с възможности да погледнат по-сериозно на ценността на това производство, и колко е полезно за природата и икономическото ни развитие. Престижни издания като Independеnt, The Guardian, Vogue Business пишат за успехите на Лора Джийн - елегантната лейди, която създава дрехи с кауза и мисия. В дизайнерските среди на Острова брандът Lora Gene се ползва с непоклатим авторитет, а Лора е наричана The Silk Lady („Копринената лейди“).
Тя разказва, че баба ѝ е работила над 30 години във фабрика „Българска коприна“ в София. Сурова копринена нишка се е произвеждала в Русе, имало е и фабрика в Свиленград. Държавата е изкупувала материала от хора, отглеждащи буби в Плевенско и Врачанско. 
Откакто се ангажира с тази кауза, Лора се заравя в публикации, чете всичко за историята на българското производство на коприна. От архивите дизайнерката разбира, че България е била най-големият производител на сурова коприна в цяла Европа и осма в света. Макар целият фонд от фабрики да е разпродаден и унищожен през 90-те години, все още поддържаме един от най-богатите генофондове на черницата, както и огромно разнообразие на генофонд на копринената буба. В момента в страната ни има над милион черничеви дръвчета, които са още живи, както и генофонд на копринената буба. Във Враца има станция - един от малкото центрове в света, където се поддържат въпросните генофондове. Разполагаме също и с един от най-благоприятните климати в Европа за отглеждане на черници и копринени буби.
Целият цикъл на производство е екологично чист, с изцяло нулев отпадък, подчертава Лора. Всичко се използва в индустрията: нишката - за текстил, протеинът - за много ефективни за кожата козметични продукти и за храна. От отпадъка се прави брашно, което се включва в богата на протеини и екологично чиста храна за животни. В Азия брашното се използва за храна и от хора.
В коприненото производство през последните години има много иновации, особено в приложението на копринения протеин. От него се разработват опаковки за плодове и зеленчуци, като увеличават трайността им до 2 пъти. В частния изследователски университет Tufts в Масачузетс, който е на световно равнище, се разработват иновативни продукти - например чашки от копринен протеин, които са изцяло разтворими. Коприненият протеин в приложение има потенциала да измести пластмасата. Срещу това се изправя петролното лоби на производители на полиестери и пластмаси, но по-големият проблем според Лора е незаинтересоваността и липсата на политическа воля да се възроди ценното производство.
За разлика от почти всяка друга нишка, при коприната няма негативен въглероден отпадък, а засаждането на нови черничеви гори е позитивно за природата, напомня Лора. Това може да бъде и един много добър поминък за хора от най-бедните райони на страната.
Кой знае… Може пък един ден България отново да стане водещ износител на коприна в света.
