18
Сря, Дек
35 Нови статии

Любопитно
Инструменти
Шрифт

Интересни диалектни думи от цялата страна намират място в проекта

Прословутото свиленградско малеби е включено в кулинарната карта на България, изготвена от езиковеди от Института по български език към БАН. Представена е тайната семейна рецепта на сладкарски цех „Парапина“.

Продукти: прясно мляко, фино смляно оризово брашно, захар, вода, розова есенция

Начин на приготвяне: Оризовото брашно се сварява с прясното мляко, докато се получи кремът. Изсипва се в купички и се оставя да се охлади. Приготвя се гъст захарен сироп, който се ароматизира с розовата есенция. Малебито се поднася охладено, полято с ароматния сироп.

Основната цел на проекта е да представи кулинарна карта на българската езикова територия в Интернет, върху която научната и широката общественост у нас и в чужбина има възможност да види и чуе езикови и етнографски материали, аудио- и видеозаписи, а също и галерия от снимки, свързани с кулинарната култура на българите като част от националната идентичност. Материалът е актуален и автентичен, събран през последните три години по време на теренни експедиции. Кликвайки върху иконата „гърне“, обозначаващо населеното място, се отварят ястия от съответния регион и може да се слуша диалекта, на който се приготвя то.

„И в Дебърско, и в Прилепско, и в Шуменско и във Великотърновско ще сготвят сарми и ще ги назоват точно с тази лексема. Ще ви ги направят и в Родопите, но там ще ви ги поднесат като „апраци“, в Пазарджишко и в Сливенско ще са „гушки“, в Троянско „фтички“, разказва ръководителят на проекта проф. Анна Кочева. „Виждате, че тук крайният Югозапад на езиковата територия кореспондира с говори от Изтока. Същото е и с лексемата за пръжки, много любими на населението навсякъде - в повечето от говорите, днес в РСМ използват думата жумерки, както и в Шуменско, Силистренско (т.е. на другия край). В Беровско ги знаят като клиси, както и в някои родопски говори, а също и в Корчанско. Всички тези примери, а има още стотици говори за единството на езиковия ни континуум“, споделя още проф. Кочева.

Тя подчерта, че картата отдавна има собствен живот, но възможността за обогатяването ѝ непрестанно е на дневен ред. Затова и на сайта тук >> има специална форма, с помощта на която всеки може да пише, да изпрати видео или аудиоматериали, ако реши или разполага с такива. А ние, ако имаме късмет, и отново тръгнем на теренни проучвания, ще направим каквото трябва, казва проф. Кочева.