От древността риболовът е традиционно препитание за жителите, населяващи бреговете на р. Марица. Редките писмени извори и находките от риболовни принадлежности, намерени в средновековните български селища по бреговете на река Марица, свидетелстват, че риболовът бил развит и заемал естествено място в поминъка на населението.
Изследванията показват, че от началото на ХХ век риболовът по Марица се е превърнал в добавъчно препитание за българското население, а за част от жителите - и в основен поминък. Изследователи посочват, че до 50-те години на миналия век най-значителното рибарско селище край реката е Свиленград, където броят на организираните риболовци в дружество достига 108 души. За сравнение, в Любимец те са 15, Харманли – 40, Борисовград/ Първомай/ - 25, Садово – 20, а в най-големия български град на Марица – Пловдив – 50.
След река Дунав, Марица е най-богатата на риба река. Това се дължи на пълноводието й и големия басейн, който обхваща Горнотракийската и и Долнотракийската низина и връзката й с Егейско море, където се влива. Реката протича изцяло в Южна България при сравнително по-топъл климат, което създава условия за повече и по-разнообразен животински свят в нея. Само в делтата на Марица, наречена Гяурдаа /Безверия остров/, се е ловяло близо 1 000 тона риба през 40-те години на двадесети век.
Най-добри условия за риболов в българската част на реката има при Свиленград. Тук тя е пълноводна, широка, дълбока и най-тиха. Свиленградските рибари са ловели от Любимец до Капитан Андреево. Най-много риба се е хващало при „Якъка“ между Свиленград и с. Генералово. Риболовците всеки ден залагали такъмите от 5 до 7 ч. и от 16 до 21 ч. , а през лятото дори осъмвали на реката. В онези години Марица изобилствала от риба, а разнообразието от водни животни - голямо. Сред най-разпространените обитатели на реката са сом, шаран, щука, кефал, мряна, лин, змиорка, чига, червеноперка, бяла риба и др. Имало е раци и миди. Старите рибари са плащали 205 лв. членски внос, а новите – 240 лв.
Годишно в Свиленград се е ловяло 18-20 тона риба. Това задоволявало града с прясна риба, дори една част е отивала за „износ“ в Стара Загора и Хасково. Два магазина на Ради Люцканов – единият в града, другият – на гарата, са изкупували и продавали маришката риба.
Димитър Гюзелджов
