Свиленградчанин е инициатор за създаването на секция по ръгби в България. Популярната по цялото земно кълбо игра идва у нас през 1955 г. благодарение на нашенеца Христо Димитров Вълков.
Ръгбито е една от най-старите игри с топка по света. Началото й се крие в дълбоката древност. В Египет, Китай, Индия, Гърция и Русия са съществували спортове, които могат да се смятат за предвестници на ръгбито и футбола. В Древна Спарта са практикували играта „епискиру”, а римляните – „хиспастум”. Легионите им я пренасят и в други страни в Европа: в Италия като „калчо”, във Франция – „шул”, а в Германия – „буфпален”.
Все пак играта ръгби в днешния си вид е създадена на 7 април 1823 г. в училището на малкия английски град Ръгби, където се играел футболен мач между учениците, посветен на осмата годишнина от битката на народите и победата на междусъюзническите войски при Ватерлоо в 1815 г. Според тогавашните правила всеки имал право да хваща топката с ръце и, без да прави крачки, да й нанесе удар с крак. Ученикът Уйлям Уеб Елис, виждайки, че отборът му губи срещата, хванал топката с ръце и стремително се затичал срещу противниците, като по този начин нарушил правилата. Но тази негова дързост харесала на участниците и публиката и бележи началото на нова игра, носеща името на града Ръгби. Правилата са съставени и въведени в този град на 7 ноември 1846 г. Те са били 37 и много кратки.
На 26 януари 1871 г. по инициатива на клуба от Ричмънд в ресторант „Пал Мал” на лондонската Риджън стрийт се събрали представители на 21 клуба, за да учредят Ръгби-футболен съюз, чиято роля е да стандартизира правилата на играта. През 1886 г. съюзите на Шотландия, Уелс и Ирландия създават международния ръгли борд – основен законодателен орган на играта за аматьори. След 9 години, през 1895-а, настъпва разцепление сред английските клубове заради спора дали играчите трябва да получават финансови компенсации. Клубовете от Английския север /Йоркшир и Ланкашир/ се обединяват в своя Ръгби-футболна лига, която не забранява на своите играчи да получават заплащане за участието си в мачове.
Ръгби лигата и ръгби съюзът развиват самостоятелно своите правилници, поради което с времето в двата вида ръгби настъпват съществени разлики. Ръгбито по правилника на лигата е по-малко разпространено в света, докато ръгбито по правилника на съюза) се играе в почти всички държави.
До 1995 г. ръгбито е аматьорски спорт. Въпреки различните проблеми спортът от аматьорски се превръща в професионален и популярността му нараства непрекъснато. В момента се играе в над 100 страни в света. Включен е в олимпиадите през 1900, 1908, 1920 и 1924 г.
За първи път ръгби в България за играта ръгби се споменава в сп. „Тича” през 1920 г., а през 1921 г. Софийската спортна лига обявява, че ще развива ръгби и ще популяризира правилата на играта. В 1938 г. в армията ни се провежда играта „Щурм”, която наподобява ръгби, но няма сведения за създаване на такива отбори.
За първи път на 21. 10. 1955 г. към ЖСК „Локомотив” – София, се учредява секция по ръгби. Тази дата се счита рождена на играта у нас. Главен инициатор за създаването й е Христо Димитров Вълков /Делята/ от Свиленград заедно с неговия приятел от София Иван Иванов.
Нашият съгражданин е роден на 31. 08. 1928 г. Произхожда от заможно селско семейство. Баща му Димитър Вълков бил роден пред 1898 г. и от малък останал пълен сирак. По някаква неизвестна „линия” дошла една французойка, която събрала 7 – 8 деца без лодители от Свиленград и ги закарала в Одрин, където ги записала да учат в църковен френски колеж. Когато започнала Балканската война, само Димитър се върнал в родния си град, а останалите били изпратени по Филипинските острови. След това той завършил Самоковската духовна семинария, но никога не станал свещеник. Знаел перфектно френски език и дълги години си кореспондиралсъс своята благодетелка. През 50-те години на миналия век народната власт наложила забрана върху кореспонденцията с граждани на западните държави и връзките им прекъснали. Димитър започнал да се занимава със земеделие. Създал първата ябълкова градина от 32 дка в кв. Гебран. Набирали по 300 – 400 т ябълки, които складирали в специално помещение в дома си на днешната улица „Хр. Шишманов” 32. Като се образувало ТКЗС-то го направили бригадир, но изглежда „накривил шапката на някой ръководител, уволнили го и го обявили за враг. След това малкият му син Тодор избягал през 1971 г. през българо-югославската граница на Запад и се установил да живее и работи в Чикаго.
Другият му син – Христо, след като завършил свиленградската гимназия, заминал да учи инженерство в столицата на Чехословакия – Прага, но не му допаднали предметите и се записал във Физкултурния факултет. Поради „някакви” причини го върнали в България и довършил образованието си във ВИО. През това време с Иван Иванов от София, запален по футбола, започнали да събират около себе си приятели. Целта им била да основат секция по ръгби и щом започнат да излизат с отбора по чужбина, да могат да избягат на Запад. Сами си купували топки и екипи. Нямали пари, но имали дух и цел. През туй време дошла Милена, приятелката на Христо от Чехословакия, и двамата сключили граждански брак. Разрешили им да заминат законно за нейната родина. Там в продължение на 26 – 27 години Христо работи като учител. Родил им се син, когото кръстили Либорг. От 1984 о 1989 г. Христо работи и живее във френската част на Швейцария. След демократимчните промени заминал да живее при брат си в Чикаго. Работи като общ работник, но заболява от рак. Синът му го прибира в Прага и не след дълго на 19 май 2008г. Делята умира.
Това е накратко за историята на един свиленградчанин, благодарение на когото ръгбито идва в България.
Атанас КУМАНОВ
