Предвидих смъртта на съпруга и сина ми
Навремето широко били разпространени народните лечителки, които притежавали тайнствено умение да лекуват с думи. Наричали се баячки, а магическите им целебни слова - баене. В наше време тази практика се смята за отживяло суеверие. Но и до ден днешен се разказват „истински“ случки за изцелени чрез баене. Макар и рядко, все още могат да се открият и възрастни жени, наследили тайнственото баяческо познание от своите майки и баби. Една от тях е и баба Кана от с. Мезек. След дълги години в ТКЗС-то сега старицата се е посветила изцяло на дарбата си – баене и леене на куршум.
79-годишната жена е родена на 27 юли 1935 г. в бедно семейство. От малка е свикнала на кърска работа. Дълги години е гледала тютюн, работила и в местното ТКЗС. Животът и никак не е бил лек. В една и съща година се споминват съпругът и синът й. Няма да повярвате, но предвидих смъртта им, споделя баба Кана. И в двата случая като погледнала към жиците на отсрещните стълбове я споходило пророческо чувство. „Мъжът ми си отиде от този свят първи. Засурна го коня, защото ръката му бе увита около юздите и нямаше как да се отскубне. Дълго време го влачи, а като се освободи бе ни жив, ни умрял. Заведохме го в болница, където умря след няколко дни“, спомня си с тъга старицата. Синът й пък се удавил в близкия до селото язовир. „Тъкмо сложих да стопля боба на печката, когато се загледах в жицата на стълба. Затворих очи и пред погледа ми изплува труп на млад мъж. Веднага разбрах, че това е синът ми Георги. Тръгнах да го търся, но не знаех дали е на язовира или на реката. Отбих се при братовчедка ми, когато покрай тях мина линейката. Рекох й: Това е наш Георги. Тръгнах към язовира, но не успях да го предупредя, смъртта вече го бе споходила. Синът ми не влизаше да се къпи. Кой дявол го бе накарал да влезе тогава в язовира, още се питам и не мога да разбера“, разказва с още по-голяма мъка баба Кана, като уточнява, че това са единствените два пъти, когато е предрекла бъдещето.
Не пишете за баенето и леенето на куршум, а за това, че цял живот се блъскам, а накрая получавам 150 лв. пенсия, жалва се възрастната жена. Въпреки ниската си пенсия тя не взима нито стотинка за услугите си. „На мен ми стига да помогна... стига ми хората да се оправят, да няма болести и мъка“, споделя баба Кана. На ден старата й схлупена къщичка посреща поне по 4 - 5 изпаднали в нужда. В селото заболее ли животно или човек всички първо тичат при баба Кана. Тя пък от своя страна не връща никого. Няколко пъти я търсили и хора от далеч. Преди години идвали двама мъже, които споделили, че са общински съветници от Велико Търново. Друг път пък я посетили чак от София. Хората останали толкова доволни, че скрили под дюшека й 200 лв. Като се прибрали у дома, й позвънили по телефона, за да й кажат, че оставили пари да си купи печка на дърва. „Предишната ми бе много стара и прогнила, едва се крепеше. Сигурно като са я видели са решили да ми направят подарък, но знаеха, че няма да приема парите и са ги скрили“, с умиление си спомня баячката.
Тайнството старицата е наследила от своята баба. От 15-годишна научила ритуалните думи и започнала да бае против уроки и да лее куршум. Докато разказваше за ритуалите баба Кана се сети как на няколко пъти спасявала от гибел животни в селото. Дошъл нейн съселянин да се жалва, че на стадото му нещо имало. Всичките овце били натръшкани и не искали нито да се изправят, ни да ядат, ни вода да пият. „Ами че как, рекох му аз, урочасани са. И животните хващат уроки, и те душа носят“ обяснява бабата. Баяла им няколко пъти, после заръчала на собственика да донесе червен конец и чесън, които вързали на няколко места в саята. Още на същия ден животните се оправили. Това не било първият или последен подобен случай. Преди години тя свестила кравата на друг нейн съселянин. Дошли търговци да купуват добичето. Не можели да му се ненагледат, започнали да го хвалят. Както обаче кравата си преживяла, изведнъж се тръшнала. Извикали ветеренаря. Заминал си докторът, но животното пак не помръдвало. Тогава собственикът потърсил баба Кана, която за ден свестила добичето. Старицата споделя, че трябва да се внимава какво изричаме, защото дори хубаво да е, то от него можели да тръгнат големи беди. Това се случвало обикновено в уречени лоши часове, когато действали много зли сили. „Рече някой: „Ей, че е хубаво туй момче“. Но думите вземат, че съвпаднат с тоз лошия час и почва глава, стомах да боли, температура, повръщане - урочасва“, уточнява възрастната жена, която умее с баене да лекува и болести. „Веднъж при мен дойдоха семейство от Малко градище. Мъжът имаше някакви загноели резки по врата. При какви ли не лекари ходили, но напразно. Чули за мен и дотърчали. Казах им, че не мога да лекувам и ги отпратих. Стана ми обаче гузно и преди да се качат в колата ги върнах обратно. Започнах да бая и раните една по една взеха да изчезват. Останаха само две, но и те се заличили след няколко часа“, разказва баячката.
Баба Кана не е търсена само за премахване на уроки. Често при нея идват и майки с деца, за да лее куршум. Не са рядко и възрастните, които прибягват до помощта й. По трудно обаче й било да извади страха от мъжете, защото те не искали да си го признаят. По това каква форма придобива разтопеното парче метал, баба Кана гадае откъде идва страхът. При нея няма грешка – мотор, животно, кола... – безпогрешно познава „извършителя“. „Разбереш ли причината, страхът си отива“, философства баячката. Топи на жар олово колкото грахово зърно, после го излива в канче с вода. Процедурата се повтаря до различни части на тялото. Накрая излиза фигурка, която поема уплахата на човека. Три пъти се лее куршум, ако страхът е голям. С оловото спиш под възглавницата три нощи и накрая го хвърляш в течаща вода.
Питам я дали не мисли вече да се откаже, а тя, без да се замисли, отговаря, че не може. На няколко пъти се мъча да спра, но сърце не ми дава да върна хората, категорична е баячката. Напоследък обаче все по-трудно намирала олово, но повечето, които идвали при нея се научили да си носят „материала“. Гледала да не се товари с хорските неволи, но понякога дълго съпреживявала и се косяла за чуждите проблеми. Такава си е баба Кана – емоционална, приказлива, чувствителна...
Диляна ЦВЕТКОВА
