10
Пон, Дек
11 Нови статии

Любопитно
Инструменти
Шрифт

djapanaКолоритният нашенец от 1972 г. неизменно радва децата с подаръци, в страната отстъпва по стаж само на един

40 години стаж като Дядо Коледа навъртя свиленградчанинът Христо Стефанов – Джапана. През последните четири десетилетия колоритният нашенец не е пропуснал нито веднъж да влезе в ролята на обичания от малчуганите белобрад старец. Зарадвал е с подаръци хиляди деца от Свиленград, канили са го и в съседна Гърция.

Джапана за пръв път облякъл червените дрехи и нарамил чувал с подаръци по празниците срещу Новата 1972 г., когато работел като таксиметров шофьор в ДАП-а и бил едва 23-годишен. Тогава бях много млад и бях Дядо Мраз, питах децата дали обичат мама, сега вече ги питам обичат ли баба, подхвърля шеговито известният с остроумието си нашенец. Днес, 40 години по-късно, той пак е нарамил чувала. Канят го на тържества във фирми, училища, детски градини, частни домове.

Джапана удивително прилича на Дядо Коледа – синеок, с червендалести бузи, бяла коса и истинска брада. Случвало се малчугани да му дърпат брадата, за да проверят дали е истински. През целия си „стаж“ с червената мантия Христо Стефанов едва два пъти е бил с изкуствена брада. Спира да се бръсне от септември и докато дойде време за подаръците тя става дълга колкото трябва. Заради ролята, която изпълнява всяка година, Христо Стефанов е с мустаци и брада и на снимката в личната си карта и шофьорската си книжка. „Беше преди празниците. Като отидох да се снимам за паспорт, ме караха да се обръсна. А аз им казах: „Не можете да обръснете Дядо Коледа!“, разказва с усмивка Джапана.

Свиленградчанинът няма подготвен репертоар и импровизира според случая и малчуганите. Някои деца в първия момент се страхували от него, криели се под леглото, зад вратата. В такива случаи отварям торбата с подаръците, казвам „Я да видим какво има в този чувал, какво ли е сложило джуджето тук“ и детето постепенно се приближава, споделя свиленградският Дядо Коледа. В началото не бил така опитен, но се запалил по ролята си, защото съпреживява радостта на децата. „Това някак си ме зарежда за цяла година, хубаво ми е – споделя Джапана. - Представяш ли си да отидеш в детската градина и изведнъж 100 деца – това са 200 малки очички, насочени срещу тебе. Мъничките вярват още, зареждат ме положително. Такъв съм си, не помня ден да ми е криво, сам си го правя да ми е хубаво.“ Заради дългогодишната му практика имало семейство, в което е давал подаръци на три поколения деца – на бабата, на майката и на внучката. От телевизията научил, че в страната има само един Дядо Коледа с по-дълъг стаж от него. Той бил таксиметров шофьр в столицата и му водел с една година.

Често се случвало и да бъде разпознат от малчугани по улицата. На свиленградския панаир едно момченце го хванало за ръката и го повело по сергиите, за да му покаже какъв подарък иска. Други пък викали „Мамоооо, виж, Дядо Коледа!“. Две години поред носел подаръка на едно момченце. На третата обаче се случило ролята да изпълни друг. Малчуганът се разсърдил. На Христовден вечерта, тъкмо имах гости за именния си ден, дядото на това момченце дойде и ми каза, че детето от два дена реве за своя си Дядо Коледа, разказва Джапана. В името на децата съм готов на всичко, отидох, свърших си работата и пак се върнах при гостите, добавя той. За да излезе от положение пред детето, казал, че на няколко пъти ходил да го търси безуспешно, даже „уморил еленчетата да ги разкарва да дърпат шейната напред-назад“. Малчуганът обещал за следващата Коледа да си стои вкъщи.

Подаръци Джапана връчвал на мало и голямо – на студентка в „Изгрев“, на малчуган в Гърция по поръка на омъжената там баба...Направил изненада и на възрастна жена. Дъщерите й му поръчали да я пресрещне на перона на жп гарата, когато жената си заминавала. Ама чакай, аз съм баба, казала тя на Дядо Коледа, първоначално стъписана. Баба, дядо, не знам, нали така и така се казваш, ето ти подаръка тогава, отвърнал местният зевзек. От кого е, попитала жената. Не знам, аз откъде да знам, може да е от някой по-млад дядо, ти си знаеш, пошегувал се Джапана. Една година пък занесъл подарък на дежурен пожарникар. Като си тръгвал, казал на колегите му „Който си гледа хубаво работата вечер, Дядо Коледа му носи подарък, отчитайте се пред булките, да има подаръци догодина и за вас“.

През годините само веднъж му се случило дете да не си хареса подаръка. Отличничката на класа, която била и много послушна, получила по-малък пакет от най-големия палавник и се натъжила. Тогава Джапана обяснил на момиченцето, че нейният подарък е по-скъп, нищо, че другият е по-голям. Един ръчен часовник е по-скъп, отколкото една голяма тиква, дал той пример на детето.

Христо работи почти на всеки свой имен ден. Отивам, давам подаръците и се връщам при гостите си, те няма да ми се разсърдят за тази работа, масата им е заредена, казва той. Иначе къщата му се пълни всяка година за празника. Винаги идват поне 25 души, къщичката ми е малка, но сърце да е широко, допълва нашенецът. Шегувал се с тях и им казвал „Не съм ви канил, сядайте по нагъсто“.

Колоритният нашенец казва, че мрази да се оплаква. Има си три свои правила. Ако видиш сиромах човек да яде пиле, не му завиждай – или пилето е умряло и са му го дали, или той е на умиране и за последно са му сготвили пиле. Това е по повод българската завист, която ако произвеждаше ток, на Лас Вегас лампите ще гръмнат, казва Джапана. Другата му сентенция е „Между богати хора се живее по-лесно, ако не ти дадат, поне няма да ти искат“. Третата е „Живей така, че като умреш, и гробарите да плачат“.

През 2000 г. местният зевзек предизвика истински фурор на купона за връчването на наградите „Златната паница“ на в. „Старият мост“. Тогава Джапана получи приза в категорията „Извън стандарта“. Бе номиниран, тъй като за здравето на семейството си принесе в жертва 300-килограмово теле и покани на моабета всички свои съграждани. Така той заслужи приза, който сподели, че пази и до днес.

Елена МИХАЛЕВА